Решение № 193 от 17.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. София, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Търговско дело № 20251100901642 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 274 - 278 ГПК.

Образувано е по жалба от 18.08.2025 г. на заявителя „7К КОРПОРЕЙШЪН“ ЕАД – заложен кредитор, срещу отказ №

20250812160800/13.08.2025 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише по партидата на заложния длъжник „НСИНДЪСТРИС“ ООД прехвърляне на търговското предприятие на дружеството на „ДИ ТРЕЙД КЪМПАНИ“ ЕАД съгласно заявление В1 № 20250812160800.

Отказът е мотивиран с това, че вписаното с № 20250708125646 пристъпване към изпълнение върху търговското предприятие на „НСИНДЪСТРИС“ ООД, назначаване на депозитар и управител на търговското предприятие по ЗОЗ било спряно по реда на чл. 390 ГПК с определение № 14590/31.07.2025 г. по гражданско дело № 6671/2025 г. на Софийски градски съд, ГО. Обезпечението било допуснато на бъдещи искове по чл. 36 ЗОЗ и чл.

29 ЗТРРЮЛНЦ. Въз основа на посочения съдебен акт била издадена обезпечителна заповед, вписана по партидата на дружеството на 06.08.2025 г.

– преди подаване на заявлението. Освен това, към него не били представени данъчни оценки на недвижимите имоти, включени в имуществото на търговското предприятие, като били установени от длъжностното лице по регистрация и публични задължения на залогодателя, поради което била налице пречка вписването на прехвърлянето съгласно чл. 264 ДОПК. Не било представено удостоверение по чл. 77 ДОПК, както и доказателства за внесена държавна такса.

В жалбата и последващи подадени по делото молби са изложени доводи 1 за незаконосъобразност на отказа.

От Агенция по вписванията е постъпил отговор, в който се излагат съображения за законосъобразност на отказа, идентични с изложените в обжалвания акт.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид отговора и данните по делото, намира следното:

Предвид нормата на 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, доколкото жалбата е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, следва, че същата е процесуално допустима.

Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

При служебно извършена от съда справка в търговски регистър по партидата на „НС-ИНДЪСТРИС“ ООД се установяват следните обстоятелства: 1/ под № 20250327133825 е вписан залог върху търговското предприятие на дружеството в полза на „7К КОРПОРЕЙШЪН“ ЕАД за обезпечение на парично задължение за сумата 8 000 000 евро, както и лихва по договор от 13.03.2025 г., обезпечено с договор за залог от 21.03.2025 г.; 2/ под № 20250708125646 са вписани пристъпване към изпълнение върху предприятието като съвкупност; депозтар /З.В.И., IBAN: BG********; управител на предприятието И.Б.Ш..

Процесното заявление В1 № 20250812160800 е подадено от лице по чл.

15, ал. 1, т. 4 ЗТРРЮЛНЦ от името на прехвърлителя „7К КОРПОРЕЙШЪН“ ЕАД – заложен кредитор, вписал пристъпване към изпълнение, имащ право да се разпорежда със заложеното имущество съгласно чл. 32, ал. 3 ЗОЗ. С него е заявено за вписване по партидата на заложния длъжник „НС-ИНДЪСТРИС“ ООД прехвърляне на цялото търговско предприятие на дружеството на „ДИ ТРЕЙД КЪМПАНИ“ ЕАД.

Към заявлението са приложени следните документи: 1/ договор за продажба на търговското предприятие от 23.07.2025 г. за сумата 2 700 000 лева, сключен между управителя на търговското предприятие и заложния кредитор - от една страна, и „ДИ ТРЕЙД КЪМПАНИ“ ЕАД – от друга, с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно на посочената дата; 2/ приложенията към договора, в които са описани недвижимите имоти - част от търговското предприятие; 3/ извлечение от банковата сметка на депозитаря З.В.И. /IBAN: BG********/, видно от което сумата 2 700 000 лева му е била преведена към 23.07.2025 г., а на 24.07.2025 г. е платена по сметка на заложния кредитор; 4/ протокол от 22.07.2025 г. от събрание на съвета на директорите на „7К КОРПОРЕЙШЪН“ ЕАД, видно от който е взето решение по чл. 262п ТЗ за продажба на търговското предприятие на залогодателя на посочената цена – с нотариална заверка на подписи и съдържание; 5/ декларация по чл. 16, ал. 2 ТЗ на представляващ заложния кредитор; 6/ документ за прието уведомление по чл. 77 ДОПК; 7/ обяснителна записка; 8/ пълномощно по чл. 15, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ; 9/ декларация по чл. 13, 2 ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ.

