Определение № 636 от 01.07.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 636 гр. София, 01.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Калинка Георгиева

Иванка Шкодрова като разгледа докладваното от Румяна Илиева Въззивно частно наказателно дело № 20261000600491 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

Образувано е по жалба на наследниците на пострадалия А. Г. П. - З. Г. П. и Г. А. П., чрез поверениците им, адв. Т. П. и адв. Д. П., срещу определение № 175 от 14.01.2026 г. по Частно наказателно дело № 20251100208476 на СГС по описа за 2025 година. С обжалвания съдебен акт е потвърдено прокурорско постановление от 14.08.2025 г. за прекратяване на досъдебно производство № 468/2019 г. по описа на Следствен отдел при СГП, водено за това, че на 14.11.2019 г., в гр. София, е причинена смъртта на А. Г. П. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност /упражняване на медицинска професия лекар/ престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК. В жалбата обстойно са формулирани и обосновани доводи за незаконосъобразност на съдебния акт и постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, произтичащи от неизпълнение от прокурора на указанията, дадени от друг състав на СГС по чнд № 4583/23 г., непосочване на медицинските стандарти, приложими в конкретния случай, необсъждане на поправките в двете епикризи относно това дали е прилагано лекарството фентанил. Съдът не е извършил анализ на протокол от заседание на СД на СБАЛДБ „Проф. Иван Митев“ от 18.04.2023 г., решение на МЗ, като едноличен собственик на капитала, не е зачел силата на пресъдено нещо на решения на СГС за одобрени спогодби между родителите на починалото дете и

СБАЛДБ „Проф. Иван Митев“ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на детето им, които установяват причинната връзка между смъртта на починалото дете и виновното противоправно поведение на дежурния лекар д-р Е. Г. неадекватна оценка на 1 състоянието, незапочнало своевременно лечение. Отправя се упрек към процесуалната дейност на съда, подчертава се липса на верен, задълбочен и пълен анализ и оценка на доказателствата, преповтаряне и безкритично приемане на изводите на експертите. Оспорва се безпристрастността на експертите по повторната съдебно-медицинска експертиза, които работят в една и съща болница в Пловдив, а в този град д-р Г. е завършила Медицинския университет през 1982 г. Подчертава се същественото противоречие между заключението на експертите и изказванията на д-р Б. З., на проф. И. Л., М. Г. на извънредното заседание на СД на СБАЛДБ „Проф. Иван Митев“ ЕАД на 18.04.2023 г., както и взетото единодушно решение за изплащане обезщетение на родителите в общ размер на 500 хил. лв. за вреди, причинени от смъртта на сина им А. Г. П., одобрено от едноличния собственик на капитала на лечебното заведение – Министерство на здравеопазването. Считат, че поведението на д-р Е. Г. е съставомерно, тъй като сериозно е подценила симптоматиката, която сочела детето за спешен пациент в спешно животозастрашаващо състояние, ненавременно провеждане на съответните диагностични, респ. лечебни процедури, поставяне на изначално грешна диагноза, недопустимо забавяне във времето, оказало се решаващо за леталния изход. Намират, че неправилният медицински триаж /категоризиране и приоритизиране на състоянието/ е създал повишен медицински риск от влошаване състоянието на детето, последващи усложнения, свел е до минимум шансовете за живот. Навеждат доводи, че лекуващите и приемащите лекари не са действали компетентно, с необходимата, предвид клиничното състояние на пациента, бързина, съгласно Наредба № 3 от 06.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „спешна медицина“, тъй като детето е било т.нар. „критичен спешен пациент“ с животозастрашаващи признаци и симптоми вследствие заболяване с висока вероятност от летален изход, ако не се предприемат незабавни интервенции. Частните обвинители претендират, че транспортирането на детето в УМБАЛСМ „Пирогов“ е опит за избягване на отговорност от лекарския екип по приемане и лечение в СБАЛДБ „Проф. д-р Иван Митев“. Противоправното бездействие на д-р Е. Г. и екипът й са станали причина за късното започване на спешно лечение, часове след първата поява на детето в болницата. Неправилно е решението на лекарите за приложение на лекарството фентанил, довело до още по-силен недостиг на въздух. Слабото ръководство на болницата, заниженият контрол към приема и ранната диагностика на деца, се явява предпоставка за настъпилия тежък резултат по загуба на човешки живот – липсва медицинска документация за количеството и концентрацията, времето, през което е подаван кислород и проследяване ефекта от извършената манипулация, която може да предизвика спукване на алвеолите и на кръвоносните съдове в белите дробове и да причини кръвоизлив. Посочват, че първоначалната епикриза е подписана със запетая пред името на д-р И., който към 14.11.2019 г. е бил в отпуск, в нея не е отразено прилагане на лекарството фентанил. Издаденото по-късно копие от епикриза по ИЗ 5091/2019 г. не представлява еднообразен екземпляр на 2 първоначалната епикриза и са налице съществени разлики и добавяне на текст. Д-р Е. Г. и екипът й са предприели медицински действия несвоевременно, със закъснение, което е повишило неправомерно медицинския риск за настъпване на неблагоприятни последици, поведение което не е съобразено с принципа на адекватните очаквания и добрата медицинска практика. Позоват се на нарушение на Кодекса за професионална етика на лекарите в България – чл. 2, т. 1 и т. 3 – професионална компетентност, отговорност и добросъвестност, поради приканване на родителите да заведат детето си в друга болница, тъй като единственото спешно легло било резервирано за пациент с планов прием за следващия ден.

Жалбоподателите считат за неизяснени лицата, които с бездействието си са допринесли за настъпилата смърт, сочат необходимост от назначаване на нова съдебно-медицинска експертиза, тъй като отговорите по изготвената такава са незадоволителни, общи и крайно недостатъчни, представлява обща защитна теза от колеги на дееца, извършил престъплението. Прокурорът не е посочил на кой медицински стандарт и нормативно правило отговарят действията на др Е. Г. и екипа й и коя е добрата медицинска практика, а изводът за наличието на причинно-следствена връзка между осъществени действия и настъпил резултат по същество е правен. Претендират, че не са извършени всички необходими и възможни действия за разкриване на обективната истина и са останали неизяснени обстоятелствата кои са лицата, които с бездействието си и закъсняла реакция са допринесли за настъпилата смърт на детето. Молят за отмяна на определението на СГС, с което е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство и указване назначаването на нова комплексна съдебномедицинска експертиза с експерти извън лечебните заведения в София и Пловдив, разпит на свидетелите Б. З., И. Л., М. Г., събиране на писмени доказателства, включително и от Министерство на здравеопазването.

Апелативен съд, София преценява частната жалба за допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 243, ал. 7 НПК, от активно легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на въззивен контрол.

След като се запозна с наведените в частната жалба доводи и с доказателствата по делото и като извърши проверка служебно и изцяло на правилността на атакуваното определение, апелативният съд преценява частната жалба за основателна, поради което следва да бъде уважена.

Определението на СГС, с което е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство следва да бъде отменено и делото върнато на прокурора за продължаване на разследването и изпълнение указанията на съда по приложението на закона.

Обосновани са доводите на наследниците на пострадалото лице за незаконосъобразност на атакуваното определение.

Прегледът на материалите по делото установява, че произнасянето на първостепенния съд е второ по ред.

3

С определение от 22.08.2023 г. по чнд № 4583/23 г. СГС е отменено постановление за прекратяване на наказателното производство от 01.03.2023 г. на СГП, с което е прекратено ДП № 498/19 г. по описа на СО при СГП, пр. преписка № 21441/19 г. на СГП, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК и делото е върнато на СГП с указания за извършване на посочените в мотивната част на съдебния акт действия по разследването.

Съдебният контрол върху правилността на второто по ред постановление за прекратяване на ДП от 14.08.2025 г. предполага проверка за изпълнение от органа на ДП на дадените с предходен съдебен акт задължителни указания по приложението на закона, каквато процесуална дейност първостепенният съд не е провел в пълнота.

Обективната оценка на действията на органите на досъдебното производство изисква да се подчертае проявеното усърдие при провеждане на допълните действия по разследване при съблюдаване на констатираните от съда доказателствени непълноти и назначаване на повторна съдебномедицинска експертиза по писмени данни с уважаване на всички искания на наследниците на пострадалото дете, формулирани в 70 пункта и поставени задачи на експертите в тази насока, провеждане на допълнителен разпит на св.

Е. Г., проведени са очни ставки между св. Е. Г., в качеството й на приемащ лекар и майката на пострадалото дете З. П., между св. Е. Г. и св. К. М..

В обжалваното определение СГС е пропуснал да констатира неизпълнението и неприобщаване на конкретно изброени в отменителното определение писмени доказателства – действалите към инкриминирания период вътрешни устройствени правила за работа и дейност на СБАЛДБ „Проф. Иван Митев“, включително правила за прием на деца в болницата, медицински стандарти и утвърдени медицински протоколи за лечение на диагностицираните заболявания на пострадалото дете А. П..

Според въззивния съд, полагането на процесуални усилия по попълване на делото с посочените писмени доказателства е от ключово значение за обективното и всестранно разследване, за разкриване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Това е така, защото диспозицията на престъплението по чл. 123, ал. 1 НК, с оглед евентуалното извършване на което се води наказателното производство, е бланкетна по своя характер, както правилно е мотивирал и СГС. Ето защо, в тежест на органа, осъществяващ на досъдебното производство функцията по ръководство и решаване, е очертаване на нормативните задължения и на утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии по отношение на лицата, осъществяващи пряко медицинската помощ, както и спрямо тия, които имат правомощия във връзка с организацията, ръководството или контрола на тази дейност, така както и обосноваване в крайния прокурорски акт наличието, респ. отсъствието на нарушения на приложимите Правила за добрата медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за 4 съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, а именно – изготвени и приети от Българския лекарски съюз, утвърдени от министъра на здравеопазването, след становище на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор".

Безспорно лекарската професия е правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност и бланкетът на нормата на чл. 123, ал. 1 НК следва да се запълни с норми, регулиращи дължимото поведение на лекаря по Закона за здравето, вътрешните правила на лечебното заведение, наредби за оказване на съответния вид помощ, стандарти за конкретни медицински дейности, длъжностни характеристики, което в настоящия казус не е сторено.

Следва да се съобрази, че предвид изключителното многообразие на лекарската дейност, включваща диагностициране, лечение, осъществяване на различни интервенции, обективно не е възможно пунктуално, изчерпателно и в цялост тя да бъде нормативно уредена. Само при липса на посочените погоре актове, представляващи източници на конкретни професионални задължения на медицинските специалисти, диагностично-лечебно поведение на последните следва да се преценява на плоскостта на общите принципи за поведение, на „добрата медицинска практика“ и професионална добросъвестност.