Решение № 195 от 12.07.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. гр. Добрич, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Ж. Н. Маргенова Томова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20243200500175 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба /наименувана „тъжба“/ с вх. рег. № **585/18.08.2023 год., ведно с уточняващи първоначалната жалба: жалба с рег. № ***/07.09.2023 г. и „заявление“ с рег. № ***/20.09.2023 г., на Е. Х. М. с ЕГН ********** от село ***, общ. ***, ул. „***“ № ** срещу решение № ***/28.07.2023 г. на Добричкия районен съд по гр. дело № *** г., с което е ДОПУСНАТ ДО ДЕЛБА поземлен имот с предназначение нива, с площ от *** дка, трета категория на земята, имот с идентификатор **** по КК на с. *** /стар № ***, по КВС на землището на село ***, общ. ***/, местността ****, при граници имоти с идентификатори: ***; **** между съделителите при квоти: 12/48 ид.ч. за Б. Б. Х. с ЕГН **********; 12/48 ид.ч за А. Н. И. с ЕГН **********;

3/48 ид.ч за Д. Г. А. с ЕГН **********; 3/48 ид.ч за Я. Г. Т. с ЕГН **********;

6/48 ид.част за И. Я. Д. с ЕГН **********; 4/48 ид.ч. за С. С. М. с ЕГН **********; 4/48 ид.ч за Б. Х. М. с ЕГН **********; 4/48 ид.ч. за Е. Х. М. с ЕГН **********. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от Б. Б.

Х. с ЕГН **********, с адрес: град Добрич, ж.к. „***” бл. *** иска за делба на процесния имот срещу Г. В.а Т. с ЕГН **********, от град ***, ул. „***” № 1

***.

Със заявление с вх. № 2962/12.02.2024 г. съделителите С. С. М. и Б. Х.

М. са отправили искане за присъединяване към подадената въззивна жалба от Е. М., което заявление е подписано и от самия Е. М..

С определение № 61/19.01.2024 г. по в. гр. дело № 815/2023 г.

Добричкият окръжен съд е констатирал, че въззивната жалба /ведно с депозираните към нея уточнения/ не отговаря на изискването по чл. 260, т. 4 ГПК, тъй като петитумът й е неясен и несъответен на оспорвания съдебен акт, както и че жалбата е нередовна по смисъла на чл. 261, т. 4 от ГПК, доколкото не е внесена дължимата държавна такса за въззивно обжалване. Установено е също така, че не е връчен препис от въззивната жалба на И. Я. Д. и на Я. Г. Т..

В изпълнение на дадените му указания Добричкият районен съд е постановил разпореждане № 782/29.01.2024 г., с което е определен срок на Е.

Х. М. да отстрани посочените нередовности. В тази връзка с допълнително заявление вх. № 2966/12.02.2024 г. жалбоподателят Е. М. е уточнил искането си въззивния съд да преразгледа квотите, при които е допусната делбата, като е отправил конкретно искане: да се определи обща квота от 12 дка за Е. М., С.

М. и Б. М., от която: 7,500 дка по наследство и 4,500 дка придобити въз основа на давностно владение, като по този повод съделителите С. С. М. и Б. Х. М. са отправили искане за присъединяване към подадената въззивна жалба от Е. М..

Молбата за присъединяване е връчена на другите страни съделители, като на съделителите И. Я. Д. и Я. Г. Димитров е връчена освен молбата за присъединяване и препис от въззивна жалба /наименувана „тъжба“/ с вх. рег.

№ **585/18.08.2023 год., ведно с уточняващи първоначалната жалба: жалба с рег. № ***/07.09.2023г. и „заявление“ с рег. № ***/20.09.2023 г., на Е. Х. М. с възможност за отговор и насрещна жалба в двуседмичен срок.

