Решение № 162 от 14.07.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Ловеч, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ П.

ВАСИЛ АНАСТАСОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно гражданско дело № 20254300500354 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази :

С Определение № 124/18.03.2025 г. по гр. д № 70/2025 г. на Районен съд – Дряново делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на ОС – Ловеч.

Производството по горецитираното дело е образувано първоначално като гр. дело № 744/ 2024г. по описа на Районен съд Габрово по искова молба от Е.

Г. М. против М. Т. - ДСИ при РС - Габрово, като в исковата молба са изложени твърдения, че върху получаваното трудово възнаграждение в резултат на полаган труд по реда на чл. 77 и сл. ЗИНЗС е наложен запор от ответника.

Ищецът изяснява, че възнаграждението попада под несеквестируемия минимум съгласно нормите на чл.213, ал.1, т.5 от ДОПК и чл.446 от ГПК.

Твърди, че ответникът не е проучил размера на възнаграждението, поради което в резултат на наложения запор е нарушена несеквестируемостта на полученото трудово възнаграждение. По изложените съображения моли съда с оглед несъответствието между действията на ответника и правните норми последният да бъде осъден да му заплати сумата от 10 лв., удържана незаконосъобразно от трудовото възнаграждение на ищеца, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на вземането.

1

С молба от 17.06.2024 г. ищецът чрез назначения процесуален представител адв. Бижева от АК - Габрово уточнява, че искът следва да се счита предявен против Министерство на правосъдието на Република България.

С определение от 18.09.2024 г. РС - Габрово е прекратил производството по гр. дело № 744/2024 и е изпратил делото по подсъдност на РС - Ловеч.

С определение от 21.10.2024 г. по В. ч. гр. дело № 658/2024 г. Окръжен съд - Ловеч е определил, че компетентен да се произнесе по молбата е РС Габрово, като е дал указания последният да съдейства на ищеца за изясняване предмета на спора, като даде указания за отстраняване на нередовностите в сезиращия съда акт и да се произнесе по редовността на исковата молба, съответно да прецени отново местната и родовата компетентност.

Поради отвод на съдиите от РС - Габрово с определение от 12.02.2025 г.

ОС - Габрово е изпратил делото за разглеждане от РС - Дряново като делото е било образувано като гр. д № 70/2025 година.

С разпореждане от 06.03.2025 г. съдът е оставил без движение исковата молба, като е дал указания на ищеца да индивидуализира изпълнителното дело, по което е извършено процесното изпълнително действие. Да посочи еднозначно дали плащането на сумата в размер на 10 лева се претендира с оглед неоснователно обогатяване на ответника - като дадено без основание, с оглед непозволено увреждане - в резултат на виновно противоправно деяние на ответника, или предвид изложените твърдения в обстоятелствената част на исковата молба относно нарушената секвестируемост на получаваното от ответника възнаграждение чл. 435, ал.2, т.2 ГПК. В случай, че се касае за непозволено увреждане да посочи дали претендираната сума представлява обезщетение за претърпени имуществени или неимуществени вреди.

В дадения от съда срок на 17.03.2025 г. по делото е постъпила молба от адв. Н. П. – К. от АК - Габрово, като процесуален представител на ответника, в която посочва изпълнителното дело, по което е извършено процесното изпълнително деяние - 20244210400002 по описа на СИС - Габрово. Уточнява, че плащането на сумата от 10 лева се претендира единствено с оглед нарушена секвестируемост на получено възнаграждение съобразно чл.435, ал.2, т.2 от ГПК.

Писмени мотиви по обжалваните действия на основание чл. 436, ал. 3 от 2

ГПК е изложила М. Т. - ДСИ при РС - Габрово, която счита, че действията й с а правилни и законосъобразни. Счита жалбата за неоснователна и предлага на съда да остави същата без уважение.

Настоящата инстанция като съобрази постъпилата жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :

На 08.01.2024 г. е било образувано изпълнително дело № 2/2024 г. по описа на СИС при РС – Габрово въз основа на изпълнителен лист на Окръжен съд – Габрово № 90/09.10.2019 г., по силата на който Е. Г. М., ЕГН ********** от **** е осъден да заплати на Окръжен съд – Габрово сумата от 2 000 лева – държавна такса върху уважения граждански иск, както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

След направена справка от ДСИ (л.10) е установено, че длъжникът Е. Г.

М. се намира в Затвора – Ловеч, където изтърпява наказание лишаване от свобода и полага труд.

На длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение, като с Разпореждане от 07.03.2024 г. (л.13) съдебният изпълнител е наложил запор върху възнаграждението за труд и личната партида на длъжника в Затвора – Ловеч, като в тази връзка е изпратил запорно съобщение изх. № 1208/07.03.2024 година. Последното е било връчено на третото задължено лице на 12.03.2024 г., а длъжникът е лично уведомен за наложения запор на същата дата. Постъпил е отговор от третото задължено лице вх. № 827/18.03.2024 г. на основание чл.508, ал.1 и ал.2 от ГПК, в който се посочва, че към 14.03.2024 г. Е. Г. М. не полага труд.

С молба вх. № 980/01.04.2024 г. длъжникът е поискал да бъдат удържани 25% от възнаграждението му за труд с цел посрещане на негови лични нужди с останалата част от възнаграждението. Предвид получения отговор от Затвора - гр. Ловеч и липсата на постъпили по делото суми в изпълнение на запорното съобщение, молбата е приложена по делото е резолюция „Към дело“ от 01.04.2024 година.

По ИД № 20244210400002 е приложен екземпляр от писмо с изх. № 2119/24.04.2024г. по ИД № 20194210400299 до администрацията на Затвора гр. Ловеч, във връзка с наложени запори по други изпълнителни дела по описа на СИС при PC - Габрово, по които Е. Г. М. е длъжник.

3

С писмо вх. № 2050/01.07.2024г. от Министерство на правосъдието на РБ от съдебния изпълнител е изискано предоставяне на информация и документи във връзка с образувано по иск за обезщетение на вреди, причинени от незаконосъобразно принудително изпълнение гр.д. № 744/2024г. по описа на PC - Габрово. Към писмото са приложени копия от Разпореждане от 17.06.2024г. по гр.д. № 744/2024г. на PC - Габрово, ведно с искова молба от Е. Г. М. и приложенията към нея.

С писмо с обратна разписка изх. № 3347/01.07.2024 г. е изпратено копие от изпълнителното дело, ведно със становище на съдебния изпълнител по основателността на исковата молба. Обратната разписка се е върнала на 08.07.2025г. и е приложена към изпълнителното дело.

Към настоящия момент суми по ИД № 20244210400002 в изпълнение на запорно съобщение изх. № 1208/07.03.2024г. не са постъпвали.

Жалбата е подадена от длъжника в законоустановения срок и е процесуално допустима. В тази връзка настоящата инстанция съобразява направените от длъжника уточнения съобразно дадените му от РС – Дряново указания.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Лишено от основание се явява наведеното в жалбата твърдение за незаконосъобразност на запора, поради абсолютната определеност на несеквестируемия минимум - размерът на минималната работна заплата за страната, касаещо всяко възнаграждение за труд. При налагането на запора е отчетено обстоятелството, че спрямо длъжника са приложими специалните норми на ЗИНЗС и ППЗИНС. Съгласно тези норми лишените от свобода лица не се намират в трудово правоотношение, а получават възнаграждение за изработеното изчислено по реда на чл. 78, ал. 2 ЗИНЗС. Съгласно приложеното по гр.д. № 744/2024 г. на PC - Габрово копие от заповед № ЛС04-1373/23.08.2017 г. на Министъра на правосъдието, в изпълнение на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ЗИНЗС е определено лишените от свобода, които работят да получават между 40% и 50% от МРЗ, т.е. процесният вид обществени отношения, са намерили уреждане в специален нормативен акт.

Разпоредбата на чл. 446 от ГПК е обща норма, докато тази по чл. 78, ал.

3, ЗИНЗС е специална, тъй като въвежда правила за секвестируемостта на 4 ограничен кръг субекти - лицата, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“. Цитираната норма сочи, че на лишените от свобода могат да се правят удръжки, съгласно действащите закони, но не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение, получавано при регламентирано полагане на труд през времетраене изтърпяването на наложеното наказание. С това правило законодателят е въвел защита за длъжника, лишен от свобода с влязла в сила присъда, но не е обвързал несеквестируемия му доход с размера за минималната работна заплата, а с полагащото му се възнаграждение, получено срещу положен труд по чл. 77, ал. 1 и чл. 78, ал. 1, ЗИНЗС.

В конкретния случай са приложими специалните норми на ЗИНЗС и ППЗИНЗС - чл. 77, ал. 1 и чл. 78, ал. 1 ЗИНЗС, съгласно които по време на изтърпяване на наказанието лишените от свобода имат право на подходяща работа, за която получават възнаграждение в размер не по-малък от 30 % от възнаграждението за изработеното. В чл.78, ал.3 ЗИНС е предвидено, че на лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение и това ограничение не се отнася за удръжките по задължение за издръжка; в този смисъл е и разпоредбата на чл.57, ал.1 от ППЗИНЗС, съгласно която удръжките по чл.78, ал.3 ЗИНЗС се изчисляват по реда на чл. 446 от ГПК от цялото възнаграждение за положения труд, но не могат да надвишават 2/3 от онази негова част, която съгласно заповедта по чл.78, ал.2 от ЗИНСЗС се полага на лишения от свобода след като от нея се приспаднат данъците, т.е. на лишените от свобода лица могат да се правят удръжки в максимален размер на 2/3 от 40% от МРЗ за страната.

На следващо място, участието на лишения от свобода в трудова дейност има за цел поправяне на осъденото лице, неговото ресоциализиране, както и други последици, различни от присъщите на едно трудово правоотношение, поради което и полученият от този труд доход не е несеквестируем. Законодателят е предвидил определен доход като несеквестируем, за да се гарантира възможността на лицето да задоволи минималните си месечни нужди за подслон, храна и облекло, а длъжникът като изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“, не е поставен в такава ситуация, защото цялата му издръжка е за сметка на държавата - по арг. от чл.84, ал.2 ЗИНЗС. Ето защо, няма пречка върху сумите, които е получил за положения от него труд в пенитенциарното заведение да бъде наложен запор 5 и те да служат за погасяване на задълженията му.

От изложеното дотук следва, че жалбата се явява неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.

Водим от гореизложеното и на основание чл.437, ал.1 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Е. Г. М., ЕГН **********, понастоящем в Затвора - гр. Ловеч срещу наложения му запор върху личната партида и възнаграждението за труд получавано от Затвора - гр. Ловеч по изпълнително дело № 20244210400002 по описа на СИС при РС – Габрово , като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6