Решение № 226 от 01.03.2023, Административен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 226 01.03.2023 г. град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито заседание на първи февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Съдия: Димитър Гальов

Секретар: Десислава

Фотева като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1370 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на

Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на А.Й.Я., с адрес: ***, с искане да бъде обявено за нищожно разрешение за строеж № 9/17.05.1993 г., издадено от началник на отдел при Управление „Архитектура и благоустройство“ в Общинско кметство гр. Царево, поправено с акт № 36/19.12.2003 г. на главен архитект на община Царево, за строеж „магазин за млеко“ в парцел № ХІІ, кв. 25 по плана на гр. Ахтопол. Развити са доводи за нищожност на оспореното разрешение за строеж, поради допуснати нарушения в производството по издаването му. Оспорващият сочи, че не е дадено съгласие от всички собственици на поземления имот за учредяване право на строеж за разрешения обект, както и че жалбоподателят не е уведомен, в качеството си на собственик на поземления имот, за процедурата по одобряване и съгласуване на инвестиционния проект и издаване на разрешението за строеж. Иска се да бъде обявена нищожност на разрешението и на акта за неговата поправка.

Делото е на производство пред Административен съд – гр.Бургас за втори път, след като с решение № 7566 от 02.08.2022 г. по адм.д. № 1189 от 2022 г. на ВАС на РБ е отменено решение № 1442 от 11.10.2021г. по адм.дело № 2366 от 2019г. на Административен съд – Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от съда.

Дадени са задължителни указания при новото разглеждане, а именно да се съберат гласни доказателства посредством разпит на лицата Н/и З.Л. в качеството на свидетели, както и да се обсъди с доказателствената съвкупност приетото по делото удостоверение за въвеждане в експлоатация № 1 от 02.02.2004г. издадено от гл. архитект на община Царево.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с пълномощник-адвокат А. от БАК, с който поддържат жалбата и в хода на устните състезания и с писмена защита пледират за нейното уважаване. Претендират се разноските пред настоящата първа инстанция, както и за водене на делото във ВАС.

Ответникът по жалбата – Главен архитект на община Царево, се представлява от адв.Н. от АК – Бургас. Оспорва жалбата и иска същата да бъде отхвърлена. В хода на устните състезания и чрез писмена защита излага подробни съображения, че не са налице предпоставките за обявяване на акта за нищожен. Позовава се на действалата в минал период нормативна уредба /ЗТСУ и ППЗТСУ/. Сочи се, че с представеното и прието като писмено доказателство удостоверение № 1 от 02.02.2004г., издадено от ответника, обектът е въведен в експлоатация. Иска се присъждане на разноски.

Заинтересованите страни Г.А.Ч., С.А.Я., Я.Й.Я., Р.К.Ч. и М.А.Ч. не се явяват и не изпращат процесуален представител, редовно уведомени. Не изразяват становище по оспорването.

Административен съд – Бургас, за да се произнесе по жалбата, като взе предвид доводите и становищата на страните, съобрази представените по делото доказателства и съгласно разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Налице са всички изискуеми положителни предпоставки за процесуална ДОПУСТИМОСТ на оспорването, тъй като не се иска отмяна, а прогласяване нищожност на административния акт.

При тези констатации, жалбата подлежи на разглеждане по същество, при което съдът намери следното:

ФАКТИТЕ:

Жалбоподателят

А.Й.Я. и заинтересованите страни Г.Ч., С.Я., Я.Я., Р.Ч. и М.Ч. са собственици на поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр.Ахтопол, съставляващ УПИ ХІV-333 в кв. 25 по плана на града.

На

20.11.1992 г. е издадена на Г. Анестев Ч. виза № 785 за проектиране на преустройство на едноетажна жилищна сграда в УПИ ХІV-333, в търговска сграда (на л. 38 от първото дело). Като издател на същата е посочен гл. архитект на Община Царево.

