Решение № 431 от 12.11.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 431 гр. В., 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Ж. Дечев при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно наказателно дело № 20241320201167 по описа за 2024 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от „ЕЛ БИ Б.“ ЕАД, ЕИК 831622696, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Т.“, № 86, представлявано от Ж. Ж. – Изпълнителен директор, против Наказателно постановление № 05-2400146 от 23.07.2024г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище В., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53, във вр. с чл. 27 от ЗАНН и чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ – „Имуществена санкция” в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/ за извършено административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ.

Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният му представител в с.з. заема идентично с жалбата становище.

Ответната страна в с. з., моли да се потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в 1 тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Свидетелят А. А. Ш. - Т.- главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище В. твърди, че при извършена проверка по документи на „ЕЛ БИ Б.“ ЕАД, ЕИК 831622696, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Т.“, № 86, представлявано от Ж. Ж. – Изпълнителен директор, на 22.05.2024 г. и проверка по документи в Д ИТ със седалище В. на 04.06.2024 г. е установено, че работодателят „Ел Би Б.“ ЕАД не е изпълнил дадено задължително за изпълнение предписание № 14 от Протокол № ПР2404049 от 21.02.2024 г. с краен срок на изпълнение 20.03.2024 г., а именно, Работодателят да осигури на работниците заети в сектор „Заявки,заготовки и пласмент на готова продукция“ и наети на длъжност „оператор“определеното работно облекло „ туника с панталон“- бели, съгласно разпоредбите на чл.6, ал.1 от Наредба за безплатно работно и униформено облекло / Обн. ДВ. бр.9 от 28.01.2011г./. Установила била, че в едно от звената „заявки и пласмент“ работещите бяха с тениски с обозначение „Ел Би Б.“, но с къс ръкави, но тъй като в тези работни места температурата е по-ниска и работещите и казвали, че трябва да са с тениски с дълъг ръкав. При последваща проверка през м. май е установила също ходейки по работните места и от разговора с работниците, че такива не са били предоставени. Работодателят има задължение съгласно наредбата да определи на какво имат право работещите. А след като го е определил да го предостави. Влизала била в цеха 4 пъти, през м. май 2 пъти.

Не била видяла нито един работник без работно облекло. Всеки който влизал в производствената база на „Ел Би Б.“ е с работно облекло. Не била видяла в цеха човек без работно облекло. По изпълнение на това предписание документите, които са представени, са представени в процеса на проверката, че нямат налични облекла и търсят фирма която да извърши ушиването.

Свидетелят П. твърди, че процедурата по изпълнение на предписанието била тромава и се е получило забавяне, което се приема от съда като без отношение към предменат на доказване по делото.

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства – показанията на свидетеля А. А. Ш. Т.- главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище В., и административно-наказателната преписка.

2

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, като АУАН също е съставен от компетентно лице. АУАН е съставен в присъствието на представляващия дружеството и свидетел, присъствал при установяване на нарушението.

Съдът не констатира нарушение и на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя.

Спазено е от страна на административнонаказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

В АУАН нарушението е описано така, както това е сторено в последствие в оспореното пред съда НП, без описанието да създава съмнения за естеството на обвинението. Правната квалификация на деянието е по чл. 415, ал. 1 от КТ, според която нормативна разпоредба „Който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.“.

Протоколът от извършена проверка се явява официален свидетелстващ документ и има доказателствено значение относно отразените в него факти, както и диспозитивно такова относно дадените с него задължителни предписания. Той е подписан от надлежно упълномощен представител на дружеството. За процесния случай от значение е констативната му част, касаеща задължително за изпълнение предписание № 14 от Протокол № 3

ПР2404049 от 21.02.2024 г. с краен срок на изпълнение 20.03.2024 г., а именно, Работодателят да осигури на работниците заети в сектор „Заявки,заготовки и пласмент на готова продукция“ и наети на длъжност „оператор“определеното работно облекло „ туника с панталон“- бели, съгласно разпоредбите на чл.6, ал.1 от Наредба за безплатно работно и униформено облекло / Обн. ДВ. бр.9 от 28.01.2011г./..

Тези факти не са оборени от жалбоподателя. Според констатациите в протокола за проверка е установено, че в указания срок работодателят не е изпълнил даденото задължително за изпълнение предписание № 14 от Протокол № ПР2404049 от 21.02.2024 г. с краен срок на изпълнение 20.03.2024 г., а именно, Работодателят да осигури на работниците заети в сектор „Заявки,заготовки и пласмент на готова продукция“ и наети на длъжност „оператор“определеното работно облекло „ туника с панталон“- бели, съгласно разпоредбите на чл.6, ал.1 от Наредба за безплатно работно и униформено облекло / Обн. ДВ. бр.9 от 28.01.2011г./. Фактът е отрицателен и се установява именно с протокол, каквато функция играе този в тази си част.

Същият не е оспорен от работодателя, поради което изложените в него факти следва да се приемат за обективирали се в реалността. Посочените факти и обстоятелства се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. В случая предписанието не е оспорено пред Административен съд – В., както и по административен ред, и е станало задължително за неговия адресат.

Съставът на съда намира за неоснователно направеното в жалбата възражение, че нарушението е несъставомерно. В АУАН и НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на дружеството нарушение от обективна страна, посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Фактите описани в акта и НП напълно съответстват на юридическото обвинение. По изложените доводи не е налице нарушено правото на защита, нито неяснота по отношение на вмененото нарушение.

Обстоятелството, че са представени доказателства след около месец след изтичане на срока за изпълнение на предписанието, каято в тази насока са и показанията на свидетеля П., че процедурата била тромава и не са могли да 4 изпълнят предписанието в срок, не освобождава нарушителя да изпълни даденото предписание, което е задължително, не е обжалвано по надлежния ред пред Административен съд – В., влязло е в сила и е с конкретен срок за изпълнение. Твърденията в жалбата не се подкрепят от каквито и да било доказателства по делото.

Наказанието е съобразено със степента на обществена опасност на деянието, по вид и размер е правилно определено в рамките на предвиденото по закон, на предвидения минимум.

Допуснатото нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

В този смисъл Съдът намира, че НП е законосъобразно и обосновано и ще следва да бъде потвърдено, а жалбата е неоснователна и ще следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63д ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, в полза на административно наказващия орган следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за възнаграждение за защита от юрисконсулт, в размер на 150 лева, определен по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, приложима във вр. с чл. 37, ал.

1 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 05-2400146 от 23.07.2024г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище В., с което на жалбоподателя „ЕЛ БИ Б.“ ЕАД, ЕИК 831622696, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Т.“, № 86, представлявано от Ж. Ж. – Изпълнителен директор, е наложено административно наказание на основание чл. 53, във вр. с чл. 27 от ЗАНН и чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ – „Имуществена санкция” в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/ за извършено административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ.

ОСЪЖДА жалбоподателя „ЕЛ БИ Б.“ ЕАД, ЕИК 831622696, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Т.“, № 86, представлявано от Ж.

5

Ж. – Изпълнителен директор, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл.

63д ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище В., сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща направени разноски за възнаграждение за защита от юрисконсулт, определен по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, приложима във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

6