Решение № 153 от 27.04.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Пловдив, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Миглена Площакова при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20245001000618 по описа за 2024 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за започването му са две на брой жалби.

Едната е въззивна подадена от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, гр. София. С нея се обжалва постановеното по т. дело № 21/2024 г. по описа на Хасковския окръжен съд, решение № 69 от 13.08.2024 г., с което ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, гр. София, ЖК „Дианабад, бул. „Д-р Г.М.Димитров“ № 1 е осъдено да заплати на:

- П. М. П., ЕГН **********, *** сумата от 51 250 лв., ведно със законната лихва от 18.07.2022 г., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди за настъпило в периода от 15.07.2022 г. до 17.07.2022 г. в гр.П., застрахователно събитие - кражба на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, рег. № ***, рама № ***, дължимо по обективиран в застрахователна полица № *** г. договор за застраховка „Сухопътни превозни средства /без релсови превозни средства/“ със застрахователно покритие „Пълно КАСКО, както и 2400 лв. разноски за ДТ и възнаграждение за вещо лице,

1

- Адвокатско дружество „Г. и М.“, БУЛСТАТ ***, *** сумата от 2000 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл. 38 ЗА на П. М. П..

Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.

Втората жалба е частна. Подадена е от Адвокатско дружество „Г. и М.“, гр. София. С нея се обжалва постановеното по делото на основание чл. 248 от ГПК определение № 303 от 07.10. 2024 г., с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на решението в частта за присъденото адвокатско възнаграждение чрез увеличаване на същото от 2000 лв. на 6 300 лв. с ДДС.

Насрещната неоснователност. страна по същата е на становище за нейната

Съдът след като се запозна с актовете предмет на обжалване и събраните по делото доказателства намери за установено следното:

На 31.03.2023 г. в Хасковския районен съд е постъпила изходяща от П.

М. П., ЕГН **********, гр.Х. против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, гр. София искова молба.

В обстоятелствената част на същата се говори, че ищецът бил собственик на лек автомобил „Рено Меган“, рег. № ***, който бил регистриран в КАТ на 12.11.2021 г. На 25.05.2022 г. той сключил с ответното застрахователно дружество договор за застраховка на „Сухопътни превозни средства“, клауза „Пълно каско“ с покрит риск „Кражба, противозаконно отнемане на МПС или грабеж на цяло МПС“. Същият бил обективиран в застрахователна полица № ***,. Застрахователната премия по полицата била изплатена еднократно на 25.05.2022 г.

По- надолу в ИМ се споменава, че на 15.07.2022 г. около 21, 30 ч. ищецът и негов приятел пристигнали в гр. П.. Паркирали автомобила на общински паркинг в града намиращ се в морската градина и се настанили в хотел „Д.“.

На 17.07.2022 г. около 08.30 ч. напуснали хотела и се отправили към паркинга.

При пристигането си на същия установили, че автомобилът липсва. За това ищецът уведомил РУ на полицията в гр. П.. Във връзка с това уведомление били образувани досъдебно производство № ЗМ 140 / 2022 г. по описа на РУ П. и прокурорска преписка № 9506 / 2022 г. по описа на Районна прокуратура, 2 гр.Бургас за извършено престъпление по чл.346, ал.1 от НК. В хода на разследването извършителят на деянието не бил установен. Не бил открит и автомобила. С постановление от 30.01.2023 год. на РП Бургас наказателното производство било спряно поради неразкриване на извършителя.

Във връзка с така изложеното са направени твърдения, че така описаното събитие представлявало покрит застрахователен риск, съгласно т.6.9 от ОУ към сключения с ответника договор за застраховка. За същото ответникът бил уведомен от ищеца с искане за изплащане на застрахователно обезщетение. Била образувана щета № ***. По същата на 23.03.2023 г. бил постановен отказ. В същия като причина за постановяването му било посочено наличието на несъответствие между информацията известна на застрахователя и данните отразени от разследващите органи от една страна с тази съдържаща се в Част І от Свидетелство за регистрация.

По този повод от страна на ищеца в ИМ са изложени съображения, че застрахователят няма право да откаже изплащане на обезщетение позовавайки се на факт за чието съществуване е знаел при сключване на застрахователния договор на 25.05.2022 г. В подкрепа на това се сочи, че според представения с исковата молба протокол съставен към подписване на договора представител на застрахователя е огледал автомобила, заснел го е с фотоапарат и се е запознал с данните съдържащи се в Свидетелството за регистрация. Не са били направени възражения и сделката е била сключена. Правата за застрахования за възникнали, поради което няма как да в последствие да се отказва плащане на обезщетение . Посочено е също, че хипотезите за отказ от плащане били предвидени в чл. 408 от КЗ и сочените от ответника не попадали сред тях.

На база изложеното е отправено искане за осъждането на ответника за заплати на ищеца сумата от 1000 лв. като част от дължимото му се обезщетение от 53 000 лв., ведно със законната лихва от 18.07.2022 г.

В предвидения в ГПК срок застрахователят е подал отговор. В него не се оспорва наличието на сключен между страните застрахователен договор с посочените в ИМ предмет и покритие. Не е оспорено и това, че ищецът е предявил застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от застрахователно събитие кражба настъпила в периода 15.07.2022 г.- 17.07.2022 г. в гр. П.. При предявяването й били 3 представени и 2 бр. ключове, за които било казано, че са на застрахования и откраднат автомобил.

Във връзка със същите е посочено, че в хода на разглеждане на преписката те били изпратени за проверка на официалния дилър на съответната марка автомобили относно данните които могат да се извлекат от тях.

