Решение № 15 от 22.01.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Смолян, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

* при участието на секретаря *А.а като разгледа докладваното от * Административно наказателно дело № 20245440200585 по описа за 2024 година

Производство е по реда на чл.59 ЗАНН.

Образувано е по постъпила жалба от С. С. М. ЕГН **********, адрес *, против наказателно постановление № 24-1862-000346/03.12.2024 г. на началника на *, с което за нарушение на чл.6 т.1 ЗДвП на основание чл.183 ал.5 т.1 ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева. Жалбоподателката моли наказателното постановление да бъде отменено, поради това, че е издадено при неправилно изяснена фактическа обстановка.

Жалбоподателката, редовно и своевременно призована, се явява в съдебно заседание, поддържа жалбата.

От името на ответника по жалбата, редовно и своевременно призован, в съдебно заседание жалбата оспорва процесуалният му представител юрисконсулт Кр.*.

*, редовно и своевременно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, съдът приема за установено 1 следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна в срок, разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

На 21.11.2024 г. назначените в наряд по контрол на пътното движение полицейски инспектори в * * С. и В. Г. се установили за провеки в гр.Смолян, кв.Райково, на регулираното със сфетофар кръстовище образувано от ул.* и ул. д-р *, на улицата пред заведение „*“. Около 14,53ч жалбоподателката М. се движела с управлявания от нея лек автомобил „*“ с рег.№ * от кв.Горно Райково към кв.Устово. На ул.*, на светофара изчаквала в колона автомобилите пред нея да се изтеглят, защото те съобразявали движението на насрещното движещите се МПС. Жалбоподателката М. пресякла стоп линията на светофара на жълта светлина и правейки ляв завой, преминала през кръстовището с управлявания от нея автомобил на червена светлина.

Това било забелязано от свидетелите С. и Г., които спрели автомобила за проверка. След като установили самоличността на водача М., полицейски инспектор Вл.Г. съставил срещу нея акт за установяване на административно нарушение №726416/21.11.2024 г. за това, че на 21.11.2024 г. в 14:53 часа, в гр.Смолян на кръстовището, на ул.* и ул.д-р * като водач на собствения си лек автомобил „*“ с рег.№ *, движещ се по ул * с посока на движение към хотел „*“ преминава през кръстовището, което е регулирано със светофарна уредба, работеща в нормален режим, като преминава на сигнал, който не позволява преминаване, като не съобразява поведението си със светлинните сигнали на светофара- нарушение на чл.6 т.1 пр.2 ЗДвП. Актът бил съставен на място в присъствието на жалбоподателката и свидетеля С., бил предявен на С.М. и тя го подписала, получила копие от него.

Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на С. С. М. за нарушение на чл.6 т.1 ЗДвП на основание чл.183 ал.5 т.1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите Г. и С. като непротиворечиви и взаимно допълващи се.

От събраните по делото доказателства се установява, че атакуваното 2 наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, че в процедурата по установявана на административното нарушение и съответно, налагане на наказанието, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до невъзможност за жалбоподателя да организира защитата си. Спори се относно фактическата обстановка. В съдебната фаза на производството обаче, показанията на разпитаните свидетели позволиха на съда да формира категорични изводи по фактите.

Съгласно разпоредбата на чл.6, т.1 ЗДвП участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

В настоящото производство от събраните гласни доказателства се доказа по безпорен начин, че като водач на МПС, при неговото управление в Смолян жалбоподателката М. не е съобразила своето поведение със светлинните сигнали на работеща светофарна система, поради което и следва да понесе съответната административна отговорност. Тя преминава с управлявания от нея автомобил през стоп линията на светофара на жълта светлина и през кръстовището - на червена.

От показанията на разпитаните свидетели не се установява тя да е преминала стоп линията на зелена светлина. С.М. твърди, че се е намирала с автомобила си в средата на кръстовището, изчаквайки насрещно движещите се коли, когато е светнала жълта светлина и това е наложило изтеглянето й на червена. Доказателства за твърдяното от жалбоподателката обаче не се събраха.

Съгласно чл.31 ал.7 т.4 ППЗДвП жълтата светлина означава „Внимание, спри!“. Когато светофарът показава този светлинен сигнал, водъчът не селдва да преминава пред стоп линията пред светофара.

Свидетелят Г. сочи, че С.М. е била с автомобила на 2-3 м. от стоп линията, когато на светофара се е появил този светлинен сигнал, че е имала достатъчно време да спре. Свидетелят твърди, че към зелената светлина е наличен брояч, който също служи за ориентир кога ще светне жилт светлинен сигнал и преминаването ще е забранено. С оглед на гореизложеното съдът намира, че М. е извършила вмененото й нарушение на чл.6 т.1 ЗДвП.

3

В случая няма спор, че жалбоподателката е правоспособен водач на МПС, поради което следва да се презюмира, че познава правилата за движение по пътищата, в частност – задълженията си като водач на МПС. Ето защо, неизпълнението на задължението й да съобразява своето поведение като водач на МПС при неговото управление със светлинните сигнали означава, че тя е извършила деянието виновно, с пряк умисъл.

В обжалваното наказателно постановление правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.183 ал.5 т.1 ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба 100 лв. водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.

Наказателното постановление като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и осъщественото процесуално представителство на въззиваемата страна, жалбоподателката на осн.чл.63д ал.4 ЗАНН следва да бъде осъдена да заплати на ОДМВР Смолян юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лв.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.2 т.5 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА наказателно постановление

№

24-1862000346/03.12.2024 г. на началника на *, с което на С. С. М., ЕГН **********, адрес *, за нарушение на чл.6 т.1 ЗДвП на основание чл.183 ал.5 т.1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева.

ОСЪЖДА С. С. М. да заплати на ОДМВР Смолян сумата 80лв. разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред Административен съд гр.Смолян.

Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________ 4