С чатната жалба е представен и документ за внесена по сметка на Агенцията по вписванията държавна такса и нотариално заверен препис от електронен документ – справка за наличие или липса на задължения за целите на чл. 264 ДОПК към 23.07.2025 г., 15,32 часа, видно от която „НСИНДЪСТРИС“ ООД няма непогасени задължения сред посочените в чл. 264 ДОПК.

Предвид т. 6 на ТР № 1/31.05.2023 г. по т. д. № 1/2020 г. на ВКС, ОСТК съдът е дал указания на ищеца да представи допълнителни документи. В изпълнение на последните жалбоподателят е представил удостоверение по чл.

77, ал. 2 ДОПК, както и удостоверения за данъчни оценки, актуални към 31.12.2025 г., а две от тях – до 30.06.2026 г., видно от които за включените в предприятието имоти липсват данъчни задължения.

От служебно изисканата справка от НАП се установява, че за „НСИНДЪСТРИС“ ООД не са били налице падежирали към 23.07.2025 г. непогасени задължения по чл. 264 ДОПК. От представената с молбата на жалбоподателя от 13.01.2026 г. справка за наличие или липса на задължения за целите на чл. 264 ДОПК към 23.07.2025 г., 08,58 часа и платежно нареждане се установява, че на 23.07.2025 г., в 11,12 часа заложният кредитор е платил по сметка на държавния бюджет всички задължения на „НС-ИНДЪСТРИС“ ООД, предвидени в чл. 264, ал. 1 ДОПК и дължими към датата на сключване на договора в размер на 66 500,58 лева.

От служебно изготвени справки в ЕИСС и търговския регистър се установява, че с определение № 14590/31.07.2025 г. по гражданско дело № 6671/2025 г. на Софийски градски съд, ГО на основание чл. 390 ГПК е допуснато обезпечение на бъдещи искове на Н.С.Б. срещу „7К КОРПОРЕЙШЬН" ЕАД по чл. 124 ГПК вр. чл. 439 ГПК вр. чл. 36 303 и чл. 29, ал. 1, пр. 3 ЗТРРЮЛНЦ за установяване в отношенията между страните, че не са налице основания за пристъпване към изпълнение по реда на 303 по отношение на особен залог върху търговското предприятие на „НСИНДЪСТРИС" ООД и за установяване, че вписването по партидата на „НСИНДЪСТРИС" ООД под № 20250708125646 по заявление Б4 вх. № 20250702142620 е несъществуващо обстоятелство, чрез спиране на изпълнението по особен залог върху търговско предприятие, към което е пристъпено със заявление Б4 с рег. № 20250702142620 и вписване № 20250708125646. Въз основа на определението е издадена обезпечителна заповед, като спирането е вписано в търговския регистър с № 20250806161743.

С определение № 18569/01.10.2025 г. по гражданско дело № 9030/2025 г. на Софийски градски съд, ГО, 24 състав исковата молба, с която са предявени исковете, на които е допуснато обезпечение, е върната.

Определението е влязло в сила. Подадена е молба за отмяна на допуснатото обезпечение, по която няма постановен съдебен акт.

3

На първо място следва да се посочи, че в настоящото производство съдът не може да не съобрази допуснатото обезпечение – контролът върху правилността на акта следва да бъде осъществен по реда на въззивното обжалване на определението по чл. 390 ГПК. До момента то не е отменено по реда на инстанционния контрол. Не е отменено и обезпечението с влязло в сила определение, постановено по реда на чл. 402 ГПК.

