Решение № 1697 от 16.11.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1697 гр. Варна, 12.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мая Недкова

Членове:

Константин Д. Иванов мл.с. Ивалена Орл. Димитрова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20213100501447 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. В. Х. от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 260362/09.02.2021 год., постановено по гр. дело № 2958/2019 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявения от въззивницата Д.Х. срещу Й. Ж. Д. и П. Г. Д. (съпрузи) отрицателен установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците – съпрузи Й. Ж. Д. и П. Г. Д. не са собственици на следния недвижим имот – Поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, район Аспарухово, с. о.

“Боровец Север“ с площ от 1000 кв. м., а по скица 1144 кв.м., при съседи: поземлени имоти с идентификатори № № ***; ***; 10135. 5401.1149;

***; ***.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението в атакуваната от въззивницата – ищца по предявения отрицателен установителен иск за собственост – част е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, в резултат на което решението е и необосновано.

Неправилно е прието, че ответниците Й. и П. Д.и са владяли имота и имат качеството владелци. Въззивницата Д. Х. твърди, че не е предавала владението върху имота на ответницата КР. М. В. на 14.03.2007г. (при сключването на първата сделката, призната за симулативна и прогласена за нищожна с влязло в сила решение), нито по-късно на нея или на трето лице, при което владението върху процесния имот не и́ е било отнемано, съответно 1 и ответниците Й. и П.Д. изобщо не са осъществявали владение върху имота и не са го придобили по давност.

Неправилен е и изводът на първоинстанционния съд, че ответниците Й. и П. Д.и имат качеството на добросъвестни владелци. В случая не е съобразено, че те са „придобили“ имота от лице, което е приобтетател по нищожна сделка, поради което и дори и да се приеме, че са осъществявали владение върху процесния имот, то владението им е недобросъвестно.

Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване на друго, с което предявеният от нея против ответниците Й. и П. Д.и отрицателен установителен иск за собственост да бъде уважен.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещните страни – ответниците Й. и П. Д.и, чрез процесуален представител, оспорват въззивната жалба, считат, че първоинстанционното решение в атакуваната от ищцата, настоящ въззивник, част е правилно а настояват да бъде потвърдено в тази част.

Първоинстанционото решение, в частите му, с които предявените от ищцата Д.Х. против ответниците К.М. В. и С.П. В. (съпрузи) и против ответника Ж. СТ. АЛ. отрицателни установителни искове за собственост на процесния имот, са уважени, не е обжалвано, в тези части е влязло в сила и не е предмет на въззивната проверка.

В съдебно заседание въззивницата Д.Х., чрез процесуален представител поддържа въззивната си жалба; въззиваемите Й. и П. Д.и, чрез процесуален представител, оспорват въззивната жалба, поддържат подадения писмен отговор.

Съдът съобрази следното:

Производството пред РС-Варна е образувано по предявени от Д. В. Х. срещу К.М. В., С.П. В., Ж. СТ. АЛ., Й. Ж. Д. и П. Г. Д. в условията на пасивно субективно съединяване искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Варна, район Аспарухово, с. о. “Боровец – север“ с площ от 1000 кв. м., а по скица 1144 кв. м., при съседи: имоти с идентификатори ***; ***;

***; *** и ***.

В исковата и последвалите я уточняващи молби ищцата Д.Х. е навела следните твърдения: На 13.03.2007 год. сключила договор за заем с дружеството „Муун финанс“ ЕООД, в който е поела и задължение за обезпечение на дълга си да прехвърли собствеността върху притежаван от нея имот. С договор за продажба, скл. с нот. акт № 136/14.03.2007 год. на ВнН, ищцата прехвърлила собствеността върху свой имот, представляващ поземлен имот с пл. № 1150 по КП на местността „Боровец-север“, кв. Аспарухово, гр. Варна, с площ от 1000 кв. м., понастоящем съставляващ имот с идентификатор *** по КК на гр.

Варна, на КР. М. В. – сестра на управителя на дружеството-заемодател. Твърди, че не е предавала на приобретателката К. В. владението върху имота, имотът е владян и ползван от ищцата от момента, в който го е придобила с договор за покупко-продажба – 23.02.2002 год.

