Определение № 234 от 05.06.2024, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 234 гр. ХАСКОВО, 05.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

Членове:

БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА

КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Въззивно частно наказателно дело № 20245600600362 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХ II вр. с чл. 306, ал. 3, пр. 2 вр. ал.1 т.4 от НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Р. Т. Б., подсъдима по нчхд №596/2024 год. по описа на РС - Свиленград чрез нейния защитник адв.

А. Г., срещу Разпореждане № 482/25.04.2024 г., постановено същото дело, с което първоинстанционният съд е върнал молба с вх. № 3366/25.05.2024 г. по описа на същия съд, която е била с правно основание чл. 248 от ГПК и искане за изменение на Определение № 205/11.04.2024 г. в частта относно разноските.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на атакуваното разпореждане поради нарушение на закона и се мотивира основание за приложението на чл. 248 от ГПК в производството по НПК по аналогия.

Моли се настоящата инстанция да отмени обжалваното разпореждане и върне делото на РС – Свиленград за произнасяне по молбата по същество.

ОС - Хасково, като се запозна с материалите по делото и обсъди изложените от жалбоподателя доводи, намира за установено следното:

С Определение № 205/11.04.2024 год., обективирано в протокол № 204 от с.з от 11.04.2024 г., съдът е прекратил производството по н.ч.х.д. № 596/2023 г. по описа на Районен съд – Свиленград на осн. чл.24 ал.5 т.5 от НПК, като е осъдил частният тъжител и граждански ищец г. Г.а Б. от с.М. Г., община Л., да заплати на подсъдимата Р. Т. Б. от същото село сумата в размер на 1 200 лв. направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

В мотивите на определението съдът е изложил аргументи, че не 1 следва да се присъждат в полза на подсъдимата разноски за договорено адвокатско възнаграждение в размер на още 1000 лв. за защита по предявена от тъжителката гражданската претенция.

След постановяването на това определение в открито с.з. е постъпила Молба с вх. № 3366/25.04.2024 г. от подсъдимата чрез нейния защитник, с която се иска изменение на постановеното протоколно определение в частта му за разноските на основание чл. 248 от ГПК, като е наведено искане тъжителката и граждански ищец да бъде осъдена да заплати още 1 000 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществена защита срещу гражданския иск в производството.

С обжалваното Разпореждане № 482/25.04.2024 г. съдът е приел, че въпросът за разноските е уреден изрично в чл. 189-190 от НПК и законодателят не е предвидил възможност страна да иска изменение на акта на съда по реда и начина, предвидени в разпоредбата на чл. 248 от ГПК, а е предвидил ред за обжалване на съдебния акт. С оглед на това съдът е върнал молба с вх. № 3367/25.04.2024 г., като в мотивите си изрично е прел, че е недопустима.

Настоящият съдебен състав, като разгледа доводите, изложени в частната жалба и като прецени материалите по делото, намира за установено следното:

Депозираната частна жалба е допустима. По аргумент от чл. 341, ал. 2 от НПК по реда на глава ХХII от НПК се проверяват определенията и разпорежданията, за които това е изрично предвидено. В настоящия случай обжалваното разпореждане се отнася до присъждането на разноски по делото и по аргумент от 306, ал. 1, т. 4 пр.2 вр. с чл. 306, ал. 3, пр. 2 от НПК е подлежащ на въззивна проверка съдебен акт. Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице и в законоустановения срок от връчване на препис от атакувания акт.

По съществото на спора становището на настоящата инстанция е следното:

Съдът се произнася по разноските с присъдата - аргумент от чл. 301, т. 12 НПК, или с определение по чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК. Настоящата инстанция споделя довода на първата такава, че въпросът за разноските е уреден изрично в чл. 189-190 от НПК и законодателят не е предвидил възможност страна да иска изменение на акта на съда на основание чл. 248 от ГПК.

Подадената молба по чл. 248 от ГПК обаче обективира повторно искане в наказателното производство за присъждане на разноски по делото.

Произнасянето по чл. 189 от НПК, съответно по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, е всякога възможно, независимо от това на кой етап се намира производството и дали е приключило. Поради своят специфичен характер, произнасянето по разноските не съставлява „res judicata“ и не е валидирано с окончателно решение (в този смисъл Определение от 25.09.2019 г. по н.д. № 2

224/2019 г., 1 НО, ВКС).

Това, че първата инстанция е намерила, че чл.248 от ГПК е неприложим по аналогия в наказателния процес е аргумент, който не може да бъде споделен, тъй като чл.306 ал.1 т.4 от НПК дава възможност да се поиска допълнително произнасяне относно присъждане на разноски и съдът е могъл и е бил длъжен да прецени, че отправената до него молба е допустима като такава с правно основание именно по чл.306 ал.1 т.4. Молбата е подадена в срок, вкл. в срока за обжалване на Определение №205/11.04.2024 год.

Първоинстанционният съд е следвало да разгледа подадената молба по същество и да се произнесе с определение по искането за присъждане на разноски.

По изложените съображения обжалваното разпореждане следва да бъде отменено като неправилно и делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по подадената молба.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 482/25.04.2024 г., постановено по н.ч.х.д.

№ 596/2023 г. по описа на Районен съд – Свиленград.

ВРЪЩА н.ч.х.д. № 596/2023 г. по описа на Районен съд – Свиленград на същия съдебен състав за произнасяне по молба с вх. № 3366/25.04.2024 год.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3