Решение № 51 от 13.05.2024, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Златоград, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Ив. Димчева при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Гражданско дело № 20235420100269 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба подадена от Б. Л. О. срещу Община Н., с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване по отношение на Община Н., че ищецът от Б. Л. О. е собственик на Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Н., с площ от 1496 кв.м., находящ се в област С., община Н., с. О., м. „К.“, вид територия - Земеделска, категория 9, НТП Ливада, с номер по предходен план - 001023, при граници и съседи имоти с идентификатори: ***: ***; ***; ***.

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че е собственик на имот с идентификатор ***, област С., община. Н., с От., м. К., вид територия Земеделска, категория 8, НТП Ливада, площ. 1.496 кв. м, стар номер 001023, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18- 805/13.11.2019 г. на изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи на имота с идентификатори ***; ***;

***; ***

Ищецът твърди, че е получил процесния имот от своя баща Л. А. О., като от 1980 г. владее имота явно и необезпокояван от никого. Ищецът ежегодно от 1980 г. а преди това и неговите праводатели е обработвал процесния имот като свой, като през годините е засаждал различни селскостопански култури заедно със семейството си, докато имотът е бил нива. Към настоящия момент имотът бил превърнат от нива в ливада, която се почиства и коси ежегодно. В процесния имот ищецът имал изграден водоизточник каптаж и чешма.

1

При направена справка ищецът установил, че процесните имоти били записани като стопанисвани от Община Н. и попадат в категорията на земи по чл.19 ЗСПЗЗ, като сочи, че същите, никога не са били с неустановен собственик или безстопанствени, а още по-малко Община Н. някога да ги е управлявала и стопанисвала, възползвайки се от правата си по чл. 19 ЗСПЗЗ.

Сочи още, че процесният имот никога не е бил включван в ТКЗС, ДЗС, АПК или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнет или одържавен в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ. Излагат се съображения, че в периода от 1980 г. до настоящия момент вкл. ищецът не е прекъсвал и не е губил владението върху процесния имот, който постоянно, явно и необезпокояван от никого е владеел като собствен, а преди това е владян от неговия баща. По тези причини, ищецът счита, че Община Н. не е могла да стане собственик на имотите предмет на спора, тъй като не са били налице предпоставките на чл. 19 ЗСПЗЗ за придобиването на собствеността, доколкото същият никога не е влизал в блокове на ТКЗС, не е бил отчуждаван и одържавяван и не са съществували пречки за придобиването му по давност.

При тези твърдения ищецът моли, съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Община Н., че е собственик на Поземлен имот с идентификатор *** област С., община Н., с. О., м. К., вид територия Земеделска, категория 8, НТП Ливада, площ 1496 кв. м. стар номер 001023, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-805/13.11.2019 г. на изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи на имота с идентификатори: ***: ***; ***;

***.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът Община Н. признава изцяло предявения иск, като основателен и доказан и моли същият да бъде уважен. Сочи се, че общината не е дала повод за завеждане на делото, тъй като не е упражнявала фактическа власт върху процесния имот, поради което моли разноските по делото да не бъдат възлагани в нейна тежест.

В проведеното по делото открито съдебно заседание, редовно призован, ответникът, не се представлява.

Ищецът редовно призован не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител, който моли, съдът да се произнесе с решение по реда на чл. 237 ГПК, предвид заявеното признание от страна на ответната община. Претендира разноски за производството.

Съдът като съобрази процесуалното поведение на страните, заетата от същите позиция и събраните по делото доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска. Заявеното признание на исковата претенция е извършено надлежно, чрез пълномощник на ответната община, който видно от представеното по делото изрично пълномощно е нарочно упълномощен от кмета на Община Н. при условията на чл. 34, ал. 3 ГПК, да признае иска по настоящото дело. Не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК, поради което и съдът на основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2 ГПК, следва да постанови решение при признание на иска.

2

По разноските.

При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски възниква единствено за ищеца. С отговора на исковата молба, ответникът е направил искане за разпределяне отговорността за разноските в тежест на ищеца, по реда на чл. 78, ал. 2 ГПК. Съдът намира същото за неоснователно, доколкото не е спорно по делото, че процесните имоти са записани като стопанисвани от Община Н. – земи по чл. 19 ЗСПЗЗ. Поради това съдът намира, че ответната община е дала повод за образуване на настоящото дело, като с извънсъдебните си действия изразяващи се във включване на имотите в категорията земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, е оспорила правото на собственост на ищеца. Единствения ред, ищецът да защити правата си срещу съставения титул за собственост, е именно настоящият съдебен процес, поради което съдът приема, че общината е дала повод за завеждане на делото. Ищецът претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК в общ размер на сумата от 470 лв., от които: 50 лв. – платена държавна такса, 10 лв.

– такса за вписване на ИМ, 10 лв. – д.т. за СУ и 400 лв. – адв. възнаграждение – заплатено изцяло в брой, съобразно представен ДПЗС (л. 28). Посочените разноски са действително направени от ищеца, поради което и с оглед изхода на делото, следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 237 ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 237 ГПК и на основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, по отношение на Община Н., ЕИК ****, адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А.С.“ №*, че Б. Л. О., ЕГН **********, с адрес: гр.

М., общ. М., обл. С., ул. „Я.“, бл. *, ап. *, е собственик на Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Н., с площ от 1496 кв.м., находящ се в област С., община Н., с. О., м. „К.“, вид територия - Земеделска, категория 9, НТП Ливада, с номер по предходен план - 001023, при граници и съседи имоти с идентификатори: ***: ***; ***;

***.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Община Н., ЕИК ***, адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А.С.“ №*, да заплати на К. А.К.в, ЕГН **********, с адрес: с. В., общ. Н., обл. С., сумата в общ размер на 470 лв. (четиристотин и седемдесет лева) – разноски за производството.

Решението подлежи на обжалване пред ОС-С., в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Златоград: ___В.Д.____________________ 3