Решение № 1091 от 05.06.2019, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ ……….

Гр. Варна, ………………...

2019 година

Административен съд – гр. Варна, втори състав, в открито съдебно заседание на тридесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА при секретаря Добринка Долчинкова и при участието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията адм. дело 155/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203, ал. 1 от АПК, чл.

1, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ.

Производството по делото е образувано по искова молба от Община Аксаково, ЕИК *********, срещу Министерство на регионалното развитие и благоустройството с петитум да бъде осъдено министерството да заплати на Община Аксаково сумата 21 411,19 лева, представляваща одобрено междинно плащане № BG

161РО001/1.4.-06-0023-С0001-М0009 по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Регионално развитие“ (2007 – 2013) № BG 161РО001/1.4.-06/2010 г. за изпълнение на проект „Изграждане на инфраструктурни съоръжения за предотвратяване на наводнения в рискови зони на територията на община Аксаково“, ведно със законната лихва от 15.01.2013 г. (датата на одобряване на искането за междинно плащане № BG

161РО001/1.4.-06-0023-С0001-М0009 с писмо изх. № 99-00-6-10083/15.01.2013 г. на ръководителя на управляващия орган на ОПРР) до момента на завеждане на исковата молба в съда в размер на 10 875,06 лв. и от момента на завеждането на исковата молба в съда до пълното погасяване на задължението. Ищецът твърди, че на 04.06.2008 г. е сключил договор с МРРБ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Регионално развитие“ /2007-2013/ с № BG 161РО001/2.1-02/2007 г. за изпълнение на проект „Ремонт и рехабилитация на общински пътища“ : VAR 1023 /Аксаково-Игнатиево-Припек-Слънчево/ и VAR 1020 /Слънчево до пътен възел на магистрала „Хемус“ с договорена обща сума на проекта в размер на 4 972 980,37 лв. Проектът бил изпълнен изцяло като последното плащане в размер на 2 815 426,77 лв. било извършено на 02.09.2010 г. След извършена проверка от ИА „ Одит на средствата от ЕС“ било направено предложение за извършване на финансова корекция в размер на 1 046 406,81 лв.

Впоследствие на 03.06.2011 г. бил сключен договор с МРРБ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Регионално развитие“ (2007 – 2013) № BG 161РО001/1.4.-06/2010 г. за изпълнение на проект „Изграждане на инфраструктурни съоръжения за предотвратяване на наводнения в рискови зони на територията на община Аксаково“, за безвъзмездна финансова помощ в размер на 800 359,21 лв. На 30.01.2012 г. ищецът получил писмо изх.№ 99-00-6-6179/24.01.2012 г. от главен директор на ГД „Програмиране на регионалното развитие“ и ръководител на УО на оперативна програма „Регионално развитие“. С писмото е одобрено искане за междинно плащане № BG 161РО001/1.4.-06-0023-С0001-М0001 по втория договор, което частично се прихваща в размер на 52 504,98 лв. върху начислената лихва и главница от наложената финансова корекция по първия договор. Отправено е предупреждение, че върху остатъка от главницата в размер на 1 016 775,71 лв. продължава начисляването на лихва и че е стартирала процедура по принудително събиране чрез НАП. На 15.01.2013 г. ищецът получил писмо с изх.№ 99-00-6-10083/15.01.2013 г. от главен директор на ГД „Програмиране на регионалното развитие“ и ръководител на УО на оперативна програма „Регионално развитие“. С писмото е одобрено искане за междинно плащане № BG 161РО001/1.4.-06-0023-С0001-М0009 по втория договор, като се прихваща с частично дължима лихва в размер на 21 419,11 лв. върху финансовата корекция по първия договор.

Ищецът е оспорил законосъобразността на наложената финансова корекция по първия договор.

За първото прихващане в размер на 52 504,98 лв. е предявил осъдителен иск срещу МРРБ , с благоприятен за него изход видно от влязло в сила Решение № 1878/19.03.2015 г. постановено по гр. д. № 5487/2014 г. на СГС оставено в сила от следващите съдебни инстанции. В съдебният акт е прието, че липсват основания за налагането на финансова корекция.

Същевременно

НАП-София е инициирала производство за издаване на заповед за незабавно изпълнени въз основа на документ по чл.417 от ГПК, като след възражение е предявен иск по реда на чл.422,ал.1 от ГПК, който е бил отхвърлен.

Ищецът твърди, че въпреки влизане в сила на Решение № 1878/19.03.2015 г. постановено по гр. д. № 5487/2014 г. на СГС, Община-Аксаково все още не е получила дължимата й сума в размер на 21 411,19 лв., за която е извършено прихващане, съобщено с писмо изх.№ 99-00-6-10083/15.01.2013 г.

Ищецът моли искът да бъде уважен като доказан по основание и размер. В съдебно заседание се представлява от адв. З., който го поддържа и претендира сторените по делото разноски.

Ответникът –

МРРБ , чрез процесуалния си представител в представен писмен отговор изразява подробно становище за недопустимост на иска, а в условие на евентуалност за неговата неоснователност. Счита , че не става ясно на кое конкретно основание се предявява исковата молба. Сочи се, че писмото с изх.№ 99-00-6-10083/15.01.2013 г., с което ищецът е уведомен за извършеното прихващане представлява индивидуален административен акт, който не е оспорен и съответно не е отменен по съответния ред. Сочи, че в случай, че исковата претенция е обоснована с бездействие за връщане на недължимо прихваната сума, то за установяването му са изтекли установените преклузивни срокове. Сочи се, че извършените действия по прихващане на сумата не са фактически, а правни действия , което обосновава недопустимост на исковата претенция. Счита, че неправилно е посочен ответника по иска. Отделно излага и доводи за неоснователност на исковата претенция, тъй като наложената финансова корекция по първия договор е законосъобразна. Прави и възражение за изтекла давност.

Представителят на ВОП изразява становище за основателност на исковата претенция. Счита, че са налице елементите на фактическия състав на чл.1 от ЗОДОВ.

Съдът като взе предвид становищата на страните, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази приложимия към процесните отношения закон, намира за установено следното:

Установява се, че между страните по делото са сключени договори, посочени в исковата молба - ДПБФП № BG 161РО001/2.1.-02/2007г., подписан на 04.06.2008 г. и ДПБФП № BG 161РО001/1.4.-06/2010 г., подписан 03.06.2011 г., за краткост наречени Договор № 1 и Договор № 2. Не се спори и относно разменената между страните кореспонденция. Не се оспорва и правото на ищеца да получи одобреното междинно плащане № BG

161РО001/1.4.-06-0023-С0001-М0001 по Договор

№ 2 и че за тази сума, във връзка с наложена финансова корекция по ДОГОВОР № 1 е извършено частично прихващане на 21 411,19 лв. върху начислената лихва и главница.

Според ищеца, неправилно е извършено частичното прихващане на насрещното частично държавно вземане, тъй като същото се базира на извършена финансова корекция по Договор № 1 . Не са били налице условията на чл.103 и чл.104 от ЗЗД, поради което и не е настъпило погасяване на дълга по вземането й, основано на одобрено искане за междинно плащане № BG 161РО001/1.4.-06-0023-С0001-М0001 по Договор № 2.

Процедурата за избор на изпълнител е била проведена изцяло законосъобразно, съгласно изискванията на ЗОП, като е приключила със стабилен индивидуален административен акт по смисъла на чл.11 от ЗОП, влязъл в сила . Същият е подлежал на съдебен контрол пред КЗК и съда и това е единственият ред, чрез който могат да бъдат установявани негови пороци, и тъй като такива не са установени, то е недопустимо, без да е налице отмяна на административния акт, да се твърди наличие на нарушение при постановяването му, и от там незаконосъобразност на административния акт.

Ответникът твърди че съгласно чл. 18.5 от Общите условия към договор от 04.06.2008 г. между МРРБ, Управляващ орган на Оперативна програма „Регионално развитие" - Главна дирекция „Програмиране на Р.Р.", от една страна и община Аксаково за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, представляващи приложение Е2 и неразделна част от договора (чл. 8 от Договор 1) е залегнала клауза, че ако след приключване на проекта в случай на препоръка от Одитиращия орган и/или на база негови констатации бъдат поискани финансови корекции, Бенефициентът се задължава да възстанови посочената сума в указания размер и срок на Договарящия орган.

Според чл.

18.4 от Общите условия сумите, подлежащи на възстановяване от Бенефициента, могат да бъдат прихванати с всякакви суми, дължими от договарящия орган на Бенефициента.

На

03.06.2011 г. между МРРБ, Управляващ орган на Оперативна програма „Регионално развитие" - Главна дирекция „Програмиране на Р.Р.", от една страна и Община А., от друга страна, е сключен Договор 2, с който Договарящият орган предоставя на Бенефициента безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект: "Изграждане на инфраструктурни съоръжения за предотвратяване на наводнения в рискови зони на територията на Община А..

Одитен орган по всички оперативни програми, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд е Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз" (ИА ОСЕС). В рамките на извършен от ИА ОСЕС одит на проектите по Оперативна програма „Регионално развитие" през 2011 г. е проверен проект № BG161PО001-2.1.02-0016- С0001 с бенефициент Община А.. В обхвата на извършената проверка е включена процедурата за възлагане на обществена поръчка с предмет „Ремонт и рехабилитация на общински пътища: VAR 1023 - /А. -Игнатово - Припек - Слънчево/ и VAR 1020 - /Слънчево до пътен възел за магистрала "Хемус"/". Одиторският екип е установил нарушения на законодателството в областта на обществените поръчки, а именно: възложителят неоснователно е отстранил участник от процедурата. С оглед на това Одитният орган е предложил на Управляващия орган да наложи финансова корекция, съответстваща на размера на установения реален финансов ефект на допуснатото нарушение.

Въз основа на направената в Одитния доклад на ИА ОСЕС констатация, Управляващият орган е провел процедура за установяване на нередност, която е приключила с установяването на такава и определяне на финансова корекция, съразмерна на увредената от нередността част.

Предвид обстоятелството, че Община Аксаково не е изпълнила задължението си да заплати сумата, представляваща наложена финансова корекция по Договор 1, от страна на Управляващия орган е извършено частично прихващане с вземане на общината по Договор 2.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Производството е исково, предвид разпоредбата на чл. 203 от АПК, съгласно която гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2. вреда, от такъв административен акт и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Настоящият съд напълно споделя мотивите на Решение от 19.03.2015 г. постановено по гр.дело № 5487/2014 г. по описа на СГС, оставено в сила при обжалването му от ответника пред по-горните инстанции.

Според т. 14 от Раздел II от Указанията Управляващият орган може да приспадне неправомерно изплатените суми, включително лихвата, ако се дължи такава, от последващи плащания на средства, на които бенефициентът има право. Следователно извършеното от Договарящия орган частично прихващане по междинно плащане по Договор 2 е в съответствие не само с клаузите на процесиите договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Регионално развитие", но и с относимата към казуса нормативна уредба. Изборът на изпълнител на обществена поръчка приключва с влязъл в сила индивидуален административен акт, ползващ се със стабилитет. Наличието на този стабилитет представлява пречка да се приеме, че при провеждането на процедурата за избор на изпълнител е било допуснато нарушение на законовите разпоредби, а именно: неоснователно отстраняване на участник от процедурата. В случай, че действително е било налице такова нарушение, то е следвало същото да бъде установено, след отмяна на влезлия в сила административен акт с нов административен акт. След като това не е сторено, то никой не би могъл да се позовава на закононарушение, предхождащо по време окончателния и неотменен административен акт.