На второ място, спирането на изпълнителния процес на основание чл.

432, ал. 1, . 1 ГПК означава временно преустановяване на следващите изпълнителни действия, като извършените до спирането действия остават в сила и се запазва възможността изпълнението да се възобнови при отпадане на основанието за спиране. В случая целият факлтически състав на продажбата на търговското предприятие е завършен на 23.07.2025 г., включително и плащането на цената /чл. 37 ЗОЗ/. В чл. 16, ал. 1 ТЗ е предвидено, че договорът за прехвърляне на търговско предприятие подлежи на вписване в търговския регистър. То не е елемент от фактическия състав на този вид сделка, а има само оповестително действие, поради което и фактът дали това вписване е извършено или не не се отразява на настъпването на правните последици на този договор / така решение № 115/01.10.2009 г. по т. д. № 308/2009 г. на ВКС, 1 ТО, решение № 213/30.12.2010 г. по т.д. № 29/2010 г. на ВКС 2 ТО, решение № 33/23.03.2017 г. по гр. д. № 2591/2016 г. на ВКС 2 ГО/. Следователно изпълнителното действие – продажбата на търговското предприятие, е извършено към момента на постановяване на определението по чл. 390 ГПК и към момента на издаване на обезпечителната заповед. То остава в сила, макар изпълнението да е спряно, поради което и следва да бъде оповестено чрез вписването му.

По приложението на чл. 264 ДОПК съдът намира следното:

Съгласно чл. 264, ал. 1 ДОПК прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след проверка, извършена от нотариуса, съдията по вписванията, длъжностното лице по регистрация по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или длъжностното лице по вписванията по Закона за особените залози, по електронен път в Националната агенция за приходите, в резултат на която се установи, че прехвърлителят или учредителят на вещни права, съответно ипотекарният длъжник или залогодателят, няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка. Според чл. 264, ал. 4 ДОПК, когато нотариус или съдия по вписванията установи, че лицата п о ал. 1 имат публични задължения, действията по ал. 1 могат да се извършат след заплащане на публичните задължения или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните му задължения да се погасяват 4 от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет.

Съдът намира, че в случая /продажба на съвкупност, включваща недвижими имоти/ ДОПК възлага на нотариуса – извършващ прехвърлянето, а не на длъжностното лице по регистрацията – извършващ вписването, което има само оповестителен характер, проверката по чл. 264 ДОПК. Това следва от прочита на чл. 1 и ал. 4 на чл. 264 ДОПК – ако този, пред който се осъществява сделката /в случая това е нотариусът/ установи задължения, следва под страх от имуществена отговорност /чл. 265 ДОПК / да откаже да завери договора при наличие на задължения, респ. при липса на данъчна оценка. След като нотариусът е заверил договора, то последният е направил проверка – електронна справка, запознаване данъчни оценки, и е установил липса на задължения сред посочените в чл. 264, ал. 1 ДОПК. Тази негова проверка /респ. констатациите от нея/ не подлежи на контрол от длъжностното лице по регистрацията. Нито ДОПК, нито ЗТРРЮЛНЦ и чл. 51 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел предвиждат такава. В подкрепа на този извод липсва и предвидено задължение към заявление В1 да бъдат представяни доказателства за направената справка от нотариуса и удостоверение на данъчна оценка. Ето защо непредставянето на доказателства пред длъжностното лице по регистрацията в този случай не е основание за отказ. Но дори и да се приеме, че такива документи са необходими, в случая са представени и от тях се установява, че към релевантния момент – прехвърлянето на правото на собственост, не са били налични задължения по чл. 264 ДОПК

На последно място следва да се посочи, че съдебната практика приема, че спрямо поисканото вписване в ТР на прехвърлянето на търговското предприятие не са приложими изискванията по чл. 264 ДОПК, поради което тяхното неспазване не може да обуслови отказ за вписване в този регистър /така решение № 16/15.01.2026 г. по в. т. д. № 965/2025 г. на Апелативен съд – София/.