Решение № 8 от 17.01.2022, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Ловеч, 17.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20214300500423 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази:

Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК

Постановено е съдебно решение от 9.06.21 г. по гр.д. №566/20 г.. по описа на ТРС, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан, предявения от М. Ц. Ц. ЕГН ********** от гр.Т. Ловешка област против М. Н. Л. ЕГН ********** от гр.С. иск с правно основание чл.108 от ЗС за ревандикиране на 689 кв.м. от ПИ/овощна градина/ с идентификатор *** по ККР на с.Гложене, Лов.област с площ 4534 кв.м., трайно предназначение на територията-земеделска, начин на трайно ползване-овощна градина, при съседи:имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***.,

***, отхвърлен е като неоснователен и недоказан, предявения от М. Ц. Ц. ЕГН ********** от гр.Т. Ловешка област против М. Н. Л. ЕГН ********** от гр.С. иск с правно основание чл.109а 8 от ЗС, отхвърлен е като неоснователен и недоказан, предявения от М.

Ц. Ц. ЕГН ********** от гр.Т. Ловешка област против М. Н. Л. ЕГН ********** от гр.С. иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3000 лв. обезщетение, както и по 70 лв. месечно от датата на подаване на исковата молба в съда до предаване на владението и е осъден М. Ц. Ц. с горните данни да заплати на М. Н. Л. сумата 1600 лв, представляващи сторени разноски в производството.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№261132/30.06.21 г. от М. Ц. Ц. с ЕГН: *******, 1 с Т., ул. „********* чрез адв. С. Р. Л. от ЛАК, срещу решение № 260042/09.06.1021 г. по гр.д. № 66/2020г. Счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и моли да бъде отменено, като постанови решение, с което да уважи депозираните от него искове изцяло, както и да му присъди сторените по делото разноски.

Твърди, че първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, като е приел, че е основателно направеното от ответницата възражение за придобивна давност на имотите и приел, че ответницата е присъединила владението на праводателите си към своето владение относно посочената в заключението на вещото лице площ. заета между оградата и имотната граница по КККР на с. Гложене от 680 кв.м, които били владени от ответницата повече от 10 години. Сочи, че съдът е уважил направеното възражение за придобивна давност на основание чл. 79 във връзка с чл. 82 от ЗС и е отхвърлил исковете му, като този извод на Т.ския районен съд намира за неправилен и необоснован. Твърди, че с Решение № ГЖ175/30.04.1999г. на ОСЗ - гр. Т., което е посочено в нотариален акт на наследниците на Л.М.Н. и с което се легитимира като собственик ответницата, е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот № 7 овощна градина от 4.534 дка, пета категория в местността „Топлище". имот № 154025 и имотът е индивидуализиран, като са посочени неговата площ, граници и номер по картата на землището. Сочи, че същият имот е индивидуализиран и в нотариален акт № 113, том 1, peг № 636/29.03.2017г. като „неурегулиран поземлен имот /овощна градина/ с площ от 4,534 дка в местността „Топлище", съставляващ имот № 1542025, с който ответницата е придобила собствеността му на основание покупко-продажба и този имот е посочен и в издадената от СГКК скица, приложена в кориците на делото.Твърди, че е налице валидно сключен договор за покупко-продажба, въз основа на който ответницата е придобила правото на собственост върху описания имот, тъй като праводателите й са били собственици на основание реституция върху продавания имот и като такива те са се легитимирали именно с Решение № ГЖ175/30.04.1999г. на ОСЗ -Т., което е произвело конститутивния си ефект и дотук изводите ни съвпадат с тези на първоинстанционния съд.

Сочи, че оттук насетне следва само едно - че праводателите на ответницата са могли да се разпореждат единствено с правото на собственост, което притежават и това тяхно право е в обема и пределите, изцяло съответстващи на представения от ответницата нотариален акт от 2017г. съгласно заснетите граници на имота по приложената скица, съответстващи на заснемането в КККР на с. Гложене, община Т.. Сочи, че тези граници са отразени с черни линии от вещото лице инж. К., видно от приложената към делото комбинирана скица към заключението по гр.д. № 566/2020г. на РС-Т.. Твърди, че по делото е доказвано с гласни доказателства, че в имотите на Ц. е изградена ограда от праводателите на ответницата и това изграждане само по себе си не сочи на намерение за своене на частите от имота, които са включени в границите на оградената част. Считат, че това е така, защото с Решение № № ГЖ175/30.04.1999г. на ОСЗ - Т. на праводателите на ответницата е възстановена правото на собственост върху поземлен имот № 154025. съответстващ на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Гложене, като той е 2 възстановен в границите по черните линии съгласно комбинираната скица към заключението на инж. К.. Изтъква, че от този момент е настъпил конститутивният ефект на решението на ОСЗ за реституция на имота. Сочи, че реституираните собственици праводатели на ответницата не са обжалвали решението по отношение на границите на възстановения имот и след нанасяне на имота в КККР на с. Гложене и одобряването на картата също не е обжалвана картата по отношение на заснетия имот с цел отразяване на различни от границите, установени с одобрената КК на селото, като впоследствие, не е внасян проект за изменение на кадастрална карта и регистри поради непълноти и грешки или поради допусната явна фактическа грешка. Ето защо счита, че намерение за своене не е демонстрирано по отношение на него от страна както на ответницата, така и на нейните праводатели и частите от имота може да са били предмет на държане, но не и на владение.

