Решение № 125 от 08.06.2022, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. , 08.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Магдалена Ат. Жбантова

Стефанова при участието на секретаря Надя Анг. Кюмурджиева като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова Гражданско дело № 20201220100644 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството по делото е образувано във връзка с постъпила искова молба от Ф. АХМ. Х., М. Х. С., ГЮНД. М. С. и М. М. С., всички от с.Рибново, обл.Благоевград против Ф. Х. АЛ., Ш. Т. АВ., АХМ. Т. АЛ. и Н. Т.

АЛ., всички от с.Р., обл.Бл.. Иска се на основание чл.108 от ЗС да бъде признато по отношение на ответниците, че ищците са собственици на основание наследствено правоприемство на 1/3 идеална част от УПИ ХІІ, имот пл. № 254, от кв.29 по плана на с.Рибново, обл.Благоевград, одобрен със Заповед № 237/2001 г. на кмета на община Г., с площ за имота от 228 кв.м., при съседи за имота : УПИ ХІ, пл. № 255 на Дж. М. И., УПИ ХІІІ, пл. № 256 на Ф. Л. и от две страни улица, ведно с построената в същия имот двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м. и да бъдат осъдени ответниците да предадат на ищците владението върху собствените им идеални части от описания имот.

Твърди се от ищците, че заедно с ответниците са наследници на А. А. А. и Н. А. А. Наследодателите им били собственици по давностно владение на процесния недвижим имот, в който живели до смъртта си. Поземления имот 1 получили по наследство от бащата на А. А. А., а именно: А. А. С. или А. А.

С.. Няколко пъти сина им Т. А. (наследодател на ответниците) помолил майка си да му прехвърли имота, но тя повтаряла, че имота е на всички. След смъртта на майка им ищците са лишени от владение над процесния имот, поради което е предявен настоящия иск.

Правната квалификация на предявения иск е по чл.108 от ЗС.

Ответниците представят писмен отговор в определения законов срок, като считат исковата молба за нередовна. Изразяват становище за допустимост, но неоснователност на иска. Твърдят, че наследодателят им Т. А. е установил самостоятелно владение върху процесния имот още преди 30 години, като владението му е предадено от родителите му.

Около 1988 г. се разболял Р. А. - брат на А. А. А., който живеел в съседен имот. Тъй като съпругата на Р. била починала, а нямали деца, А. А.А. и Н.А.

А. се преместили да живеят при него, за да го гледат. Процесния имот дарили на Т. А. и му предали владението. След като Р. починал А. и Н. А. продължили да живеят в неговата къща. След смъртта на А., Н. останала там, а за да не е сама, при нея отишла да живее ответницата Н.А.. След две години ответницата се омъжила и напуснала имота, но баба й останала да живее сама там, до смъртта си. Т. А. и неговите наследници са правили подобрения в имота, които надхвърлят обикновеното ползване и поддържане, като така са демонстрирали на останалите наследници своето отношение към имота като към собствен. Поради изложеното, правят възражение за придобиване на имота въз основа на давностно владение и за извършени подобрения в размер на 20000 лв. и искане за задържане на процесния имот до заплащане на извършените подобрения и разноски за запазване на жилищната сграда.

Правната квалификация на възраженията на ответниците е чл. 79 от ЗС и чл.72 от ЗС.

Въз основа на събраните по делото доказателствени материали, съдът прие за установено във фактическо отношение следното:

От събраните по делото доказателства се установи, че страните са наследници на А. А. А., починал на 22.06.1992 г. и Н. А. А., починала на 14.10.2015 г. Ищцата Ф. АХМ. Х. е тяхна дъщеря, ищците М. Х. С., ГЮНД.

М. С. и М. М. С. са наследници по заместване на починалата им дъщеря Н. А.

2

С.. Ответниците са наследници по заместване на починалият им син Т. А. А., като съответно Ф. Х. АЛ. е негова съпруга, а Ш. Т. АВ., АХМ. Т. АЛ. и Н. Т.

АЛ. са негови деца.

По наследство от своя баща А. А. С. (Ал. А. С.), починал на 03.09.1965 г. и въз основа на упражнявано давностно владение в периода от 1973 до 1988 г. А. А.А. притежавал процесния недвижим имот УПИ ХІІ, имот пл. № 254, от кв.29 по плана на с.Р., обл.Благоевград, одобрен със Заповед № 237/2001 г. на кмета на община Г., с площ за имота от 228 кв.м., при съседи за имота :

УПИ ХІ, пл. № 255 на Дж. М. И., УПИ ХІІІ, пл. № 256 на Ф. Л. и от две страни улица. През 1973 г. А. А. съборил старата жилищна сграда в имота и построил сега съществуващата двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м. В нея заживял със семейството си – съпругата си и трите си деца, без противопоставяне на останалите наследници на А. С.. След като двете му дъщери се омъжили и заживели при съпрузите си, на първия етаж на жилищата сграда останали да живеят А.и Н. А., а на втория етаж заживял синът им Т. А. със своето семейство.

През 1988 – 1989 г. брата на А. А. – Р. С., който имал къща в близост, се разболял. Съпругата на Р. била починала преди него, те нямали деца, поради което А. и Н. се преместили в къщата на Р., за да се грижат за него. Р. починал на 03.09.1991 г., но А. и Н. останали да живеят в неговата къща, където Наджие останала да живее и след смъртта на своя съпруг. Макар преимуществено да живеели в къщата на Р., А. и Н. продължили да ползват и къщата в процесния имот, като преспивали и там, когато решат. Също така имали там крава и кон, за които се грижели. Н. продължила да отива в тази къща и до смъртта си. Дъщерите й също отивали до къщата, макар и на гости, тъй като живеели със своите семейства.

Докато бил жив Т. А. извършвал само поддържащи ремонти в къщата, тъй като не могъл да отдели средства за друго. Освен това изградил подпорна стена под улицата. След смъртта на Т. А., сина му – ответника А.А. започнал да извършва подобрения в къщата – заменил дървеното вътрешно стълбище с бетонно, изградил веранда под терасата, оформил баня с тоалетна на първия етаж, подменил летви и керемиди на покрива.

По делото са разпитани свидетели, като свидетелят Д. М. – първи братовчед на ищцата Ф.Х. и на наследодателя на ответниците обяснява, че 3 знае процесния имот като собствен на родителите на ищцата Ф.Х., които били вуйчо и вуйна на свидетеля. През 1973 г. те изградили в имота жилищната сграда и заживели в нея с децата си. След като се омъжили, дъщерите им отишли да живеят в домовете на съпрузите си, а в процесната къща останали А. А. и съпругата му Н., които живеели на първия етаж, а на втория етаж живял сина им Т. със семейството си. Когато се разболял другият му вуйчо – Р., А. и Н. А. се преместии в неговата къща, за да се грижат за него. Отивали и в своята къща, в която оставили багаж, а и там имали животни – кон, крава и телета, за които се грижели. Скоро след това А. починал, но Наджие останала да живее в къщата на Р.. До смъртта си Н. отивала и в процесната къща и преспивала там. Свидетеля не е чувал за уговорки къщата да остане за някое от децата на вуйчо му, не е чул другите наследници да са оставяли къщата на Тахир. Счита, че ако е имало такива уговорки, би разбрал за тях.

Не е чувал и за спорове относно собтвеността на имота докато ответника А.А. не завел дело за част от къщата на Р.. Ф.Х. не била допусната в къщата, когато вещото лице по делото извършило оглед, не знае да е била гонена от къщата преди това. Според свидетеля стопанската постройка в парцела е построена още от А. и Н. А., те изградили и външна тоалетна. Терасата на къщата не е уширявана, но след смъртта на Наджие в къщата започнали ремонти – сменило се дървеното стълбище с бетонно, изградена е веранда под терасата.

Според М. Б., къщата в процесния имот е построена през 1973 г. от родителите на ищцата – А. и Н. А.. Мястото било наследсвено от бащата на А.

