Определение № 358 от 01.06.2026, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Частно наказателно дело 406/2026
- Вид
- Определение № 358
- Подписан
- 01.06.2026
- Състав
- ЕМИЛ СТЕФАНОВ БАНКОВ
Цитирани разпоредби
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 358 гр. Плевен, 01.06.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ при участието на секретаря ДАРИНА В. ДИМИТРОВА в присъствието на прокурора В. Ил. Д. като разгледа докладваното от ЕМИЛ СТ. БАНКОВ Частно наказателно дело № 20264400200406 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.65 от НПК.
Постъпило е искане от М. А. Й. – обвиняем по досъдебно производство №1477/2026г. по описа на Окръжна прокуратура – Плевен, подадено чрез процесуалния представител адвокат В. Н. – П. от АК – Плевен, с което се моли да бъде изменена мярката за неотклонение, взета по отношение на М. А. Й., от „Задържане под стража“ в по-лека.
Както в искането, така и в съдебно заседание, защитникът на обвиняемия навежда доводи, че събраните по делото доказателства не са достатъчни, за да се направи обосновано предположение, че обвиняемият М.
Й. е извършил престъпленията, за които е обвинен, а също и че не е налице опасност той да извърши престъпление или да се укрие. Моли съдът да измени наложената на подзащитния му мярка за неотклонение в по-лека такава, а именно „Домашен арест“.
Обвиняемият М. А. Й. поддържа становището на защитника си.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен ангажира становище, че искането е неоснователно следва съдът да го остави без уважение.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:
При първоначалното определяне на мярката за неотклонение, съдът е преценил, че са налице условията на чл.63 от НПК и е взел спрямо обвиняемият най-тежката мярка за неотклонение.
1
Предмет на преценка в настоящото производство е евентуалното изменение на обстоятелствата, наложили определянето именно на тази мярка.
В този ред на мисли, на първо място, следва да се коментира обоснованото предположение, че обвиняемият е автор на вмененото му деяние.
Настоящият съдебен състав не споделя изложените от защитника на обвиняемия доводи, че събраните по делото доказателства не са достатъчни за да се направи обосновано предположение, че М. А. Й. е извършил престъпленията, за които е обвинен. Напротив, Събраните след задържането на обвиняемия в хода на ДП доказателства не само не опровергават изразеното от решаващите органи преди това обосновано предположение за вида, характера и автора на престъпленията, но дори и го потвърждават. Ниската стойност на вредите, предмет от престъплението е била налице и към момента на задържането, поради което не може да бъде твърдяна като някакво изменение на обстоятелствата.
Що се отнася до другата от предпоставките, налагащи продължаването на мярката за неотклонение, а именно обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление, тя е очевидна от данните, касаещи личността на подсъдимия. От приложеното към делото свидетелство за съдимост се установява, че той е осъждан многократно за различни престъпления, а освен това е представена и характеристична справка, в която е отбелязано, че обвиняемият не се ползва с добро име в общността си, няма образование, движи се в обкръжението на криминално проявени лица и е безработен. От данните по делото не се установява твърдяното от защитата обстоятелство, че същият преди задържането му е работил.
Тези доказателства описват обвиняемия като лице с висока степен на обществена опасност, нехаещо за правата на останалите членове на обществото и склонно да действа импулсивно, както е в настоящия случай.
Ето защо всяка друга мярка за неотклонение, която не ограничава ефективно възможността му за придвижване, създава опасност той да извърши престъпление.
Настоящата инстанция намира за неоснователни доводите на защитника, че задържането на обвиняемият е несъвместимо със социалния и семейния му статус.
2
Твърдението на защитника, че *** на обвиняемият е със *** е недоказано. Също недоказано е и твърдението, че обвиняемият е единственият човек, който полага грижи за *** си.
Предвид изложеното по-горе, съдът счита, че искането на обвиняемия М. А. Й. за изменение на взетата му мярка за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека е неоснователно, поради което мярката за неотклонение следва да бъде потвърдена.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“, взета спрямо М. А. Й. с ЕГН: ********** – обвиняем по досъдебно производство № 1477/2026г. по описа на Окръжна прокуратура – Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва или протестира пред Апелативен съд – Велико Търново в 3-дневен срок от днес.
В случай на жалба или протест НАСРОЧВА делото за разглеждане от Апелативен съд – Велико Търново за 11.06.2026 г. от 10:00 часа, за която дата страните уведомени от днес.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________ 3