Въззивната жалба е депозирана в срок – на 18.08.2023 г., като срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от решението е връчено на жалбоподателя, чрез упълномощения адвокат Г. И., на 07.08.2023 г. При извършената по реда на чл. 267 от ГПК, във връзка с чл. 262 от ГПК проверка, въззивният съд констатира, че съдържанието на жалбата отговаря на изискванията по чл. 260, т.т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т.1-4 от ГПК и са представени приложенията по чл. 261 от ГПК. В жалбата не е 2 отправено искане за събиране на нови доказателства по смисъла на разпоредбата на чл. 260, т. 6 от ГПК.

Според въззивниците решението на районния съд е неправилно, необосновано и в противоречие със събраните по делото доказателства.

Оспорват се изводите на РС – Добрич за допускане до делба на процесната нива като същата вместо на четири дяла следва да бъде поделена на пет дяла, като на въззивниците да бъде присъден по-голям от законоустановения дял от процесната нива. В тази връзка се настоява, че С. М., Б. М. и Е. М. са придобили по давност 4,5 дка в идеални части от заявения за делба имот. Сочи се, че през стопанската 2000/2001 г. между страните е постигнато „споразумение“, явяващо се „законно основание“ за придобиване по давност на спорната част от делбения имот.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден единствено от Б. Б. Х., чрез упълномощения адвокат Д. А. от АК – гр.

Добрич, според който подадената жалба е неоснователна, а постановеното решение на Районен съд Добрич като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в рамките на посоченото в жалбата – освен, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите на правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано, а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното съдържание.

Производството по гр. дело № *** г. по описа на Добричкия районен съд е образувано по искова молба на Б. Б. Х. с ЕГН ********** от град Добрич, ж.к. „***”, бл. ***, с която срещу А. Н. И. с ЕГН ********** от град ***, ул.

„***” № **, Г. В.а Т. с ЕГН ********** от град ***, ул. „***” № ***, Д. Г. А. с ЕГН **********, от град ***, ж.к. „Чайка” № 98, вх. 1, ет. 6, ап. 1, Я. Г. Т. с 3

ЕГН **********, от град ***, ул. „***” № 50, ет. 1, ап.1, И. Я. Д. с ЕГН ********** от град Ка***, ул. „Стефан Караджа” № 79, С. С. М. с ЕГН ********** от село ***, общ. ***, обл. Добрич, Б. Х. М. с ЕГН ********** от град Добрич, ж.к. „***” бл. *** и Е. Х. М. с ЕГН ********** от село ***, общ.

***, обл. Добрич, ул. „***“ № ** са предявени искове за делба на следния недвижим имот - нива с площ от *** дка, трета категория на земята, представляваща имот № ***, по КВС на землището на село ***, общ. ***, местността „****“, при граници: №***.

Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание, чрез упълномощения адвокат, страните са законни наследници на Б. Х. М., починал през 1994 г. Правото на собственост в лицето на своя наследодател спрямо заявения за делба имот ищецът основава на решение на Поземлена комисия /ПК/ Добрич, по силата на което е възстановено правото на собственост на Б. Х. М. върху полска култура от *** дка, трета категория, местност „****“ в землището на с. ***, общ. ***.

Предвид невъзможността страните доброволно да поделят съсобствения си имот, за ищеца е налице правен интерес от предявените искове да бъде извършена съдебна делба на имота, съобразно законоустановените квоти на всяка една от страните.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба е представен единствено от Е. Х. М., според който е налице разминаване в площта на процесния имот. Според решението на ПК имотът е *** дка и в скицата на имота, където имота е заснет с площ от 30 дка. Същият ответник настоява, че приживе на Б. Х. М. имотът е бил разделен на пет дяла, като единия дял бил предвиден за този, който ще гледа наследодателя. Към момента всеки един от съделителите получава рентата, съответна на полагащия му се дял.

Именно майката на ответника С. М. полагала грижи за наследодателя Б.