А. и в него имало стара къща, която А. съборил и на нейно място построил процесната сграда. А., Н. и децата им се нанесли в къщата есента на същата година. След като дъщерите им се омъжили, отишли да живеят при съпрузите си, а в къщата останали да живеят родителите - на първия етаж и синът със семейството си – на втория етаж. През 1989 г. се разболял Р. - брат на А. А., и А. и Н. А. се преместили в неговата къща, за да се грижат за него. До смъртта си продължили да отиват и до процесната къща, ползвайки долния етаж, но повечето време били в къщата на Р.. След смъртта на Р. и на А., Т. започнал да ползва цялата процесна сграда, но Н. също ползвала първия етаж, където някои вечери оставала да преспи и имала къщата като своя. Свидетелят не е чул, че родителите оставят къщата на Т., нито Т. е казвал, че къщата остава за него. След смъртта на Н., както къщата, така и парцела се ползват от ответника А. С.. Преди в къщата е имало баня и тоалетна на първия етаж, а А.

4 направил такива и на втория етаж, заменил дървеното стълбище между етажите с бетонно, изградил веранда под съществуващата тераса и втора подпорна стена в имота. Не е чул страните да имат спор за този имот, до момента когато преди няколко години се завели дела за къщата на Р..

Свидетелката С. И. – леля на ищцата Ф.Х. и на бащата на ответника А.А., обяснява, че спорния имот е бил на баща й, но брат й А. А. си изградил къща на мястото на старата им къща. Тя и останалите наследници на баща й нямат претенции към този имот. Брат й А. живял малко време в имота, тъй като преди 30 години се пренесъл със съпругата си при големия им брат – Р., за да се грижат за него. Оттогава в процесния имот живял само Т. А. със семейството си, а майка му Н. отивала там на гости. Не знае дали Н. е оставила багаж в тази къща. През последните 66 години, след като се омъжила, свидетелката живее в с.Б.. Отивала по веднъж в годината в с.Р. и отивала при Н., в къщата на Р.. Н. й казала, че оставя къщата на Т., да си е негова. Брат й А. не й е споделил такова нещо, тъй като бил починал. Децата на Н. също не са споделяли, че ще оставят къщата на Т., не знае да са говорили по този въпрос с майка си. Ищцата Ф.Х. не е влизала в процесния имот, откакто починал баща й. Т. А. сменил дограма и плочки в къщата, направил мивка, уширил терасата. След смъртта му А.А. направил пристройка, сменил стълбището, направил веранда, баня и тоалетна, както и сменил керемидите на покрива. След това заявява, че пристройката, както и банята и тоалетната са направени от Т. преди сватбата на А.. Свидетелката не е чула за спорове относно собствеността на имота, разбрала за такива едва по повод на настоящото дело.

Свидетеля Ш.н Х., брат на ответницата Ф.А. и вуйчо на останалите ответници също заявява, че знае процесния имот като собствен на Т. и Ф. А.и, които живеят там от 40 години. Когато около 1980 г. сестра му се омъжила за Т. А. и отишла да живее в процесния имот, в къщата живели родителите на съпруга й – А. и Н. А.. Около 10 години след това А. и Н. се изнесли от къщата и отишли да живеят в къщата на Р., брат на А. А.. От сестра си знае, че родителите на Т. му подарили къщата. Не е чувал за извършено дарение лично от родителите му, но дарението било „обществена тайна“ в с.Р., както и това, че на останалите деца са дадени пари за къщата. Дъщерите на А. и Н. били омъжени и докато родителите им живеели в процесния имот, отивали там, но след като родителите се преместили, отивали при тях в къщата на Р..

5

Ако са отивали в процесния имот, са отивали на гости. Къщата се заключва и ключ има само семейството на Т., не знае дали Н. е имала ключ. Спорове за ползването на имота не е имало, започнали сега. Тахир правел малки подобрения в имота, тъй като не можел да заделя средства за по-големи. След смъртта му А.А. направил значителни подобрения – направила се подпорна стена на стопанската сграда, дървената стълба в къщата се сменила със стоманено-бетонна, под стълбата се направила баня с тоалетна, а на втория етаж – кухня. Освен това се направила парна инсталация, веранда под терасата на втория етаж, подменили се греди на покрива и се подменили керемидите. Това със сигурност е станало известно на лелите, тъй като тогава майка им била жива и те отивали при нея в къщата на Р., която е в близост.

Веднъж Ф.Х. видяла, че слагат плочи, отишла до самия вход на къщата, но не влязла вътре. Иначе сестрите отивали на гости в процесната къща, били в добри отношения, отношенията се влошили след смъртта на Наджие.