Определение № 26023 от 18.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26023 гр. София, 18.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20251100510648 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по подадена от „ЕВРО-АЗИЯ“ ЕООД частна въззивна жалба срещу решение от 02.06.2025г. /имащо характер на определение/, постановено по гр.д. № 58110/2023г. по описа на СРС, ГО, 140 състав, с което е оставен без разглеждане като недопустим предявеният иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС и производството по делото е прекратено.

В частната въззивна жалба са наведени оплаквания за неправилност на първоинстанционния акт. Твърди се, че в исковата молба ясно са посочени относимите релевантни за допустимостта на иска обстоятелства, включително и относно датата и начина на получаване на протокола от процесното общо събрание. Поддържа, че по делото е установено, че ищецът е уведомил лицето, изпълняващо функциите на управител на етажната собственост, че всички съобщения, протоколи, сметки и фактури, свързани с функционирането на етажната собственост, следва да бъдат връчвани на електронен адрес, посочен в електронното писмо от 07.03.2023г. Ответникът не е отрекъл получаването му, поради което следва да се приеме, че за него е възникнало задължението да изпрати заверен препис от протокола на посочения от ищцовото дружество електронен адрес. Аргументира становище, че едномесечният срок по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС започва да тече от датата, на която протоколът е изпратен на посочения от собственика електронен адрес. В случая протоколът от 1 процесното общо събрание бил изпратен чрез електронната поща на ищеца на 16.10.2023г., исковата молба е депозирана на 20.10.2023г., поради което поддържа, че не е изтекъл преклузивният едномесечен срок за предявяване на иска по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение.

Насрещната страна – собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес гр. София, ул. „******** оспорват частната въззивна жалба като неоснователна. Поддържа, че първоинстанционният съд е формирал правилен извод относно процесуалната недопустимост на иска за отмяна на р ешенията на общото събрание на етажната собственост, проведено на 12.09.2023г., поради неспазване на 30дневния преклузивен срок по чл. 40 ЗУЕС. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС искът за отмяна на решенията на общо то събрание се предявява в 30-дневен срок от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за свикване на събранието В конкретния случай съдът е приел, че този срок е започнал да тече не по-късно от 18.09.2023г., когато съобще ние за изготвения протокол, както и самият протокол, са били поставени на видно и обшодостьпно място на информационното табло във входа на сградата.

Аргументира становище, че законът не изисква лично връчване на протокола на всеки етажен собственик нито по пощата, нито по електронната поща.

Счита, че такава интерпретация би поставила в зависимост стабилността на решенията от действия или бездействия на трети лица, изминаването на необосновано дълъг период от време, което би било в разрез със самия дух на ЗУЕС. Поддържа становище за обоснованост на изводите на първоинстанционния съд, че при елементарна и обичайна заинтересованост и грижливост от страна нa ищеца като етажен собственик, той е могъл и е следвало да се запознае с решенията чрез поставения протокол, поради което срокът по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС е започнал да тече най-късно от 18.09.2023г. и е изтекъл много преди датата на подаване на иска. Счита наведените в частната въззивна жалба възражения относно начина на кореспонденция между ищцовото дружество и етажната собственост за ирелеванти относно преценката от кога започва да тече срока за обжалване на процесните решения. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалвания първоинстанционния акт.

Частната въззивна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК , срещу 2 подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Въззивният съд следва да посочи, че постановеният от СРС съдебен акт има характер на определение. С него не е разрешен по същество повдигнатият правен спор относно законосъобразността на атакуваните решения.

Първоинстанционният съд е извършил дължимата по чл. 130 от ГПК проверка за наличието на процесуални предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск и на допустимостта на производството. Ето защо подадената срещу решението /с характер на определение/ жалба следва да се разгледа по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК, а не по реда на чл. 258 и следв. от ГПК. Този извод следва и от нормата на чл. 80, ал. 2, буква „б“ от Правилника за администрацията в съдилищата /ПАС/, съобразно която по всички молби и жалби от гражданскоправен характер, по които съдът се произнася с определение или заповед, включително по делегация на българските и чуждестранните съдилища по граждански дела, както и във всички случаи на безспорна съдебна администрация; по искане за разкриване на банкова тайна извън случаите по чл. 80, ал. 1, т. 1, буква "в", се образуват частни граждански дела.

Разгледана по

НЕОСНОВАТЕЛНА. същество, частната в ъ з з и в н а ж а л б а е

Производството по делото е било образувано по искова молба с вх. № 297355 от 23.10.2023г. /подадена чрез куриер на 20.10.2023г./, с която е предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за отмяна на решения на общото събрание на етажните собственици, обективирани в протокол от 12.09.2023г. В молбата е посочено, че ищцовото дружество не е участвало със свой представител на процесното общо събрание, както и че на 16.10.2023г. е узнало за взетите решения въз основа на получен по електронна поща препис от протокола от процесното общо събрание.

Ответниците са навели възражения за недопустимост на предявените искове поради неспазване на преклузивния 30-дневен срок за оспорване на взетите решения, установен в нормата на чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС.

