Решение № 278 от 23.09.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 278 гр. Дупница, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С. В. Пейчева при участието на секретаря Ива Д. Георгиева като разгледа докладваното от С. В. Пейчева Административно наказателно дело № 20261510200470 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Р. Н. П., с ЕГН .............. с адрес за кореспонденция с. Д .Д. № ........ чрез адв. С. П., вписана в АК гр. Благоевград, обжалва електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8506093490, издаден от Агенция ,,Пътна инфраструктура“, с който на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП й е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 300,00 лв., за нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.

Електронният фиш е обжалван в срок от санкционирания субект, като в жалбата са наведени доводи за изтекла обикновен давност съгласно чл. 80, ал.

1, т. 5 от НК, считано от датата на извършване на деянието – 03.02.2023 г. до връчване на ЕФ -20.04.2026 г., като липсват доказателства за спиране или прекъсване на обикновената давност, поради което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. Претендира деловодни разноски.

Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт Елинова, която е изразила в писмено становище доводи за неоснователност на жалбата, като желае съдът да потвърди оспорения ЕФ като правилен и законосъобразен.

1

Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и доказателствени средства, намира за установено следното:

На 03.02.2023г. в 16:23 часа е установено нарушение № F3DB503DFF01213DE053031F160DA69AA, с

ППС лек автомобил

,,................“, с регистрационен номер .............., с технически допустима максимална маса 1463, в община Бобошево за движение по път А-3 км 72+831, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл.

10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Нарушението е установено с устройство № 10091, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-3 км 52+049. След направена справка за собствеността на превозното средство било установено, че същото е регистрирано на Р. Н. П., с ЕГН .............. с адрес за кореспонденция с. Д. Д., № 29. Поради това на собственика като физическо лице бил съставен процесния електронен фиш с № 8506093490, с който й било наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 300,00 лева за нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото доказателства, представени от страните, както и служебно изисканите от съда, всички подробно описани и приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Въз основа на информацията обективирана в приложения и изготвен от техническото средство снимков материал, съдът безспорно установява всички релевантни към предмета на доказване по делото факти и обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимиран правен субект при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 от ЗАНН с оглед датата на връчване на ЕФ и датата на подаване на жалбата. Насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата

2 е основателна, по следните съображенията:

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние – т. 1 - такса за ползване на платената пътна мрежа винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа. Съгл. чл. 10а ал. 1 от Закона за пътищата винетните такси се диференцират в зависимост от срока, за който е платена винетната такса. В зависимост от срока винетните такси биват годишна, тримесечна, месечна, седмична и уикенд и имат валидност от деня, посочен като начална дата при заплащането им. Срокът на валидността на винетните такси се определя с наредбата по чл. 10, ал. 7. Съгл. чл. 10а ал. 7 от ЗП винетна такса се заплаща за следните пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона. Именно такова е било управляваното от жалбоподателя ППС – лек автомобил автомобил ,,................“, с регистрационен номер .............., с технически допустима максимална маса 1463, в община Бобошево за движение по път А-3 км 72+831, с посока нарастващ километър за движение по път А-3 км 72+831, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Нарушението е установено с устройство № 10091, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-3 км 72+831.

Съгл. чл. 139, ал. 6 от ЗДвП - водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. Това задължение не е било изпълнено.

Съдът прие за установено извършването на описаното в оспорения електронен фиш административно нарушение. Съгл. чл. 179, ал. 3 от ЗДвП водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, 3 ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300.00 лв. Именно такъв е конкретния случай, при който е предвиден фиксиран размер на глобата без възможност за индивидуализация. Наказанието е правилно определено като квалификация и размер.

На основание Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС е посочено, че в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение (чл. 34 от ЗАНН), и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция (чл. 82 от ЗАНН). От своя страна, изпълнителската давност може да бъде квалифицирана на обикновена (по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН) и абсолютна такава (по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН). Един от значителните пропуски в ЗАНН е свързан с липсата на правна регламентация на института на абсолютната погасителна давност.

В чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл.

81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. Тоест приложение намират само обикновената давност от 3 години по чл. 80, ал.1, т.5 НК (която се прекъсва с всяко действие по преследване на административно наказателно отговорното лице) и абсолютна преследвателна давност от 4,5 години.

В настоящия случай процесното нарушение е извършено и установено на 03.02.2023г., а процесният фиш е връчен на дата 20.04.2026 г. Към тази дата е изтекла обикновената 3 годишна давност по чл. 80, ал.1, т. 5 НК.

Независимо от това обаче, съдът намира, че ЕФ е незаконосъобразен.

Това е така, защото санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП противоречи на Правото на Общността, предвиждайки фиксиран размер на глоба, без да държи сметка за принципа на съразмерността. В този смисъл чл.

179, ал. 3 от ЗДвП е в противоречие с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО от 19.06.1999 г., където е прогласен принципа на съразмерността. С Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. (образувано по отправено от АС Хасково преюдициално запитване) е разгледан въпросът за съответствие на 4 националната ни правна уредба и в частност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура с принципа за съразмерност на наказанията, регламентиран с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури. Съгласно изречение последно от цитираната норма установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. В мотивите на решението си съдът е извел, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, включително и като гарантират реално възпиращ ефект, като същевременно съблюдават общия принцип на пропорционалност. Следователно, посоченият принцип изисква не само наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, но и при определянето на наказанието и на размера на глобата или имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая. Съдът изрично е посочил, че в случая чл. 179, алинеи 3-3б от ЗДвП предвижда в случай на нарушение на различни материални разпоредби от този закон глоби и имуществени санкции с фиксиран размер, възлизащ съответно на 300 лв., 1800 лв. или 2500 лв., като освен това ЗДвП не дава право на сезирания съд да изменя налаганите глоби или имуществени санкции и по-конкретно да намалява фиксирания размер в зависимост от характера или тежестта на извършеното нарушение. Т.е. националната ни система от наказания не позволява да се вземе предвид степента на умисъл или непредпазливост на извършеното нарушение, и, както следва от член 189з от ЗДвП, изключва поконкретно прилагането на смекчаващите обстоятелства, които по принцип са предвидени в ЗАНН. При това нормативно положение съдът е заключил, че тази система от наказания не предвижда никаква възможност за индивидуално определяне на наказанието от националните съдилища, а при тези условия налагането на глоба или на имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на някои предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза (в този смисъл решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spiral-Gep, C-497/15 и C498/15, EU: C: 2017: 229).

5

По аргумент на тези съображения съдът е приел, че на преюдициалния въпрос следва да се отговори, че член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

Тук е мястото да се посочи, че макар и държавите членки да са компетентни да изберат средствата, в това число санкциите, с които ще контролират спазването на установените правила и ще стимулират своевременно им изпълнение от страна на водачите, то всяка една държава членка е длъжна да упражнява своята компетентност при съблюдаване на правото на Съюза, както и на неговите общи принципи. В случай на несъвместимост, дори и косвена такава, между национална правна норма и основните принципи на ПЕС, то вътрешната правна норма следва да остане неприложена, поради действието на принципа на примат. Т. е., националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат. В този смисъл, принципът на пропорционалност е част от общите принципи на съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. По аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл Решение от 17.04.2018 г., С414/16, т. 68, С-537/16, т. 56). Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е 6 несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на националния съдия.