Решение № 85 от 19.02.2024, Районен съд - Враца
- Съд
- Районен съд - Враца
- Дело
- Гражданско дело 1498/2023
- Вид
- Решение № 85
- Подписан
- 19.02.2024
- В сила
- 16.07.2024
- Състав
- Петър Никифоров Петров
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 21 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 142, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179, ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 92, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 92, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 92, ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 92, ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 116, ал. 1, т. 1 · Закон за обществените поръчки
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 85 гр. Враца, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Петър Н. Петров при участието на секретаря ************ като разгледа докладваното от Петър Н. Петров Гражданско дело № 20231420101498 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано е по искова молба от А. П. Г., ЕГН **********, с адрес: с. Главаци, Област Враца, ул. „Божур” № 8 , чрез адв. Г. Г. срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР гр. Враца), с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: иск с правно основание чл. 179, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), във връзка с т. 6, б. „г” от Решение № 282/15.07.1993 год. на Министерския съвет на Република България за сумата от 10 332,00 лева, представляваща обезщетение за дължимо, но неизплатено допълнително възнаграждение за участие в защитните дейности по охраната на АЕЦ „Козлодуй” ЕАД за периода от 15.06.2020 год. до 15.06.2023 год., ведно със законната лихва върху претендираната сум за периода от 15.06.2023 год. до окончателното й изплащане и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за сумата от 2 571,52 лева - мораторна лихва върху главното задължение за периода от 28.07.2020 год. до 15.06.2023 год.
В исковата молба се твърди, че страните са в служебни правоотношения, съгласно ЗМВР, който за периода от 15.06.2020 год. до настоящия момент действа без прекъсване. Сочи се, че ищецът заема длъжност за държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР – полицейски инспектор в сектор „Охранителна полиция” – Районно управление – АЕЦ „Козлодуй” – ОДМВР – Враца. Излагат се доводи, че съгласно т. 6, б. „г” от Решение № 282/15.07.1993 год. на Министерския съвет на Република България, на полицаите, участващи пряко в защитните дейности по охраната на АЕЦ „Козлодуй” ЕАД, се изплащат допълнителни възнаграждения, размерът на които е определен в Приложение № 4 към действащите към процесния период договори за охрана на ядрените съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества на АЕЦ „Козлодуй”, сключения между АЕЦ „Козлодуй” ЕАД и ОД на МВР – Враца, а именно: Договор № 870000013/12.06.2017 год. и Договор № 816000027/20.05.2020 год.
1
Сочи се на следващо място, че допълнителните възнаграждения се изплащат ежемесечно на служителите, пряко ангажирани в дейностите по охрана на АЕЦ „Козлодуй” ЕАД.
Поддържа се, че размерът на тези допълнителни възнаграждения е определен в абсолютни числа, които съответстват на процент от минималната работна заплата и на ищеца като служител, заемащ длъжност полицейски инспектор в сектор „Охранителна полиция” – Районно управление – АЕЦ „Козлодуй” – ОДМВР – Враца е дължима сума, съответстваща на 100% от минималната работна заплата (МРЗ).
Поддържа се, че с допълнителни споразумения, сключени съответно през 2019 год. и 2020 год. между страните по договора размерът на тези допълнителни възнаграждения е увеличаван при увеличаване на минималната работна заплата за страната и отговаря на посочения по-горе процент - 100% от МРЗ. Излага се твърдение, че през целия процесен период ищецът е участвал пряко в дейностите по охраната на АЕЦ „Козлодуй” ЕАД и има необходимия личен принос по охраната на атомната електроцентрала. Поддържа се, че за целия период, ищецът е получавал само част от дължимата му се сума, определена в посочените по горе приложения в размер на 60% от МРЗ, без да е налице правновалидно основание ответникът да е изплащал това допълнително възнаграждение за процесния период в намален размер. Твърди се още, че за целия процесен период не е била определяна съвместна работна група от директора на ОДМВР – Враца и от изпълнителния директор на АЕЦ „Козлодуй” ЕАД, която да оценява личния принос на полицаите към охраната на атомната електроцентрала, съответно при липса на такава съвместна група не са били налице, т.е. не са били изготвяни документи, съобразно клаузите на договора, които да обосновават намаляване на размера на дължимото се на ищеца възнаграждение. Излага се, че тъй като на ищеца не е вменявано неизпълнение на служебните му задължения, което да засяга прякото му участие в охраната на атомната електроцентрала и личния му принос към тази охрана, то е налице задължение на ответника да му изплати допълнителното възнаграждения в пълния предвиден размер.