Х. М., като в тази връзка в първото по делото съдебно заседание е депозирано изявление, според което ответниците С. М., Б. М. и Е. М. владеели допълнително дял от 6 дка, съобразно уговорка в семейството лицето, което полага грижи за наследодателя да получи допълнителен дял от процесната нива като компенсация за грижите. Поради тази уговорка тримата ответници владеели освен припадащите им се 6 дка и допълнителен дял от 6 дка от 4 момента на възстановяване на имота до подаване на исковата молба, като Б.

М. обработвал наследствените земи.

В тази връзка по делото е представена молба с вх.рег. № 6581/11.04.2023 г. от А. Н. И., сочеща, че съсобствената нива от 30 дка, винаги се е деляла на 4 дяла, а тя получавала рента за 7,500 дка. Отрича се да е имало съгласие или постигната договореност между наследниците на Б. Х. М. процесната нива да се дели на 5 дяла. Е. М. не оспорва, че А. И. получава рента за 7,5 дка, но тази площ се формирала заедно от всички наследствени имоти от Б., дела на баба им, дела на прадядо им Х..

Добричкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от удостоверение за наследници с изх. № 63/25.05.2022 г. Б. Х. М., починал на през 1994 г., е оставил като законни наследници четирима низходящи от първи ред: М. Б.а А., ЕГН **********, Я. Б. М., ЕГН **********, Б. Б. Х., ЕГН **********, и Х. Б. М., ЕГН 4107157963. М. Б.а А., починала през 2020 г. е оставила един наследник - дъщеря А. Н. И. с ЕГН **********. Я. Б. М., починал през 2003 г. е наследен от наследниците на починала преди наследодателя дъщеря Ж. Я. Г., починала през 1998 г. и жива дъщеря И. Я. Д. с ЕГН **********. Ж. Я. Г. е оставила като наследници трима низходящи: съделителите Г. В.а Т. с ЕГН **********, Д. Г. А. с ЕГН ********** и Я. Г. Т. с ЕГН **********. Х. Б. М., починал през 1995 г. е оставил като наследници: преживяла съпруга С. С. М. с ЕГН ********** и низходящи: Б. Х. М. с ЕГН 6610097907 и Е. Х. М. с ЕГН **********.

По силата на Решение № 55/27 от 06.06.1994 г., издадено от Поземлена комисия /Общинска служба по Земеделие/ ***, е възстановено правото на собственост на Б. Х. М. върху полска култура от *** дка, трета категория, местност „****“ в землището на с. ***, общ. ***. Според представената по делото скица № 15-643991/13.06.2022 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Добрич, възстановената в полза на наследодателя на страните земеделска земя представлява поземлен имот с кадастрален идентификатор **** с площ от 30 000 кв.м. в землището на село ***, общ. ***, местността „****“, трета категория на земята, трайно предназначение на територията: Земеделска и начин на трайно ползване:

Нива. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно Закона за 5 собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ се възстановяват правата на собствениците върху притежаваните от тях земи преди обобществяването им. Възстановяването настъпва по силата на закона и се реализира чрез провеждането на предвидената в ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му процедура, при която административният орган по поземлената собственост (ПК, ОбС „Земеделие”) с постановените от него актове индивидуализира имотите, по отношение на които настъпва възстановяването, както и лицата, на които е възстановено правото на собственост. Влезлите в сила решения по чл. **, ал. 1 от ЗСПЗЗ на органа по поземлената собственост представляват стабилни административни актове и са надлежен титул за собственост върху съответните земеделски земи по отношение на лицата, в чиято имуществена сфера са възстановени. Тези решения очертават обектите на реституция и кръга на лицата, на които се възстановява в пълен обем правото на собственост върху земеделски земи. В този смисъл в ТР № 1/1997 год. на ОСГК на ВКС се посочва, че решенията по чл. **, ал. 1 от ЗСПЗЗ имат конститутивно действие. Констатациите на административния орган по поземлената собственост, отразени в решението по чл. **, ал. 1 от ЗСПЗЗ са оборими, като оборването им може да стане по предвидения за съответния спор съдебен ред.