По повод на същата се получил отговор, в който се споменавало, че от същите не можело да се извлече информация за шасито на автомобила, който обслужвали, но имало данни за последния запаметен пробег на същия - 18 162 км.

Посочено е и че при тази проверката се установило, че автомобил „Рено“, модел „Меган“ с рама № *** следвало да има фабрично вграден двигател тип *** с № *** и скоростна кутия тип *** с № ***. Тези номера обаче не съответствали на посочените в издаденото за застрахования автомобил свидетелства за регистрация част І.

Споменава се, че дилъра в България установил и че автомобил с рама № *** бил със стартирана фабрична гаранция на 30.11. 2021 г. в Република Ч. от дилърство в гр. Б., че на 23.05.2022 г. автомобилът с оглед проведената сервизна кампания бил на 2 693 км., а на 07.11.2022 г. на 6 632 км.

След съпоставка на така описаните факти е направен извод, че няма как автомобил със споменатата рама да има посочената в свидетелството за регистрация в България дата на първа регистрация 19.03.2021 г. и нямало как ищецът да е закупил този автомобил в гр. София на 11.10.2021 г. за сумата от 65 000 лв. Подчертано е и че няма как соченият за откраднат в България в периода 15-17 юли 2021 г. автомобил Рено, модел Меган с рама № *** да е бил на декларираните от собственика 10 200 км. при условие, че той в Ч. при сервизното му обслужване през ноември на 20212 г. е бил на 6 632 км.

На база изложеното от страна на ответника е направен извод, че в процеса на застраховане и при предявяване на застрахователната претенция от страна на застрахования била дадена неистинска информация. Тя лишавала застрахователя от възможността да установи застрахователното събитие и обосновавала извод за инсцениране на кражбата от страна на застрахования.

Това съотнесено с разпоредбите на т. 9.12, т. 9. 47 и т. 10.2.3 от ОУ е 4 дало основание да се твърди, че претъпените от ищеца вреди не се покриват от процесната застраховка.

Във връзка с гореизложеното е изразено становище, че в периода 15-17 юли на 2022 г. не е настъпило описаното в ИМ застрахователно събитие, както и че твърдените в ИМ имуществени вреди нямало как да бъдат във връзка със същото. Това водело до заключение за липса на елементи от ФС обуславящи отговорността на застрахователя.

Липсата на предпоставки за заплащане на обезщетение се свързва и с това, че ищецът уведомил ответника след повече от пет часа от установяване на липсата на автомобила, с което нарушил т.57.4 от ОУ. Подаването на противоречиви данни и премълчаването на информация според застрахователя попречило за своевременното откриване на МПС и създало условия за увеличаване размера на щетите.

Изложени са и съображения за съпричиняване от страна на ищеца, защото оставил автомобила без активна - функционираща алармена система / имобилайзер и с това допринесъл за настъпване на събит Излагат се и съображения за допусната от ищеца груба небрежност с оглед на това, че е оставил автомобила на неохраняем паркинг.

Съдът след осъществената размяна на книжа е предприел действия по събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства.

След същото по искане на ищеца е допуснал с определение от 12.02.2024 г. увеличение на иска от 1000 лв. на 26 000 лв. Същото от своя страна е станало причина за прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност на Хасковския окръжен съд.

Там е било образувано т. дело № 21 от 2024 г.

По него съдът е решил да събере отново вече събраните от съда разглеждащ делото преди увеличението на иска гласни и писмени доказателства и е дал възможност за посочване на нови такива. Нови не са били посочени. Така след извършването на нов доклад, повторното събиране на доказателствата и допуснато на 24.06.2024 г. увеличени на иска до сумата от 51 250 лв. е даден ход на устните състезания и е постановено решение по делото.

В него след анализ на събраните годни доказателства е направен извод за 5 наличие на материално правните предпоставки, обуславящи възникване отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение – валидна застраховка покриваща риска „кражба“ и настъпило застрахователно събитие по този риск. Посочено е и че съгласно заключението на вещото действителната стойност на застрахования автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие е 51 250 лв. По тази причина и с оглед т.64.2 от ОУ исковата претенция е уважена в цялост.

Тук за пълнота е нужно да се спомене, че съдът е намерил за недоказани твърденията за липса на застрахователно събитие. За неоснователни са намерени и възраженията, че ищецът е извършил действия имащи характер на опит за измама, измама или въвеждане в заблуждение на застрахователя, което предполагало извод за липса на застрахователно покритие на процесната щета на основание т. 9.12 от договора.

Посочено е и че не може да се говори за груба небрежност на застрахования и това, че колата не е била снабдена с имобилайзер и алармена система.

Така изложеното е довело до извод за основателност на иска.

Недоволен от решението застрахователят е подал жалбата станала причина за образуване на настоящето дело.

В нея се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, които касаят изводите на съда досежно твърденията за приложимост на т. 9.12 от ОУ и наличието на извършени от застрахования действия имащи характер на измама, опит за измама и въвеждане в заблуждение на застрахователя. В тази връзка е изразено и несъгласие с изключване от кръга на събраните доказателства на писмените такива представени от ответника за установяване на тези твърдения. Посочено е също, че съдът въобще не е обсъждал защитните възражения за несвоевремнно уведомяване на застрахователя за настъпване на събитието.

Във връзка с жалбата ПАС на първо место дължи отговор за валидността и допустимостта на обжалваните актове.

Едно решение/съдебен акт/ е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и 6 т.н. Нищожно е и решение, което не подписано, не е постановено в предвидената от закона писмена форма или, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.