Аргументирали са становище, че срокът е започнал да тече от датата на поставяне на съобщение за изготвения протокол по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС, което в случая било извършено на 18.09.2023г. За това обстоятелство 3 бил съставен протокол, съгласно изискванията на цитираната разпоредба, представен по делото.

С обжалваното определение СРС е приел, че исковата молба е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ГПК, отброяващ се от датата, на която е поставено съобщение за изготвянето на протокола, т.е. считано от 18.09.2023г. Изложени са съображения, че никъде в ЗУЕС не е установено задължение за управителния орган, респ. за самото общо събрание, да връчва преписи от протокола на всеки един отделен етажен собственик, респ. да удостоверява това си действие, за да започне да тече срокът за оспорване на взети решения по реда на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. В хипотезите, в които ЗУЕС предвижда връчване на актове, книжа и т.н, това е изрично предвидено – напр. чл. 45, ал. 5 и чл. 46, ал. 1 ЗУЕС. Посочено е още, че в изменената разпоредбата на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС законодателят си служи с термина „се предоставя“, т.е. осигурява се възможност, предоставя се на разположение на заинтересованите лица да се запознаят със съдържанието на същия. Това изискване би било удовлетворено и с предоставяне на препис от самия протокол по начина, по който това е предвидено за съобщението, че протоколът е изготвен, а именно чрез поставянето му на общодостъпно и видно място на входа на сградата на етажната собственост. Да се допусне, че е налице задължение за връчване на препис от протокола на всеки етажен собственик, не съответства от една страна на принципите и на духа на закона, вложени в ЗУЕС и насочени към осигуряване на краткосрочна възможност за атакуване, респ. за стабилизиране на тези решения с оглед широкия кръг от интереси, които засягат, а също и за значението им за етажната собственост с оглед тяхното изпълнение. Направен е извод, че ако се приеме, че протоколът следва да бъде връчван на всеки етажен собственик, то б и се обезсмислило изискването за поставяне на съобщение, че същият е изготвен, каквото законодателят несъмнено поставя. Съобразявайки датата на поставяне на съобщението по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС за изготвения протокол и датата на подаване на исковата молба, СРС е приел, че искът е предявен след изтичане на 30-дневния преклузивен срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, поради което производството по делото е прекратено.

Съгласно чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание, като молбата се подава пред районния съд по местонахождение на етажната собственост в 30 – 4 дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7.

Установения от закона срок за оспорване на взетите от общото събрание на етажната собственост решения е преклузивен и за спазването му съдът следи служебно.

Редът за свикване на общо събрание на собствениците в сгради в режим на етажна собственост е регламентиран в разпоредбата на чл. 13 ЗУЕС.

Законът е предвидил поканата подписана от лицата, които свикват общото събрание да се постави на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа, като върху поканата се отбелязват датата и часът на поставянето й, за което се съставя протокол. За да гарантира правото на участие в общото събрание на собствениците или ползвателите, които не ползват самостоятелния си обект или ще отсъстват повече от 1 месец, законът е предвидил възможността същите да уведомят за това писмено управителя или председателя на управителния съвет, като посочат електронна поща и адрес в страната, на които да им бъдат изпращани поканите за свикване на общото събрание, както и телефонен номер - чл. 13, ал. 2 и ал. 3 ЗУЕС. При изпълнение на това условие за лицата, свикващи общото събрание, се поражда задължение да уведомят собственика за свикването на посочения адрес или устно по телефона. Когато обаче собственикът или ползвателят не са се възползвали от тази възможност, законът презюмира, че същите са били уведомени за свикване на общото събрание по реда на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС чрез поставената на видно и общодостъпно място покана, което означава, че те не могат да възразяват, че не са били редовно уведомени С чл. 16, ал. 7 ЗУЕС /ред. ДВ, бр. 26 от 2016 г./ е предвидено оповестяването за изготвения протокол от проведеното общо събрание да се извърши чрез поставяне на съобщение за това на видно и общодостъпно място на входа на сградата. Поставянето на съобщението се удостоверява с протокол, съставен от председателя на управителния съвет и един собственик, ползвател или обитател, като в протокола се посочват датата, часът и мястото на поставянето му. В изречение трето на цитираната разпоредба е предвидено, че копие от протокола от провеждането на общото събрание, заверен с надпис "вярно с оригинала" и приложенията към него се предоставят на собствениците, ползвателите или обитателите, а в случаите по чл. 13, ал. 2 се изпраща на посочената електронна поща или адрес в страната. Когато в 5 случаите на чл. 13, ал. 2 лицето не е посочило електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат копия на протоколи, то се смята за уведомено с поставяне на съобщението. Този начин на оповестяване на протокола рефлектира и върху срока, в който собственикът може да иска отмяна на взетите решения – като този срок съгласно чл. 40, ал. 2 ЗУЕС е 30 дни от получаване на решението по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС. При съвместното тълкуване на нормата на чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС и чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС се налага извод, че 30-дневният преклузивен срок за оспорване на решенията на общото събрание започва да тече от узнаването/изпращането на препис от протокола по предвидения в чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС ред.