Излага се, че директорът на ОДМВР - Враца е обвързан с договореното в Приложение 4, представляващо ценова таблица към процесните договори. Сочи се, че тези клаузи са публично известни с оглед обстоятелството, че договорите са сключени по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП) и са публикувани в Интернет, като ищецът е запознат с тези клаузи и е очаквал в резултат на добросъвестно отработеното от него време да получава съответния максимален размер на това допълнително възнаграждение.
Твърди се, че ищецът не бил запознат с Вътрешните правила на АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД, нито е имал възможност да разбере, до завеждане на настоящото дело на какво се дължи намаляването на базовия размер на това допълнително възнаграждение от 100% на 60%.
Поддържа се, че законосъобразното сключване на договори по реда на чл. 92, ал. 1 ЗМВР, съгласно чл. 92, ал. 4 ЗМВР изисква разрешение на министъра на вътрешните работи.
Същото изискване по аргумент от по-силното основание (per argumentum a fortiori) стояло и пред изменението на договорите, включително и на договорените размери на възнагражденията по тези договори. Сочи се, че не са представени доказателства, че министърът на вътрешните работи е разрешил изменение на договора в частта, касаеща намаляване на определения процент в Приложение 4 - Ценова таблица към договорите, поради което счита, че намаляването на размера на допълнителното възнаграждение на ищеца с Вътрешни правила, приети едностранно от заинтересованото лице по чл. 92, ал. 1 ЗМВР, противоречи на закона и същите не могат да бъдат прилагани при определяне и изплащане на това възнаграждение.
Твърди се още, че липсва съвместна работна група по т. 4.1.7. от процесните договори между ОДМВР - Враца и АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД, следователно не е налице законосъобразно изпълнение на процедурата за определяне на процесните допълнителни възнаграждения на ищеца. Поддържа се, че за процесния период нито един служител на ОДМВР - Враца не е 2 участвал в работна група с право на глас, нито е бил определен за участник в такава група със заповед на директора на ОДМВР - Враца.
Поддържа се твърдение, че възложителят по договора не може едностранно да променя и да намалява цената на договорите, като определя по-нисък процент на допълнително възнаграждение по Приложение 4, свързано с т. 6, б. „г” от РМС № 282/1993 г. Сочи се, че вътрешните правила на възложителя представляват едностранно изменение на цената на договора от страна на Възложителя по смисъла на чл. 116, ал. 1, т. 1 ЗОП, като в т. 2 от процесните договори са посочени клаузите за цена, плащане и изменение на цените.
Поддържа се, че това може да стане само и единствено след изменение на Таблицата за средномесечна цена на услуга или на минималната работна заплата. Твърди се, че в нито един случай намаляването на допълнителното възнаграждение по РМС № 282/1993 г. не е било обвързано с Таблицата или с MP3, а е едностранно, произволно и немотивирано определено от Възложителя, с което се нарушават клаузите по договора. Поддържа се, че от това едностранно нарушаване на клаузите на договора не може да произтече право или задължение за директора на ОДМВР - Враца също да редуцира до този размер допълнителните възнаграждения по РМС № 282/1993 г. и директорът на ОДМВР - Враца не може да се позове на правомерно изпълнение на клауза по договорите при изплащане на намален размер на допълнителното възнаграждение по РМС № 282/1993 г., тъй като е налице очевидното им нарушение.
Твърди се още, че вътрешните правила, издадени от ответника ОДМВР – Враца, касаят приложението на предходен договор, визират текстове и точки, които не съществуват в приложените по делото Вътрешни правила на АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД. Сочи се, че първоначалните Вътрешни правила № УС.ФЗ.ПВЛ.01/02 от 01.07.2019 г. съдържат изричното изискване в т.2.2. работната група да предлага на изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД да изплаща процесните допълнителни възнаграждения, което е невъзможно, тъй като ищецът не е служител на АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД, съответно няма никакви отношения с това юридическо лице и не може да получава възнаграждения от него.
Твърди се, че т. 1.3.3. от вътрешни правила изисква мотивиран доклад от началника на РУ АЕЦ Козлодуй, както и в т. 4.5.1. изложени мотиви и мотивирани предложения относно определянето и изплащането на възнагражденията на служителите, включително и на ищеца. Твърди се, че директорът на ОДМВР-Враца не бил запознат с процесните вътрешни правила на възложителя и те на са достигнали до него.
При така изложеното се иска от съда да постанови решение, с което ответникът ОДМВР – Враца да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата от 10 332,00 лева, представляваща обезщетение за дължимо, но неизплатено допълнително възнаграждение за участие в защитните дейности по охраната на АЕЦ „Козлодуй” Е А Д за периода от 15.06.2020 год. до 15.06.2023 год., ведно със законната лихва върху претендираната сум за периода от 15.06.2023 год. до окончателното й изплащане и сумата от 2 571,52 лева мораторна лихва върху главното задължение за периода от 28.07.2020 год. до 15.06.2023 год.
Претендират се разноски.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер.
Не се оспорва, че през процесния период ищецът е бил служител на РУ АЕЦ - Козлодуй при ОДМВР – Враца с работно време на сменен режим на работа – 24 часа.
Твърди се в отговора, че на основание чл. 92, ал. 1, т. 1 ЗМВР между ОДМВР - Враца и АЕЦ „Козлодуй” ЕАД е сключен договор за охрана на ядрените съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества на атомната електроцентрала. Поддържа се, че договорът е сключен след проведена процедура за обществена поръчка по реда на ЗОП. Предметът на договора се изразява в охрана на ядрените съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества на АЕЦ „Козлодуй” ЕАД, осъществяваща се чрез действия по охрана на 3 стратегически обект от значение за националната сигурност и охрана при съпровождане на товари. Сочи се, че съгласно т. 4.1.5 от договора, възложителят следва да поощрява служители на изпълнителя по реда на Решение № 282/1993 г. на Министерския съвет.
Съгласно т. 4.1.6, резултатите от охранителната дейност по договора и личният принос на всеки от служителите се преценяват ежемесечно от работна група, определена от ръководителите на страните по договора, за което се изготвя протокол. Протоколът на работната група се утвърждава от Директора на ОД на МВР - Враца и от изпълнителния директор на АЕЦ „Козлодуй” ЕАД.
Сочи се, че съгласно т. 4.1.7. от договора, при съобразяване с Решение № 282/15.07.1993 г. на Министерския съвет, работната група предлага допълнителни възнаграждения на служителите на изпълнителя, участващи пряко в осъществяване на охраната на АЕЦ „Козлодуй” ЕАД, в размер, както следва:
- за държавни служители, заемащи изпълнителска и по-висока длъжност, със специфично наименование на длъжността „инспектор”, „старши инспектор” и „главен инспектор”: до една минимална месечна работна заплата за страната;
- за държавни служители, заемащи изпълнителска и по-висока длъжност, със специфично наименование на длъжността „младши експерт”: до 80% от минималната месечна работна заплата за страната;
- за държавни служители, заемащи изпълнителска и по-висока длъжност, със специфично наименование на длъжността „младши инспектор”: до 70% от минималната месечна работна заплата за страната;
- за служители по трудово правоотношение, с наименование на длъжността „младши специалист” и „системен оператор”: до 60% от минималната месечна работна заплата за страната.