Решение № 1143 от 19.07.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1143 гр. Пловдив , 19.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20215330203311 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4598368, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на П.Х.П. е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание се сочат конкретни пороци на ЕФ и се моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на ЕФ.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че в приложената по делото разписка е отбелязано, че процесният ЕФ е връчен на дата 31.03.2021г., жалбата е входирана на 14.04.2021г., тоест при спазване на императивния 14-дневен преклузивен срок за това, очертан в чл. 198, ал.8 1

ЗДвП.

След оставяне на жалбата без движение на основание чл. 323 НПК, е постъпила молба вх.№ 28943/03.06.2021г., с която констатираните от съда нередовности в жалбата са отстранени, включително е формулиран надлежен петитум, поради което жалбата подлежи на разглеждане по същество.

ПО ОСНОВАНИЯТА ЗА ОТМЯНА НА ЕФ.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

Електронният фиш е издаден за това, че на 08.03.2021 г. в 15:49 часа , на Републикански път II-64, км. 50+500, в посока от с.Труд към гр. Пловдив, при въведено ограничение с пътен знак В26 на максималната разрешена скорост за движение по пътя от 60 км/ч, МПС с рег. № *******, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч. в полза на водача, се движело с установена наказуема скорост 93 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 33 км/ч.

Собственик на когото е регистриран автомобилът е П.Х.П..

Съдът намира, че изложената в ЕФ фактическа обстановка се ОПРОВЕРГАВА от събраните по делото доказателства .

Това е така, доколкото от изисканите по служебна инициатива на съда писма от ОПУ-Пловдив на АПИ се установява, че макар преди процесния пътен участък формално да има поставен пътен знак В 26, мястото на контрол не попада в обхвата му на действие.

От получените от ОПУ писма се установява, че пътен знак в посочената посока на движение е поставен на км. 49+860, като километражът нараства в посока към гр. Пловдив, тоест в посоката на контрол и заснемане на процесния автомобил, а управлението, както се сочи в ЕФ е заснето на км. 50+500.

Същевременно в писмата от ОПУ-Пловдив на АПИ се установява, че на км 50+000 е разположен магазин Амек Тойс и предшестващата го пътна връзка, образуваща кръстовище с път II-64.

Съгласно чл. 61, ал.3 от Наредба № 18 от 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци и чл. 50 ППЗДвП обхвата на действие на пътен 2 знак В26 е до следващото кръстовище.

В тази връзка следва да се съобрази легалната дефиниция за кръстовище, дадена в т.8 от ДР на ЗДвП, а именно. "Кръстовище" е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво.

Както и легалната дефиниция за път дадена в т. 1 от ДР на ЗДвП, както следва: "Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.

В този смисъл в писмата от ОПУ-Пловдив изрично е отбелязано, че пресечната точка между пътната връзка до Амек Тойс и път II-64 представлява кръстовище, което изцяло се възприема от настоящия състав, като съответно на дадените легални дефиниции.

От посоченото е видно, че обхвата на действие на поставения на километър 49+860 пътен знак В26 е до следващото кръстовище, находящо се на км 50+000, като мястото на контрол, посочено в ЕФ, находящо се на км 50+500 попада извън обхвата на действие на знака В26.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори от приложения по делото снимков материал е видно, че самия полицейски автомобил е разположен след пътна връзка, образуваща кръстовище, което е допълнителен аргумент, че контролирания участък не попада в обхвата на действие на знака В26.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че от писмата от ОПУ се установява, че пътен знак В26 е поставен в другата посока на движение на км. 50 +650, но доколкото той регулира движението на автомобилите само в посока от гр. Пловдив към с. Труд , а не както е в процесния случай от с.Труд към гр.

Пловдив, той се явява изцяло ирелевантен към отговорността на дееца.

При положение, че въпросният пътен участък, към датата на заснемане на МПС не е попадал в обхвата на действие на пътен знак В 26, въвеждащ ограничение 60 км/час, то се явяват оборени фактическите констатации в ЕФ, че е допуснато превишение на режима на скоростта от 33 км/ч.

При положение, че конкретния пътен участък не попада в обхвата на действие на пътен знак В26, то няма как да е допуснато и нарушение на 3 чл. 21, ал.2 ЗДвП, изискващ превишаване на режима на скоростта, въведен с пътен знак В 26.

Нещо повече предвид констатираната скорост на движение от 93 км/ч и при липса на надлежно поставен знак В26 за този участък би се оказало, че поведението на жалбоподателя е изцяло ненаказуемо, доколкото би се явило приложимо общото ограничение на скоростта от 90 км/ч извън населено място. Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал.2, т.1 ЗДвП, обаче превишение от 3 км/час, каквото би било налице в процесния случай, не се наказва.