През м.февруари 1993г. е изготвен проект за преустройство на съществуващата в имота едноетажна жилищна сграда (на л.62–72 от първото дело). Видно от обяснителната записка към проекта, преустройството се изразява в разширяване на приемното помещение по посока на улицата, изравняване котите на търговската зала и склад с котата на приемното помещение, избиване на витрина в стената на търговската зала откъм улицата и зазиждане на прозореца на търговската зала откъм двора; демонтиране на покрив и изпълнение на плосък покрив- монолитна стоманобетонова плоча, на котата на съществуващата плоча над приемното; куфраж и армировка на плочата. Върху отделните части на проекта са поставени щемпели „одобрявам“ с подписи на „началник отдел“, гл. арх. Н.Б.. Въз основа на така одобрения проект е издадено оспореното разрешение за строеж № 9/17.05.1993 г. В него е посочен като издател началникът на отдел в Управление „Архитектура и благоустройство“ към Общинско кметство- Царево, а подписът на издателя е положен със запетая (на л.21 от първото дело). Съгласие за така разрешеното преустройство е дадено от собственика М. Желева с нотариално заверена декларация (на л.34 от първото дело).

На

27.03.1995г. е издаден протокол № 32 за определяне на строителна линия и ниво за строеж на магазин за мляко съгласно одобрените планове и разрешение за строеж № 9/17.05.1993 г. (на л. 40). Съгласно екзекутивна проектна документация, одобрена от гл.архитект Н.Б. на 28.05.2001 г., по време на строителството са извършени промени, вкл. в наименованието на обекта от „магазин за млеко“ в „магазин за промишлени стоки“. С акт № 36/19.12.2003 г. за поправка на строителното разрешение (л.20), издаден от гл.архитект Д.Алексиев при община Царево, е изменено вписаното в разрешение за строеж № 9/17.05.1993 г. наименование на обекта в „магазин за промишлени стоки“. Строежът е извършен и въведен в експлоатация с удостоверение № 1/02.02.2004 г., издадено от гл. архитект на община Царево.

При първото разглеждане на делото е представено писмо от кмета на Община Царево (на л.257 от това дело), изготвено в изпълнение на решение от 21.02.2020 г. за достъп до обществена информация, по повод заявление с вх. № 94-01-457/10.02.2020 г. от А.Я.. В него се съдържа информация за лицата, заемали длъжността „главен архитект“ в общината от 11.10.1991 г. до 12.12.2005 г., като за периода м.ноември 1991 г. - м.юни 1994 г. и периода 24.11.1999 г. - 15.10.2001 г. е отбелязано, че длъжността „главен архитект“ е изпълнявана от лицето Нели Б.. Представено е и второ писмо, изготвено в изпълнение на решение от 24.02.2020 г. за достъп до обществена информация по повод същото заявление на Я., в което се съдържа по същество идентична информация, но по отношение на първия период е посочен само началният момент- „от ноември 1991 г.“(на л. 256 и л. 257).

По делото е извършена съдебно-техническа експертиза, която дава заключение, че процесната сграда с идентификатор *** по КК на гр.Ахтопол отговаря на проектната документация, но в хода на строителството е извършено уширение с 5.15 кв.м., с което първоначалната чупка на сградата е изравнена с улицата. В с.з. вещото лице уточнява, че именно в този вид сградата е въведена в експлоатация. В заключението се сочи, че описаната в нот.акт № 160, том ІІІ, д.

