Решение № 434 от 03.09.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 434 гр. Р., 03.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Р., III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20244520200243 по описа за 2024 година , за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Д. Е. Т. против Наказателно постановление № 231085-002786 от 29.09.2023 г., издадено от Началник група при Сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВР-Р., с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

В жалбата се ангажират твърдения, че обжалваното наказателно постановление е необосновано, незаконосъобразно и неправилно, доколкото отразеното в него не го отговаря на действителността, както и е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон, поради което се моли да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят

Д. Т., редовно призован, не се явява и не се представлява от адв. Е. Т. от Адвокатска колегия - Р., последният в качеството му на упълномощен защитник.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Районна прокуратура – Р., редовно призована, не изпраща представител.

1

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – препис от обжалваното наказателно постановление е получено от жалбоподатя на 24.01.2024 г., а жалбата е подадена на 31.01.2024 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

За времето от 19:00 часа на 26.08.2023 г. до 07:00 часа на 27.08.2023 г. свидетелите Т. И. и Ж. Ж. – полицейски служители в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Р., изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътното движение в гр. Р., бул. „Липник“, пред магазин Мосю Бриколаж, непосредствено след кръговото кръстовище, в посока ул. „Тича“. Свидетелите И. и Ж. били облечени в полицейски униформи, с поставени светлоотразителни жилетки и били екипирани със стоп палка по образец на МВР.

В изпълнение на посоченото, около 23:55 часа, полицейските служители решили да спрат за проверка МПС– лек автомобил, марка и модел – БМВ 318 Д, с регистрационен номер ****. За целта свидетелят Т. И. подал ясен сигнал със стоп палката, с която бил екипиран, като указал мястото, където процесното МПС следва да спре. Вместо това, водачът на последното се преустроил от средна лента в крайна лява, след което ускорил и се отдалечил.

Около 00:20 часа при направен обход с полицейския автомобил свидетелите И. и Ж. установили процесното МПС, поради което подали звуков и светлинен сигнал и пристъпили към преследването му. Въпреки положените от тях усилия, не успели да настичнат и спрат процесния автомобил.

За така случилото се бил уведомен ОДЧ, като при извършената справка по регистрационен номер, било установено, че МПС– лек автомобил, марка и модел – БМВ 318 Д, с регистрационен номер ****, е собственост на жалбоподателят Д. Е. Т..

На 30.08.2023 г. свидетелят И. връчил на жалбоподателя Т. призовка, съгласно която следвало да се яви в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Р., което той не сторил. Това наложило на 31.08.2024 г. обитавания от жалбоподателя Т. адрес да бъде повторно посетен, като тъй като последният не бил установен, било залепено уведомление, че следва да се яви на 03.09.2024 г. в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на 2

МВР-Р..

Така изложеното било обективирано в докладна записка, изготвена от свидетеля Т. И..

Тъй като жалбоподателят Т. не изпълнил дадените му указания да се яви в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Р., на 03.09.2024 г. свидетелят Т. И. съставил АУАН № GA/993999/03.09.2023 г. в отсъствието му, като това било удостоверено от свидетеля Ж. Ж., за осъществено нарушение на разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП.

През месец август свидетелят П. К. се свързал с жалбоподателя Д. Т., тъй като разбрал, че последният продава процесното МПС. Двамата се договорили собствеността върху последното да се прехвърли на майката на свидетеля К.. На 13.11.2023 г. бил скючен договор за покупко-продажба пред нотариус, по силата на който собствеността върху автомобила била прехвърлена на майката на свидетеля К..

След сключване на договора фактическата власт върху автомобила била предадена на свидетеля К..

Въз основа на така съставения АУАН, Началник група при Сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВР-Р., в качествто му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентично с това, съдържащо се в АУАН-а, като за осъщественото нарушение на чл. 103 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя били наложени административни наказания „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месец и „Глоба“ в размер на 200 лева.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – АУАН № GA/993999/03.09.2023 г., Наказателно постановленив № 23-1085-002786 от 29.09.2023 г., призовка, докладна записка, покана, справка нарушител/водач и писмо, ведно с приложена към него справка от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Р., както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетелите Т. Е. И., Ж. Й. Ж. и П. П. К..

С оглед съдържащите се противоречия в гласните доказатества и на основание чл. 305, ал. 3 от НПК, приложим на основание чл. 84 от ЗАНН, след извършена оценка на същите, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира следното:

Преки доказателства относно главния факт, включен в предмета на доказване се съдържат в показанията на свидетелите Т. И. и Ж. Ж., които в качеството си на служебни лица – полицейски служители, натоварение със задължението да осъществяват контрол на пътното движение, са възприели непосредствено както механизма на осъществяване на нарушението, така и че последното е извършено от водач на МПС - лек автомобил, марка и модел – БМВ 318 Д, с регистрационен номер 3

****. Съдът кредитира в цялост изложеното от свидетелите И. и Ж., доколкото, както се посочи и по-горе, същите се явяват очевидци на нарушението, напълно непредубедени са от изхода на делото, тъй като свидетелстват за обстоятелства, станали им известни в служебно качество, и изложеното от тях е вътрешно непротиворечиво и кореспондиращо както с изготвените в хода на извършената проверка писмени доказателства – докладна записка и АУАН, така и с останалата доказателствена съвкупност, изключая обясненията на Д. Т..

Съдът кредитира в цялост и показанията на свидетеля П. К., имащи характер на косвено доказателствено средство, доколкото съдържат информация за събития случили се преди и след нарушението и по-конкретно за това в чия фактическа власт е било процесното МПС към момента на осъществяването му. До този извод съдът стигна, като съобрази, че, макар жалбоподателя Т. и свидетелят К. да са се познавали, не се констатира стремеж у последния да се обслужи обвинителната или защитната теза. Точно обратното, изложеното от свидетеля К. е вътрешно непротиворечиво и намира потвърждение в останалата доказателствена съвкупност – писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, изключая дадените обяснения от жалбоподателя Д. Т..

Съдът не кредитира дадените от жалбоподателя Т. обяснения по следните съображения. Обясненията на нарушителя имат специфичен характер и доказателствена природа, доколкото освен важен източник на доказателства, същите са и средство на защита. В тази насока преценката дали обясненията са достоверни следва да се извърши при съблюдаване правилата на формалната и житейска логика и дали същите кореспондират с останалата доказателствена съвкупност. В процесния случай обясненията на жалбоподателят Т. се явяват напълно изолирани от събрания по делото доказателствен материал, включая и показанията на свидетеля П. К., който отрече възможността при управление на процесното МПС да не е спрял на подаден сигнал със стоп палка. В тази насока съдът намира, че дадените от него обяснения следва да се разглеждат като опит за изграждане на защитна теза, поради което и следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност.

От кредитираната доказателствената съвкупност по категоричен начин се установяват както времето, мястото и механизма на осъществяване на нарушението, така и авторството му.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по 4 този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В процесния случай се установи, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен актосъставител – младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Р., като съгласно Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи полицейските органи в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Р. са оправомощени да съставят актове за установяване на административни нарушения.

Съответно наказателното постановление е издадено от компетентен АНО – Началник група при Сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВР-Р., оправомощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички обективни признаци на състава му, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок от съставяне на АУАН-а. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл.

34 от

ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

По изложените съображения съдът намира, че при съставянето на АУАН-а и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление.