Решение № 65 от 28.02.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. С., 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря ИЛКА Й. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20242200500045 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 911/01.12.2023г. по гр.д. № 4623/2022г. на СлРС, с което е прието за установено по отношение на ОБЩИНА С., БУЛСТАТ ......., с административен адрес: гр. С., бул. „Ц.О.“ № 1, представлявана от С.Н.Р. - кмет на общината, чрез адв. Д. Д. от АК С., че В. Д. М., с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Е.Б.“ № ......., със съдебен адрес: гр. С., ул. „Г.С.Р.“ № ......., чрез адв. Н. от АК - С., като наследник на В.И.М. и Д.П. М. има права да бъде обезщетена с равностойни имоти на описаните имоти в Решение № 205С/08.08.1996 г. на ОСЗ - С., а именно: лозе от 1,200 дка (един дка и двеста кв.м.), находящо се в м. „С.д.“ в землището на гр. С. и равностоен имот описан в Решение № 167/15.12.1995 г. на ОСЗ С., а именно: нива от 5.00 (пет) дка, пета категория в м. „К.“ в землището на гр. С. и на ищцата са присъдени разноски по делото в размер на 1025 лв.

Във въззивната жалба въззивникът заявява, че счита атакуваното решение за недопустимо, поради произнасяне по недопустим иск и иска то да бъде обезсилено, евентуално - да бъде отменено като неправилно, 1 незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, немотивирано, необосновано поради следните съображения. Заявява, че срещу Община С. е предявен недопустим установителен иск за признаване за установено, че ищцата има права да бъде обезщетена с равностойни имоти на посочени в Решения на Общинска служба по земеделие гр.С., като се индивидуализира и тяхното местонахождение преди да бъдат отчуждени. Налице е вътрешно противоречие в исковата молба, като в обстоятелствената част се твърди, че се иска установяване на местонахождението на два имота и обезщетение с равностойни имоти, а в петитума се иска установяване на право на обезщетение и установяване на местонахождение на имоти. Освен това въззивникът счита, че е налице липса на надлежна пасивна процесуална и материална легитимация и общината не е надлежен ответник, тъй като ако са налице мълчаливи или изрични отказа на други органи, те следва да се обжалват по съдебно-административен ред. Въззивникът заявява, че искането е недопустимо, тъй като не съществува право на такъв иск, както и иск за опреД.е на местонахождение на имот.

Първоинстанционният съд въобще не е обсъдил наведените от него съображения в този смисъл.

По-нататък развива подробни съображения, като счита, че целта на ищцата да бъде обезщетена с друг равностоен имот е тъждествена на резултат, произтичащ от издаване Заповед от Кмета на Общината на основание параграф 4к, ал.7 от ЗСПЗС. Тоест – това е различен административен орган от общината и е недопустимо да се смесват правомощията ими да се поставя знак за тъждество между двата органа.

Уважаването на установителен иск срещу Община С., че ищецът имал право да бъде обезщетен с друг равностоен имот, не е в състояние да доведе до издаване на Заповед от Кмета на Община С. на основание параграф 4к, ал.7 от ЗСПЗС, тъй като това са различни правни субекти и кметът не е конституиран и не може да бъде конституиран в качеството си на административен орган като ответник в гражданското съдопроизводство.

Заповедта не може да бъде издадена и от Община С., която няма такива правомощия. Липсва правен интерес за ищеца от предявяването на настоящия иск срещу този ответник, което обуславя недопустимост на иска и недопустимост на обжалваното решение. Въззивникът счита, че 2 искът би бил недопустим и по отношение на Кмета на Община С., като административен орган, тъй като издаваните от него административни актове, както и отказите за издаване на такива се обжалват с жалба по реда на АПК пред административен съд.

На следващо място въззивникът излага доводи и относно допуснатите процесуални нарушения от първоинстанционния съд, довели и до неправилно приложение на материалноправните норми. Изброява като нарушения на правилата на ГПК служебно изискване на доказателства от неучастващи в производството лица, нарушаване на диспозитивното начало, несвоевременно и ненадлежно извършване на доклад по делото, неправилна правна квалификация на иска, включително частта, от него, с която се иска опреД.е местоположението на имотите преди отчуждаването, нарушаване принципа на състезателност, непроизнасяне по всички искания и възражения на ответника, произнасяне по предмет, с който съдът не е сезиран, събиране на неотносими и недопустими доказателства и т.н.

Въззивникът заявява още, че макар ищцата да е поискала от Общинската служба по земеделие да представи мотивирано искане до кмета на общината, но такова не е представяно, също така тя не твърди да е обжалвала по административен ред изричния или мълчалив отказ на Общинската служба по земеделие, а вместо това предявява настоящия иск направо не дори срещу Кмета на Община С., а срещу Община С..

Освен, че атакуваното решение е недопустимо по изложените дотук съображения, въззивникът счита, при условията на евентуалност, че то е неправилно, тъй като липсва обоснован извод за основателността на иска в мотивната част, при уважителен диспозитив. Първоинстанционният съд е направил неубедителен анализ и разбор на доказателствата по делото, довело до необоснованост и обуславящо незаконосъобразността, неправилността и недопустимостта му.

Въззивникът иска от въззивния съд да упражни правомощията си за повторно разрешаване на материалноправния спор като установи истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма, да изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и 3 възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Ако констатира фактически и/или правни обстоятелства по делото, които налагат служебно прилагане на императивна материалноправна норма, неприложена от първоинстанционния съд, с оглед спазване на принципите на състезателност и равнопоставеност - да уведоми страните за това, като им даде възможност да изразят становище по обстоятелствата и по прилагането на нормата, също и да ангажират доказателства, разпределяйки им доказателствената тежест.

Моли да бъде постановено решение, с което да бъде обезсилено като недопустимо обжалваното решение на СлРС, поради произнасяне по недопустим иск, евентуално моли да се отмени решението като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и да се постанови ново по същество, с което да се отхвърли предявеният иск, ведно със законните последици.

Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Няма направени нови доказателствени или процесуални искания за тази фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който заявява, че въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционният съд правилно, обосновано и законосъобразно е постановил своето решение, след обсъждане на целия обем от налични доказателства в тяхната съвкупност и цялост. Въззиваемата заявява, че с въззивната жалба не са наведени различни доводи от тези пред първоинстанционния съд, те са противоречиви и неясни. Всички възражения за недопустимост на решението са несъстоятелни, не се прави разграничение между недопусимост и неоснователност. Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.

Неоснователно е твърдението на въззивника, че не съществува право на такъв иск. В писмо, изходящо от кмета на община С. е указано, че за да бъде възстановена собствеността върху имоти от териториите по пар. 4 от ППЗСПЗЗ следва по съдебен ред да се докаже местонахождението на конкретните имоти. По-нататък въззиваемата заявява, че неправилно въззивникът счита, че образуваното съдебно производство би следвало да 4 бъде предмет на разглеждане по административен ред. На следващо място въззиваемата сочи, че не отговарят на действителното положение твърденията на въззивника, че първоинстанционният съд не е способен да извърши доклад по делото и че е допуснал редица нарушения на процесуалните правила във връзка със събирането на доказателства. Твърди още, че посочената във въззивната жалба процедура за провеждане на административно производство за издаване на заповед от кмета на общината за обезщетяване на ищцата с други равностойни имоти е неотносима към настоящия спор, по който предявеният иск е за установяване именно по отношение на ответната община, че ищцата има право да бъде обезщетена със съответни равностойни имоти, което право е било подложено най-малкото на съмнение с писмото от 25.07.22г. от кмета на общината.

На последно място заявява, че въззивната жалба е бланкетна и правно неясна и иска тя да бъде оставена без уважение, а въззивният съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски за тази инстанция по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., за въззивната община, редовно призована, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие, с писмено становище процесуалният представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи, оспорва отговора.

Претендира разноски, представя пълномощно, договор и списък по чл. 80 от ГПК.

В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява лично, за нея се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва жалбата като неоснователна, поддържа отговора и моли да се потвърди обжалваното решение като правилон и законосъобразно.

Претендира разноски за тази инстанция по чл. 38 ал. 2 от ЗА, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен 5 интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, но с оглед пълния обхват на обжалването – недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено.

Установената относима фактология е следната:

Ищцата В. Д. М. е наследник на В.И.М., б.ж. на гр. С., починал на 02.11.1970 г. и на Д.П. М., починала на 12.03.1990 г.

С Протокол № 20/25.02.1993 г., на ПК /Поземлена комисия/ гр. С. е прието решение, с което е признато и определено за възстановяване правото на собственост на наследниците на В.И.М. по отношение на земеделски земи с план за земеразД.е, касателно 6 бр. описани земеделски имоти, единият от които - лозе от 1, 200 дка в м. „С.д." в землището на гр.

С.. Правото на собственост по отношение на посочените земеделски имоти е възстановено при условията на чл. 15, ал. 2 и чл. 17, ал. 2 от ЗСПЗЗ.

С Решение № 167/15.12.1995 г. на ОбСЗ - С. е признато правото на собственост на наследниците на Д.П. М. в съществуващи /стари/ реални граници на имот - нива от 5.000 дка, пета категория, находяща се в терен по параграф 4 на гр. С. в местността „К.“ и е отказано възстановяване правото на собственост в посочените граници, поради това, че имотът попада в разпоредбите на параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ .

С Решение № 205С/08.08.1996 г. на ОСЗ - С. е признато правото на собственост на наследниците на В.И.М. по отношение на земеделски земи в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на два отделни земеделски имота.

По отношение на имота, представляващ лозе от 1, 200 дка в м. „С.д.", в землището на гр. С. е било отказано възстановяване правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, тъй като същият попада в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и е посочено, че се дължи „обезщетение съгласно закона“.