Изтъква, че между праводателя на ищеца -М.К.М. и праводателите на ответницата - Н.М., Д.Н. и Л.Н. - не е съществувал спор за собствеността и за границите на имотите и ето защо, счита, че до 2017г. - когато ответницата е придобила правото на собственост върху имота нейните праводатели не са упражнявали владение, а държане върху спорните части от имота на ищеца. Твърди, че ответницата е придобила собствеността върху поземлен имот № 168036 и имот № 154025 на 29.03.2017г. и дори да е упражнявала владение върху частите от имота на ищеца, заключени от оградата, то това владение датира най-рано от тази дата насетне и до завеждане на делото на 20.09.2020г. са изтекли три години и 6 месеца, които не са достатъчни за заявената от ответницата придобивна давност по чл. 79, ал. 1 от ЗС, която е десетгодишна. Според него няма присъединяване на владение от праводателите на ответницата, тъй като те не са имали анимус за своене и такъв те не са изразили нито пред нотариус, нито по съдебен ред, нито срещу праводателите на ищеца. Сочи, че те са притежавали документ за собственост в стари /възстановими/ реални граници съгласно черните линии по комбинираната скица към заключението на инж. К. и тези граници те не оспорвали - нито чрез оспорване на издаденото Решение на ОСЗ - Т., нито чрез оспорване на скицата, издадена въз основа на КВС на с. Гложене към това решение, представляваща неразделна част от него, нито чрез оспорване на одобрената кадастрална карта на с.

Гложене, където имотът е нанесен съответно на границите му по КВС, нито е внасян проект за изменение на КККР по отношение на имота и за пръв път се заявява анимус за своене на частите от двата имота с депозирането на отговора на исковата молба по гр.д. № 566/2020г. на Районен съд — Т..

Твърди, че невярно се сочи в пледоарията на защитата на ответника, че придобивната давност започнала да тече спрямо нея в края на 90-те години, защото праводателите на ответницата не са заявили никакво намерение за своене спрямо праводателите на ищеца, а са счели себе си за собственици по реституция въз основа на издаденото в тяхна ползва конститутивно решение на ОСЗ – Т., като в този вид, граници, площ и обем те са и прехвърлили на ответницата правото си на собственост с нотариален акт № 113, том I, per. № 636, дело №78/2017г.

Ето защо, счита, че е неприложима в настоящия случай нормата на чл. 82 от ЗС, 3 тъй като праводателите на ответницата не са упражнявали владение, а държане върху спорните части от имота. Твърди, че по отношение на засадените дървета от приетите по делото съдебно-техническа е съдебно-агрономическа експертиза се установява, че старите дървета са посадени в имота на ответницата, като съдът не посочва нито един мотив защо счита, че е упражнявано владение от ответницата, още по-малко от нейните доверители и в тази част решението е изцяло безмотивно. Твърди, че съдът само прави извод, че ответницата владее спорната част от имотите повече от 10 години, без да посочва на кои доказателства основава този свой извод, кой е периодът от 10 години - откога датира.Твърди, че е доказано по делото, че границите на възстановения имот не съвпадат с установената на място ограда и по никакъв начин не се установява и как праводателите са демонстрирали владение. Изтъква, че показателно е, че оградата не е изградена от лицата, на които е възстановено правото на собственост съгласно Решение № ГЖ 175 от 30.04.1999г. на ОСЗ - Т., а от Л.М. и няма данни за демонстриране намерение за своене от праводателите на ответницата Н.М., Д.Н. и Л.Н. след възстановяване правото на собственост върху придобития от нея впоследствие имот.

Сочи, че при неоснователност на направеното възражение за изтекла придобивна давност в ползва на ответницата и основателност на главния предявен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, основателни са и предявените акцесорни искове по чл. 109а от ЗС и по чл. 59 от ЗЗД за обезщетение за лишаване на доверителя ми от ползване на част от имота му.

На основание гореизложеното моли съда да отмени обжалваното първоинстанпионно Решение № 260042/09.06.2021г., постановено по гр.д. № 566/2020г. по описа на Районен съд - Т., като постанови друго решение, с което да уважи изцяло предявените от него искове, както и да му присъди сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

В срок е подаден отговор на въззивната жалба от адв. М. ЗЛ., САК, със служебен адрес: гр. С., ***, тел. *** -процесуален представител на въззиваемата М.Л., с който оспорва подадената жалба и счита същата за неправилна и необоснована, а решението правилно и законосъобразно.

Моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд и да й присъди направените по делото разноски. Излага, че е неправилен релевираният от процесуалния представител на въззивника довод, че щом възстановителното решение на ПК не е обжалвано своевременно, от някоя от страните в реституционното производство, то това решение е санирало бездействието на ищеца - въззивник и неговите праводатели.

Тврди, че действието на възстановителното решение на ПК няма вещно транслантивен ефект, а конститутивен /както междувпрочем се сочи и в самата въззивна жалба/ и това означава, че възстановителното решение не е прозвело търсения от ищеца ефект – а именно да придобие земята в реални граници съгласно документите, които представя, като за да се достигне до този ефект, законът е предвидил въвеждането във владение с протокол.

4

Сочи, че тя е направила възражение за придобивна давност, което е прието за съвместно разглеждане в производството, владее процесните имоти от датата па покупката 20.03.2017 г, като от тази дата, а и преди това - повече от 80 години, имотите са именно в тези граници. Сочи, че ищецът е закупил своя имот във вида, в който е към настоящия момент и границите на тези имоти не са променяни много години, като на 30.04.1999 г. ОСЗ гр. Т. е възстановила на бащата й имотите в стари реални граници и това е видно от описаните на гърба на нотариалния акт за собственост на ответницата, представен от ищеца.