– до настоящия момент. По предявен от ищцата срещу К.В. и С.В. (съпруг на купувача К.В. към момента на скл. на договора за продажба по нот. акт №136/14.03.2007 год.) иск по чл.

26, ал. 1 ЗЗД било образувано гр. дело № 10088/2007г. по описа на РС-Варна, по което с решение от 15.01.2015 год. договорът за продажба по нот. акт № 136/2007 год. бил прогласен за нищожен поради противоречие със закона. С оглед нищожността на договора по нот. акт № 136/2007 год., последващият договор, скл. с нот. акт № 45/21.09.2007 год. наа ВнН, с който съпрузите К. и С.В.и са продали на Ж. СТ. АЛ. процесния имот, също е нищожен поради липса на вещноправен ефект, при което и Ж.А. като последващ купувач на имота не е придобил собствеността върху имота. С договор за покупко-продажба, скл. с нот. акт № 154/13.11.2007 год. на ВнН, Ж.А. е продал имота на ответниците Й.Ж. Д. и П. Г. Д. , които учредили договорна ипотека върху имота с договор по нот. акт № 155/13.11.2007 год. в полза на „Прокредит Банк“ АД. Твърди се, че с оглед нищожността на договора за продажба по нот. акт № 136/14.03.2007 год., последващите договори, с които имотът е 2 прехвърлен, нямат вещен ефект и не са прехвърлили права, при което и последващите купувачи не са придобили собствеността върху имота. Ищцата твърди, че е собственик на процесния имот въз основа на договор за покупко-продажба по нот. акт № 21/23.02.2002 год. на ВнН. В условията на евентуалност претендира да е собственик на имота по силата на придобивна давност въз основа на осъществявано давностно владение от 23.02.2002г. до настоящия момент.

Съобразно наведените твърдения са и отправените искания: да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответниците КР. М. В., СТ. П. В., Ж. СТ. АЛ., Й. Ж. Д. и П. Г. Д. не са собственици на процесния имот – поземлен имот с площ от 1000 кв. м., съставляващ имот с идентификатор *** по КК на гр. Варна.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответниците П. Г. Д. и Й. Ж. Д. оспорват предявения против тях отрицателен установителен иск за собственост. Твърдят, че са собственици на имота въз основа на договора за покупко-продажба, скл. с нот. акт № 154/13.11.2007 год., а в условията на евентуалност – на основание придобивна давност, въз основа на осъществявано добросъвестно владение с начало на владението – сключването на договора за продажба – 13.11.2007 год. до предявяване на иска. Твърдят, че са установили владение върху имота със сключването на договора за продажба по нот. акт № 154/13.11.2007 год. и до настоящия момент владеят имота, владението им е добросъвестно, не е прекъсвано, съответно придобивната давност също не е прекъсвана. Исковата молба по предявения от ищцата иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД по гр. дело № 10088/2007 год. на РС-Варна за прогласяване нищожността на договора по нот. акт № 136/14.03.2007 год., скл. между ищцата и първата ответница К. В., е била вписана след сключването на договора по нот. акт № 154/13.11.2007 год., с който ответниците Д.и са купили имота. Твърдят, че са демонстрирали правата си на собственици като са учредили договорна ипотека в полза на Прокредит Банк АД и са оградили мястото. В процесния имот е имало лозови насаждения и през 2008 год. Й.Д. отдал под наем имота на трето лице за временно ползване, като това лице e държало имота за Д.и в продължение на осем години. Впоследствие Й.Д. решил да застрои имота и съборил намиращите се в същия бараки. От закупуването на имота до настоящия момент ответниците Д.и са заплащали и данъците з а имота. В продължение на близо 12 години никой не е предявявал претенции по отношение на процесния имот.

Твърдят, че в периода 2008 год. до 2018 год. ищцата не е била на територията на РБългария, при което и твърденията и́, че е владяла имота през този период са неверни. Твърдят, че договорите по нот. акт № 45/21.09.2007 год. и по нот. акт № 154/13.11.2007 год., сключени след прогласения за нищожен договор по нот. акт № 136/14.03.2007 год., не са нищожни, като навеждат доводи, че договорът за продажба на чужда вещ не е нищожен, а е действителен. Настояват за отхвърляне на предявения против тях отрицателен установителен иск за собственост.

