Определение № 188 от 21.02.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 188 гр. София, 21.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Владимир Астарджиев

Величка Цанова като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Въззивно частно наказателно дело № 20241000600222 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.440, ал.2 от НПК вр. глава ХХІІ от НПК.

С определение от 30.01.2024г. по НЧД №436/2024г. по описа на СГС, НО, 16 състав съдът е оставил без уважение искането на лишения от свобода Г. М. Л. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода”, наложено му по НЧД №900/2023г. по описа на СГС, НО, 23 състав с определение от 22.02.2023г., в сила от 09.03.2023г.

Срещу определението на градския съд в законоустановения срок е постъпила жалба от осъдения Г. М. Л., с която се иска отмяна на определението на първата инстанция и уважаване на молбата за условно предсрочно освобождаване. Излагат се доводи за наличието на всички предпоставки за освобождаване на осъдения Г. М. Л., като се оспорват мотивите на първоинстанционния съдебен акт и се набляга на поведението на осъденото лице през годината на престоя си в български затвор.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата и след като в съответствие с чл.345 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че същото трябва да бъде потвърдено поради следните съображения:

1

Определението на първата инстанция е допустимо съобразно чл.440, ал.1 НПК.

В мотивите си първоинстанционният съд е обосновал причините, за да достигне до заключение за липса на възможност да се приложи института на условното предсрочно освобождаване спрямо осъдения Г. М. Л.. Този краен извод на градския съд е правилен и законосъобразен.

В изпълнение на правомощията си по чл.345 НПК, при направен собствен доказателствен анализ, настоящият съдебен състав намира следното:

Жалбата е неоснователна.

Осъденият Г. М. Л. формално е придобил право по чл.70, ал.1, т.1 НК да бъде условно предсрочно освободен. Той е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ за престъпление, което не представлява опасен рецидив.

В същото време поведението на лишения от свобода в затвора не се отличава с изискваната от посочения законов текст изключителност и Г. М. Л. не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне, които да позволят прилагането на института на условното предсрочно освобождаване.

Жалбоподателят Г. М. Л. е бил осъден на десет години „лишаване от свобода“ с присъда от 22.10.2019г., влязла в сила на 23.11.2019г., на Петроградски районен съд на Санкт Петербург, Руска федерация, за престъпление, което е квалифицирано от българския съд като такова по чл.354а, ал.2, изр.2 вр. ал.1 НК вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК вр. чл.18, ал.1 НК.

С определение от 22.02.2023г. по НЧД №900/2023г. по описа на СГС, НО, 23 състав, в сила от 09.03.2023г., в процедура по чл.457, ал.2 НПК българският съд е приел присъдата на руския съд за изпълнение в Република България, като е определил да се изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 години при първоначален „строг“ режим. Приспаднато е предварителното задържане и изтърпяното до влизане в сила на определението наказание „лишаване от свобода“.

2

Към датата на съдебното заседание на първата инстанция 30.01.2024г. са били изтърпени фактически пет години, четири месеца и двадесет и девет дни, от работа - един месец и двадесет и четири дни, а остатъкът за изтърпяване е бил четири години, пет месеца и седем дни.

Осъденият Г. М. Л. е имал съобразено с изискванията на ЗИНЗС и на ППЗИНЗС поведение по време на престоя си в местата за лишаване от свобода, като е награждаван един път и не е наказван.

Рискът от рецидив в началото е бил в нисък размер - 24 точки, като е такъв и след последната преоценка.

Първата инстанция правилно е приела, че необходимостта от продължаване на изтърпяване на наложеното наказание произтича от неизпълнението на прогресивната пенитенциарна система поради сравнително краткия престой на осъдения Л. в българските места за лишаване от свобода.

Трябва да се отчете и напълно разумното указание, дадено от първата инстанция на затворническите власти да се съберат доказателства и относно престоя на осъдения Л. в руските места за лишаване от свобода и да се отчете и работата с осъдения в Руската федерация. Към настоящия момент обаче такива доказателства липсват, а неизпълнението на важни етапи от прогресивната система - вкл. липсата на замяна на режима от „строг“ в „общ“, понастоящем препятстват възможността да бъде приложен институтът на условното предсрочно освобождаване.

До момента по никакъв начин не са постигнати целите на наказателната репресия, която е упражнена от чужда държава по отношение на българския гражданин Л., извършил престъпление с изключително висока степен на обществена опасност - държане в съучастие с цел разпространение на 39 840,01 грама кокаин.

Не може да се пренебрегне и твърде високия остатък за изтърпяване от наложеното наказание „лишаване от свобода“ - почти четири години и пет месеца. Този остатък е голям, доколкото фактически е изтърпяно малко повече от половината от наложеното на осъдения Л. наказание „лишаване от свобода“.

Поведението на осъдения Л. не разкрива изискваната от института 3 на условното предсрочно освобождаване изключителност. Това поведение е конформно на изискванията на закона, като осъденият е показал желание за спазване на реда и за доказване на своето поправяне, но времето в българския затвор е твърде малко спрямо наложеното наказание, за да бъдат осъществени в цялост целите на наказанието и да се приеме, че осъденото лице се е поправило.

Допускането на условно предсрочно освобождаване предполага лишеният от свобода със своето поведение да е показал и доказал поправянето си в затворническата среда, като осъденият трябва да е положил достатъчно активни и продължителни усилия в тази насока, тъй като условното предсрочно освобождаване е изключение от общия принцип, че наложените наказания трябва да се изтърпят напълно, за да се постигнат целите на наказателната репресия, установени в закона.

Не са налице достатъчно категорични доказателства, че осъденият Г.

М. Л. се е поправил и се е превъзпитал при настоящия си престой в Затвора***, което не позволява да се приложи спрямо него институтът на условното предсрочно освобождаване. Осъденият Л. трябва да продължи да показва желание за полагане на труд, да упорства с работата си по изпълнение на плана на присъдата и да се възползва от възможностите, които му дава престоя в ЗОЗТ „***“, за да се стигне до промяна на режима в по-лек и едва след това може да се обмисля допускане на условно предсрочно освобождаване.

С оглед изложените съображения определението на СГС трябва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него се явява неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.440, ал.2 от НПК вр. чл.345, ал.3 вр. ал.2 НПК‚ Софийски апелативен съд, 6 състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението от 30.01.2024г.‚ постановено по НЧД №436/2024г. по описа на СГС, НО, 16 състав, с което е оставено без уважение искането на лишения от свобода Г. М. Л. за условно предсрочно 4 освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода”, прието по НЧД №900/2023г. по описа на СГС, НО, 23 състав с определение от 22.02.2023г., в сила от 09.03.2023г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на осъденото лице и на ръководството на Затвора-гр.***.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5