1333/1970 г. сграда е отразена в кадастралния план от 1984 г. с площ от приблизително 57 кв.м. Част от тази сграда (източната) е попаднала под новопроектираната триетажна жилищна сграда и е била съборена, а западната част е попаднала в границите на влязлата в сила улична регулация, като именно тази част е предмет на преустройство с оспореното разрешение за строеж. В заключението е отбелязано, че по отношение на имота са издадени две скици-визи с идентични номера- № 785/13.ХІ.1992 г., като едната от тях е издадена на Г.Ч. и е представена по делото с административната преписка, а втората е издадена на Марулка Ч. и е приложена към заключението на експертизата. Между двете скици е налице несъот-ветствие, като при сравнение с регулационния план точно негово копие представлява тази, издадена на Марулка Ч., а скицата, издадена на Г.Ч., е непълна- в нея е очертана само тази част от съществуващата сграда, попадаща в уличната регулация, но не и частта, която е съборена за изграждане на новата жилищна сграда (източната част). Вещото лице изтъква още, че в тази скица е изтрита уличната регулационна линия, което създава впечатление, че несъборената част от сградата, предмет на преустройството по оспореното разрешение за строеж, попада в УПИ ХІV, кв. 25 по плана на гр. Ахтопол. В съдебно заседание при изслушването му вещото лице отбелязва, че уличната регулация не е приложена.

Разяснява, че съобразно положените подписи на чертежите проектът е одобрен от арх. Н. Б., в качеството на главен архитект на общината, а относно отразения в разрешението за строеж парцел ХІІ в кв. 25, счита, че е допусната техническа грешка и се касае за УПИ ХІV, доколкото цялата документация и очертанията на имота съответстват на УПИ ХІV на кв. 25 по плана на гр. Ахтопол.

В хода на съдебното производство при първото разглеждане е извършена и съдебно-графическа експертиза, която дава заключение, че подписът в процесното Разрешение за строеж № 9/17.05.1993 г. срещу „Началник на отдел“ ТСУ в Община Царево е положен от лицето З.И.Л. на длъжност „Главен специалист архитектура“ в общината. В с.з. вещото лице допълва, че подписът не е положен от лицето Нели Б., заемала длъжността главен архитект на общината.

С административната преписка са представени строителни книжа и документи, изготвени след издаване на разрешението за строеж и касаещи неговото реализиране (л.24, л.26-33, л.35, л.40-61), както и книжа (л.73-104), издадени за проектиране на друг търговски обект. Тези документи са неотносими към предмета на делото и са ирелевантни към формиране на изводите по съществото на оспорването.

С

Определение № 2819 от 06.12.2019г. /л.109 от адм. дело № 2366 от 2019г./ производството по оспорване на Удостоверение № 1 от 02.02.2004г., за въвеждане в експлоатация на строеж, издадено от гл.архитект на община Царево е разделено и е предмет на друго дело. Относно това удостоверение, прието като писмено доказателство по делото следва да се отбележи, че този последващ акт не би могъл да санира издаденото по-рано разрешение за строеж.

При новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд бяха изслушани в качеството на свидетели Н/и З.Л.. Първият свидетел е изслушан в откритото заседание на 19.10.2022г. В показанията си бившият главен архитект на община Царево категорично заяви, че подписът на процесното разрешение не е положен от нея.

Заявеното от свидетеля Н/е в унисон с приетата при първото разглеждане на делото съдебно-графическа експертиза и констатациите на вещото лице. В публичното заседание на 14.12.2022г. бе разпитана като свидетел и З.Л., която заяви, че именно тя е положила подписа, със запетая, поради факта, че е замествала посоченият като издател „началник на отдел“. Заяви, че не си спомня дали е имало издадена заповед за заместване. При така установеният факт кой е положил подписа за издател на процесният административен акт бяха изискани нарочни доказателства относно оправомощаването на това лице, което към този момент е заемало длъжност „главен специалист ТСУ“. От постъпилият отговор на общинската администрация се установи, че такива не могат да бъдат представени по делото, поради което и с във връзка с посоченото в писмото бяха изискани евентуални налични доказателства /акт за оправомощаване на служителя З.Л. да изпълнява функции на Началник отдел „Строителство и архитектура“ при Община Царево/, но видно от писмото на Отдел „Държавен архив“-Бургас /л.49-50 от адм. дело № 1370 от 2022г. на АС-Бургас/, където принципно се съхраняват изпратените от Община Царево документи, такъв акт не е предаден от общинската администрация за съхранение в отдел „ДА“-Бургас.

При така установените факти, съдът обосновава следните ПРАВНИ ИЗВОДИ: