Решение № 21960 от 01.12.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 28078/2022
- Вид
- Решение № 21960
- Подписан
- 01.12.2025
- Състав
- ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 21960 гр. София, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: *********** при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от *********** Гражданско дело №
20221110128078 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно и субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Ц. Н.
М. и А. Р. Г., конституирани като ответници на мястото на починалата в хода на процеса съответно А. Д. К., да заплатят на „***“ ЕАД сумите, както следва: сумата от общо 1390.56 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2017г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 104, находящ се в гр. София, ж. к. „**** 3“, бл. 329, вх. Г, ет. 7, сумата от общо 279.29 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до 20.04.2022г., сумата от общо 28.95 лева, представляваща цена на услуга дялово разпределение, предоставена в периода от м. 04.2019г. до м. 04.2020г., както и сумата от общо 7.01 лева, представляваща законна мораторна лихва, начислена за периода от 31.05.2019г. до 20.04.2022г. върху цената на услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 30.05.2022г. до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът „***“ ЕАД твърди, че през исковия период между него и А. Д. К. като наследник на Г. Д. Р. е съществувало облигационно правоотношение, възникнало помежду им въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно приложимите общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като потребителите не изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение. Изяснява, че съгласно тези общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите му условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от 2016г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45- дневен срок след изтичане на периода, 1 за който се отнасят, а обезщетение за забава се дължи в случай че сумите по ежемесечно издаваните фактури не бъдат изплатени в посочения 45- дневен срок. Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения клиентът изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетения за забава върху главните вземания, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответницата А. К. оспорва предявените срещу нея искове, считайки, че не е материално легитимирана да отговаря по тях, тъй като не е наследник на Г. Д. Р., като твърди в тази връзка, че не е дъщеря на ***, тъй като не била осиновена от него, след като същият сключил брак с майка й ***. Поради това счита, че предявените срещу нея искове следва да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В хода на производството- на 24.04.2024., ответницата А. К. е починала, поради което и съобразно изричното искане на ищеца с молба от 23.07.2024г.- л. 292 от делото, като ответници са конституирани Ц. Н. М., както и Е. К. Г.- дъщери на починалата.
Впоследствие- на 31.08.2024г., е починала и Е. Г., на чието място съобразно изричното искане на ищеца с молба от 09.05.2025г.- л. 390 от делото, и заявените откази от наследство от нейните братя Т. и В. Г., като ответник е конституирана А. Р. Г., за която се поддържа, че отговаря като наследник по закон на Е. Г., заедно с вече конституираната Ц. М..
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „***“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.
Установява се от надлежно приобщения като писмено доказателство и неоспорен от името на ответниците Договор от 07.07.1998г. за покупко- продажба на жилище, сключен по ред на ЗОС, че на посочената дата Г. Д. Р. е придобил правото на собственост върху процесния имот представляващ апартамент № 104, находящ се в гр. София, ж. к. „**** 3“, бл. 329, вх. Г, ет. 7.
Установява се от приобщеното съобразно искането на ищеца удостоверение за наследници с изх. № РНД22-УФ01-1306/3 от 07.11.2022г. по описа на Столична община, район „****“, че Г. Д. Р. е починал на 30.11.2018г., като е оставил като свои наследници по закон братята си Р. Д. Р. и Иван Д. Р., за които от представените по делото съдебни 2 удостоверения от 19.03.2019г., приложени на л. 62 и л. 68 от делото, се установява, че са се отказали от наследството на наследодателя си, с оглед на което и доколкото отказът произвежда действие от момента на откриване на наследството, следва да се приеме, че посочените лица никога не са имали качеството наследници по закон на Г. Р..
С оглед на това и в изпълнение на указанията на съда ищецът е насочил претенцията си срещу А. Д. К. с твърдения, че същата е леля по майчина линия на Г. Р. и като такава е придобила правото на собственост върху процесния имот след смъртта на Г. Р., респ. формираните в правната му сфера задължения.
Действително, в представеното по делото удостоверение за съпруга и родствени връзки на Г. Д. Р. с изх. № РНД23-УФ01-291/3 от 10.03.2023г. е посочено, че А. Д. К. е негова леля по майчина линия, но според настоящия съдебен състав отразяването в този смисъл е неточно, доколкото не е съответно на представените от името на ответницата удостоверения за наследници на ***, посочена в удостоверението за родствени връзки на Г. Р. като баба на последния по майчина линия, т. е. като майка на неговата майка ***, и на *** дядо по майчина линия на Г. Р..
Така, от удостоверението за наследници на ***- л. 159 от делото, се установява, че същата е имала две дъщери- А. Д. К. и ***, а от удостоверението за наследници на *** се установява, че също е имал две дъщери- ***- майка на Г. Р., и ***. Следователно, А. Д. К. е била дъщеря единствено на ***, а *** е била дъщеря единствено на ***, поради което и при липсата на други данни, а и твърдения от името на ищеца в тази насока не би могло да се приеме за установено, че А. К. е била леля по майчина линия на Г. Р., тъй като не се установява същата да е била сестра на майка му ***- не се установява А. К. и *** да са имали общ родител. Ето защо, при липсата на доказване А. К. да е била роднина по съребрена линия на Г. Р. не би могло да се приеме за доказано, че приживе същата е била негов наследник по закон, респ. като такъв- собственик на процесния имот, който, съобразно цитираната дефинитивна разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, би бил легитимиран да отговаря за задълженията за притежавания приживе от Г. Р. недвижим имот. Ето защо, след като недоказано е в правната сфера на А. К. да са възникнали задължения за цената на топлинната енергия и на услугата по разпределянето й във връзка с процесния имот, неоснователни се явяват претенциите, насочени срещу лицата, за които ищецът поддържа да са нейни наследници по закон след настъпилата в хода на процеса нейна смърт.
С оглед изложеното и само на посоченото основание- липса на материална легитимация на конституираните като ответници по искане на ищеца лица, предявените искове следва да бъдат изцяло отхвърлени.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено на ответниците.
Така, на основание нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на Ц. М.- наследник по закон на А. К. и Е. Г., участваща по делото именно в това си качество, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в общ размер на 700.00 лева, за който по делото са представени доказателства да е реално заплатен от нея, респ. от лицата, чийто наследник е, чийто размер бе определен от съда при съобразяване на заявеното от името на ищеца с молбата му от 24.06.2025г. възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност, както и на фактическата и правна сложност на делото, продължителността на същото, броя на проведените открити съдебни заседания, предопределили вида и обема на процесуалните усилия на адвоката, които, независимо от това кое конкретно лице е представлявал адвокатът, са напълно идентични по същество.
В полза на ответницата А. Р. Г. разноски не следва да бъдат присъждани, доколкото не е заявявана претенция такива да са реално извършени.
Сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка- така, както са 3 извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Ц. Н. М., ЕГН **********, и А. Р. Г., ЕГН **********, конституирани като ответници на мястото на починалата в хода на процеса А. Д. К., ЕГН **********, да заплатят на „***“ ЕАД, ЕИК ***, сумите, както следва: сумата от общо 1390.56 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2017г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 104, находящ се в гр. София, ж. к.
„**** 3“, бл. 329, вх. Г, ет. 7, сумата от общо 279.29 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до 20.04.2022г., сумата от общо 28.95 лева, представляваща цена на услуга дялово разпределение, предоставена в периода от м. 04.2019г. до м. 04.2020г., както и сумата от о б щ о 7.01 лева, представляваща законна мораторна лихва, начислена за периода от 31.05.2019г. до 20.04.2022г. върху цената на услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 30.05.2022г. до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Ц. Н. М., ЕГН **********, сумата от 700.00 лева, представляваща разноски за настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач „***“ ЕООД, ЕИК 130532985.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Разпечатката съдържа 34 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/28fd285a-5156-4b74-bd1b-95de42383554