Както вече се изясни по-горе, посоченият извод, че процесния пътен участък, към датата на заснемането не е попадал в обхвата на действие на пътен знак В26, въвеждащ ограничение 60 км/час не се оборва от посоченото в Протокола по чл. 10 от Наредбата, че има поставен пътен знак В26.

Точно обратното по вече гореизложените съображение следва да се приеме, че в процесния случай е:

-изцяло правилен фактическия извод на наказващия орган, че преди процесния участък е имало поставен знак В26,

-но е неверен правния извод, че процесния участък км. 50+500 е попадал в обхвата на действие на този знак.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че именно ОПУПловдив към АПИ е единствено компетентната институция, която може да предостави надлежна информация дали на даден участък от републиканската пътна мрежа има законосъобразно поставен знак към дадена дата.

Това е така, доколкото в чл. 4, от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г . за организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството е предвидено, че стопанинът на пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на пъна сигнализация по даден пътен участък.

В чл. 17 от същата наредба е предвидено, че Проектът за организация на движението се одобрява, както следва:

1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния 4 директор на Изпълнителната агенция "Пътища";

2 . за републикански пътища II и III клас - от директора на съответното областно пътно управление;

3. за местни пътища - от кмета на съответната община.

В чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ от Наредбата е посочено, че подлежащият на одобрение проект за организация на движението включва и организацията на скоростните режими, което съгласно чл. 2, ал.3 от Наредбата следва да стане и посредством поставяне на съответната пътна маркировка и пътни знаци.

Абсолютно същото е предвидено и в глава VII от Наредба № 3 от 16 август 2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, чл. 80 и сл. от която е установен режим на съгласуване и получаване на разрешение от стопанина на пътя дори и за временно поставяне на знаци и пътна маркировка във връзка с извършвани строителни или ремонтни дейности.

Доколкото процесният път, видно от наименованието му е втори клас, т о компетентен да одобри плана за организация на движението по него (независимо дали при постоянна или временна организация) е именно Директора на ОПУ-Пловдив, респективно от тази институция, на чиято територия се намира пътя, ще изхожда най-точната информация за законосъобразно поставени знаци по процесния път.

В този изричен смисъл е Решение от 9.7.2020г. по Наказателно дело 1093/2020 Административен съд – Пловдив, постановено по дело на настоящия състав, в което отново е било констатирано разминаване между отразеното в протокола по чл. 10 от Наредбата и официалното писмо от ОПУ на АПИ, като изрично е отбелязано, че следва да се отдаде преимущество на официалната информация, изискана от стопанина на пътя.

В този смисъл са и влезли в сила решения на настоящия състав по АНД 3819/2020, АНД 6435/2020, АНД 285/2020, АНД 7339/2020, АНД 507/2021, постановени при напълно идентична фактическа обстановка.

По изложените съображения ЕФ следва да се отмени.

5

ПО РАЗНОСКИТЕ.

При този изход на спора, съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН жалбоподателят би имал право на разноски. Такива обаче, в конкретния случай не могат да се присъдят по следните съображения:

На първо място липсва нарочно искане за присъждане на разноски по смисъла на т.11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията за разноски следва да бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. В конкретния случай се случи точно обратното, като повереникът изрично заяви, че не претендира разноски.

На следващо място липсват и доказателства разноски по делото реално да са сторени за заплатено възнаграждение за адвокатска защита и съдействие. Тук следва да бъдат съобразени и постановките на т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК, съгласно което разноски за адвокатски хонорар могат да бъдат присъдени, само ако е доказано реалното им заплащане преди приключване на последното открито заседание по делото. Ако заплащането е уговорено в брой, доказването може да стане и чрез отбелязване на това обстоятелство в договора за адвокатска защита и съдействие, като в този случай той има характер на разписка. Ако е уговорено плащането да стане по банков път, доказването следва да е със съответните банкови документи (платежно нареждане и др.)

В конкретния случай по делото е представено пълномощно в полза на защитника. Липсва обаче

-договор за правна защита и съдействие, в който изрично да е уговорено заплащането на адвокатско възнаграждение;

-доказателства адвокатски хонорар реално да е заплатен в брой или по банков път, поради което и разноски не следва да се присъждат.

По изложените по-горе съображения във връзка с крайните срокове, в които могат да се поискат разноски и да се представят доказателства за реалното им сторване, пропускът да се направи това преди обявяване на делото за решаване, не може да се санира, с по-късното предприемане на тези действия по реда на чл. 306 НПК или чл. 248 ГПК .

Така изрично т.8 и 11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, Определение № 743 от 22.10.2014, ч.т.д. № 2228 / 2014 год. на ВКС., Определение № 356 от 6

02.10.2020 г. по ч. гр. д. № 1922/2020 г. на ВКС, Определение 39 от 27.02.2020 по гр.д. 3666/2019 на ВКС.