В писмени отговори, подадени в срока по чл. 131 ГПК останалите трима ответници са оспорили исковете. Оспорили са твърденията на ищцата, че владението върху имота не е било предавано от нея на първите ответници и че същата е владяла имота в периода от първата продажба до предявяване на исковете за собственост. Навели са твърдения, че владението върху имота е било предадено на първите двама ответници – К. и С.В.и, които от своя страна са го предали на своите правоприемници по сключените договори.

Пред настоящата инстанция производството е висящо по отрицателните установителни искове за собственост на ищцата Д.Х. против ответниците П. и Й.Д.и.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

С договор за покупко-продажба, скл. с нот. акт № 21/23.02.2002 год. на ВнН ищцата Д.В. В. (с фамилно име Х. след скл. на граждански брак) е придобила собствеността върху дворно място, находящо се в гр. Варна с площ от 1000 кв.м., съставлявашо имот с пл. № 1150 по КП на местността “Боровец –север“ – землище Варна, при граници: път; борова гора; имоти с пл. № № 1151 и 1149, ведно с дворните подобрения и трайните насаждения.

3

С договор за продажба, скл. с нот. акт 136/14.03.2007г. на ВнН Д.Х. е продала на КР.

М. В. (в граждански брак със С.В. при сключването на договора) дворно място с площ от 1000 кв.м., съставляващо ПИ №1150 по КП на м-ст „Боровец – север“, в землището на гр.

Варна, ведно със съществуващите в имота подобрения, приращения и насаждения, при граници на мястото : път, борова гора, ПИ с №№1151,1149.

С договор за продажба, скл. с нот. акт № 45/21.09.2007 год. на ВнН К. и С.В.и са продали на Ж. СТ. АЛ. описания по горе поземлен имот, ведно със съществуващите в имота подобрения, приращения и насаждения.

С договор за продажба, скл. с нот. акт № 154/13.11.2007 год. на ВнН Ж. СТ. АЛ. е продал на П. и Й.Д.и описания по – горе имот, а с договор, скл. с нот. акт № 155/13.11.2007 год. П. и Й.Д.и са учредили в полза на „Прокредит банк“ АД-София договорна ипотека върху имота за за обезпечение на дълга им по предоставен им от банката кредит.

С Решение № 267/15.01.2015г., постановено по гр. дело № 10088/2007г. по описа на РС-Варна, е прогласен за нищожен, по иска на Д.В. Х. срещу КР. М. В. и СТ. П. В., договора за продажба на гореописания имот, скл. с нот. акт № 136/14.03.2007 год. на ВнН, поради противоречието му със закона. Решението в тази част е в сила от 13.02.2015 год. Със същото решение исковете на Д.Х. против КР. М. В., СТ. П. В. и Ж. СТ. АЛ. по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и по чл. 29 и чл. 33 ЗЗД за прогласяването му за нищожен, евентуално – за унищожаването на договора за продажба, скл. с нот. акт № 45/21.09.2007 год., с който К. и С.В.и са продали на Ж.А. процесния имот, са отхвърлени. Решението в тази част е в сила от 05.12.2017 год.

Видно е, че исковата молба по гр. дело № 10088/2007г. по описа на РС-Варна е вписана в СлВп-Варна на дата 20.03.2008 год. От материалите по гр. дело № 10088/2007 год. по описа на РС-Варна е видно още, че исковата молба е подадена на 03.12.2007 год. и е вписана в СлВп-Варна на 20.03.2008 год. Видно е още, че в хода на производството ищцата Д.Х. е предявила и против ответниците Ж.А. и П. и Й.Д.и искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и по чл. 27 ЗЗД за недействителност на договора за продажба, скл. с нот. акт № 154/13.11.2007 год., с който договор Ж.А. е продал процесния имот на П. и Й.Д.и, но с влязло в сила определение производството в частта му по горните искове е прекратено.