Определение № 400 от 23.06.2025, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 400 гр. Кюстендил, 23.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500262 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 4663/24.04.2025 г., подадена от ответника в първоинстанционното производство - Община Сапарева баня, с Булстат ********, с адрес гр. Сапарева баня, *** насочена срещу протоколно определение № 389/16.04.2025 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д. № 2087/2024 г. по описа на същия съд, с което районният съд е оставил без уважение направеното от ответника Община Сапарева баня искане по реда на чл. 218 от ГПК за встъпване на трето лице в производството.

Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Поддържа, че като ответници при условия на главно встъпване следва да бъдат привлечени всички наследници на наследодателя на ищеца с оглед защита на техните права при евентуално неблагоприятни за тях последици от съдебното решение. Сочи, че е невъзможно встъпване на трети лица в производството по тяхна инициатива, при условие, че те не са информирани за водения процес и счита, че служебно задължение за съда е да привлече като ответници наследниците на П. Аргументира се, че в случая налице е необходимо другарство, като съдът е следвало да остави исковата молба без движение с даване на задължителни указания на ищеца.

Моли за отмяна на обжалваното определение и даване на указания на първоинстанционния съд да конституира при условия на главно встъпване или като необходими другари всички наследници на наследодателя на ищеца.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна – Д. С. В..

Кюстендилският окръжен съд, след преценка на изложените в частната жалба доводи, както и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Производството пред КнРС е образувано по искова молба на Д. С. В. срещу Община Сапарева Баня, с която е предявен установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК за признаване правото му на собственост върху ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Сапарева баня, одобрени със Заповед № РЛ-181 15/19.02.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо ПИ: няма данни за изменение, с административен адрес: област Кюстендил, община Сапарева баня, град Сапарева баня, ***, с площ от 541 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 /десет/ метра, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план : 521 / петстотин двадесет и един/, квартал 0, при съседи: ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, на основание наследствено правоприемство и давностно владение. Релевират се съображения, че наследодателят на ищеца Н. С. П., починал на 29.01.1985г., е собственик от 1960г. на процесния имот като след неговата смърт ищецът владеел и ползвал процесния имот в продължение на повече от 30 години, като в имота имало изградена двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ от 70.00 кв.м.

В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Община Сапарева баня, с който искът е оспорен като недопустим и неоснователен. Ответникът е заявил, че ищецът не е единствен наследник на починалия наследодател Н. С. П. и представил доказателства в тази насока.

С уточнителна молба от 28.11.2024 г. ищецът е пояснил, че процесният имот е придобит по силата на изтекла в негова полза придобивна давност над 30 години, като владението е установено след смъртта на наследодателя му през 1985 г. до настоящия момент, и неотносимо към спора е обстоятелството за наличие на други наследници, доколкото ищецът е своил техните части и отричал правата им, като не ги допускал в имота.

Ответникът с писмено становище от 13.01.2025 г., е възразил срещу твърденията на ищеца и е заявил искане като ответници - при условия на главно встъпване, или като трети лица – помагачи, да бъдат привлечени и всички наследници на П., доколкото ако бъде постановено положително за ищеца съдебно решение, то би накърнило евентуално възникнали в полза на наследниците права.

С протоколно определение № 50/15.01.2025 г. постановено по гр.д. № 2087/2024 г., Дупнишкият районен съд е оставил без уважение искането на ответника за конституиране на наследниците на П. като трети лица помагачи в производството.

С определение № 50/10.04.2025 г. по в.ч.гр.д. № 136/2025г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, е потвърдил първоинстанционното определение, като е приел, че искането за привличане на трети лица помагачи по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК е несвоевременно заявено, след изтичане на преклузивния срок, като същевременно е констатирал, че по отношение искането с правно основание чл. 218 ГПК липсва произнасяне на първоинстанционния съд.

С обжалваното в настоящото производство определение районният съд е оставил без уважение заявеното от ответника искане по реда на чл. 218 ГПК за встъпване на трето лице в производството. Районният съд се е обосновал, че искането за встъпване следва да бъде заявено от трето, различно от страните по делото лице и доколкото такова липсва, недопустимо е такова искане да се заявява от ответника.

При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:

При служебна проверка за допустимост на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване акт - разпореждане, преграждащо развитието на делото, изхожда от процесуално легитимирана страна, поради което е допустима.

При служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя 2 отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.

Съгласно чл. 278, ал. 4, вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на определението, а по допустимостта - в обжалваната му част. Според чл. 278, ал. 2 от ГПК ако отмени обжалваното определение съдът сам решава въпроса по жалбата.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно чл. 218 от ГПК трето лице може да встъпи в делото, за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза.

Ищецът или ответникът могат да привлекат трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага /чл. 219, ал. 1 от ГПК/. И при встъпването, и при привличането третото лице помагач се конституира като страна в процеса с определение на съда, съгласно чл.220 от ГПК.

Встъпването на подпомагаща страна е средство за защита на третото лице срещу неблагоприятните последици, които биха могли да настъпят спрямо него, вследствие на неправилно решение по висящия спор, поради което то има право да участва в образуваното преди това исково производство. Конституирането на трето лице- помагач има за цел да обвърже третото лице– помагач в отношенията му със страната, на която помага, със задължителната сила на мотивите. За да се допусне встъпването/привличането на трето лице като помагач, е абсолютно необходимо да е налице правен интерес от встъпването за третото лице от постановяване на благоприятно решение по спора за съответната главна страна, на която помага, т.е. когато съдебното решение по някакъв начин може да се отрази на правното положение на третото лице.

Разликата при двете хипотези е по чия инициатива може да бъде допуснато от страна на съда конституирането на третото лице като страна в процеса, т.е. две са основанията за конституиране на подпомагаща страна – встъпване по неин почин /чл.

218 ГПК/ и привличане от подпомаганата страна, независимо от волята на третото лице /чл. 219 ГПК/. За разлика от привличането на трето лице, допълнително встъпилото лице взема самостоятелно решение дали да участва или не в чуждия висящ процес. То цели да издейства за подпомаганата от него страна благоприятно решение, но водено и от собствения си интерес, като въпрос на лична преценка на третото лице е дали и кога да встъпи.

В настоящия случай заявеното искане с правно основание чл. 218 ГПК е упражнено от страна в производството – ответник, а не лично от третото лице, което е недопустимо. Единствено заинтересованото трето лице има право да прецени дали ще упражни предоставената му от закона възможност да поиска да встъпи като подпомагаща страна в процеса или не, за което е необходимо изрично изразена воля от негова страна, каквато в случая не е налице. Ответникът е имал възможност да уведоми третото лице за образуваното производство с оглед наведените от него възражения, при което третото лице да прецени самостоятелно налице ли е за него правен интерес от встъпване като страна по висящия спор, и в случай, че има желание, да депозира съответна молба до съда.

Ето защо обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено, Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 389/16.04.2025 г., постановено от 3

Районен съд – Дупница по гр.д. № 2087/2024 г. по описа на същия съд, с което районният съд е оставил без уважение направеното от ответника Община Сапарева баня искане по реда на чл. 218 от ГПК за встъпване на трето лице в производството.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4