Решение № 43 от 24.02.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Велико Търново , 24.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско дело № 20204001000333 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 432 от КЗ.

С Решение № 113/ 11.03.2020 г., постановено по гр.д. № 389/ 2019 г. по описа на Русенския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ ответника „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК 121265177, със седалище в гр. София, да заплати на ищцата А. М. В., ЕГН **********, от гр. Русе, сумата 60 000 лева – обезщетение по чл. 432 КЗ за претърпени неимуществени вреди от ПТП, причинено на 29.09.2018 г. в гр. Русе от Я. Г. И. при управление на автобус „Исузу”, модел „Урбан-50”, с рег. № Р 94****, чиято „Гражданска отговорност” е застрахована в ответното дружество, както и сумата 2 300 лева – обезщетение за имуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от същото ПТП, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 22.02.2019 г. до окончателното им изплащане, като е ОТХВЪРЛИЛ иска за неимуществени вреди за размера над 60 000 лева до претендираната сума 1

70 000 лева – претендирана частично от 100 000 лева; ОСЪДИЛ е ответника да заплати на адвокат Г. сумата 2 300 лева адвокатско възнаграждение върху присъдения размер на обезщетението, както и да заплати по сметка на Русенския Окръжен съд сумата 2 400 лева държавна такса върху уважената част от иска; ОСЪДИЛ е ищцата да заплати на ответника направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска, в размер на 89,60 лева.

Недоволен от постановеното Решение в осъдителната част, в която е бил уважен иска на ищцата за обезщетение за неимуществени вреди над 20 000 лева до 60 000 лева, както и за обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 300 лева, ответникът ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК 121265177, със седалище в гр. София, чрез пълномощника адвокат Т. от АК – гр. София, е подал въззивна жалба. Навеждат се доводи за нарушение на материалния и на процесуалния закон. Твърди се, че травмите на ищцата не са настъпили в резултат на процесното ПТП, както и че е налице съпричиняване от нейна страна. Излагат се съображения в подкрепа на доводите и твърденията. Иска се от въззивния съд да постанови Решение, с което да отмени решението, в обжалваната част и да отхвърли исковете, като неоснователни и недоказани, а в условията на евентуалност – да присъди обезщетение в значително по-нисък размер. Претендират се направените разноски.

В срока за отговор насрещната страна – ищцата А. М. В., ЕГН **********, от гр. Русе, чрез пълномощника си адвокат Г. от АК – гр. София, е подала насрещна въззивна жалба срещу решението, в неговата отхвърлителна част, в която е инкорпориран и отговор на въззивната жалба на ответника. Изразява се становище за неоснователност на въззивната жалба.

Оплакването е за неправилност на съдебния акт, в обжалваната част. Навежда се довод, че е нарушен принципът за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, като се излагат съображения в тази насока. Иска се от въззивния съд да постанови Решение, с което да отмени решението на първостепенния съд, в обжалваната част и да уважи иска за неимуществени вреди в пълния претендиран размер. Претендират се направените разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните, 2 прецени събраните доказателства по делото и провери правилността на обжалваното Решение, намира за установено следното:

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и са процесуално допустими, поради което следва да се разгледат по същество.

Пред Русенския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 6842/ 17.06.2019 г., от ищцата А. М. В., ЕГН **********, от гр. Русе, чрез пълномощника адвокат Г. от АК – гр. София, срещу ответника ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК 121265177, със седалище в гр. София, иск, с правно основание – чл. 432 КЗ и цена – 72 300 лева. В исковата молба се твърди, че на 29.09.2018 г., около 15,00 часа, в гр. Русе, е настъпило ПТП с автобус „Исузу”, модел „Урбан-50”, с рег. № Р 94****, застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответното застрахователно дружество, като водачът загубил управлението на автобуса и същият излиза извън пътното платно, при което е пострадала ищцата. Същата твърди, че е получила в резултат на ПТП телесни увреждания, изразяващи се във фрактура на две места в областта на левия долен крайник, силен оток и деформация, придружени с болки в засегнатите области. Приета е била в болницата в гр. Русе, където първоначално е поставена имобилизация с гипсова шина и е приложена обезболяваща, и антибиотична терапия, а впоследствие на ищцата е направена операция с метална остеосинтеза. След като е изписана ищцата е била в болнични от 29.09.2018 г. до 07.01.2019 г. За проведеното лечение ищцата е направила разходи в размер на 2 300 лева. При лечението си ищцата изпитвала силни по интензитет болки за продължителен период от време – месеци е била на легло с невъзможност за движение на долния ляв крайник, поради което се наложило да бъде обгрижвана от своите близки. Претърпяното ПТП се отразило и на психологическото състояние на ищцата – появили се симптоми на тревожност, безпокойство, виене на свят, страх от излизане на открито и придвижване с кола. За дълъг период от време ищцата била нетрудоспособна, тъй като не е могла да се възстанови здравословно от претърпените травми. На 22.11.2018 г. била отправена до ответното застрахователно дружество писмена застрахователна претенция от страна на ищцата за изплащане на застрахователно обезщетение, но такова не било изплатено. Ищцата твърди, че болките, страданията, включително на 3 психическа основа, представляват неимуществени вреди в резултат на претърпяното от нея ПТП, които следва да бъдат обезщетени от застрахователя в размер на 70 000 лева, частичен иск от общия размер от 100 000 лева, на колкото ищцата оценява причинените й неимуществени вреди. Претендират се направените разноски по делото.

Пред Русенския Окръжен съд е било образувано гр.д. № 389/ 2019 г. по описа на съда. С Определение на съда по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, ищцата е освободена от заплащане на държавни такси и разноски по делото.

В о.с.з. на 20.11.2019 г. пълномощникът на ищцата – адвокат Г. е заявил, че подържа исковата молба. В становище от 11.02.2020 г. адвокат Г. е поискал от съда да уважи предявения иск в цялост и да му присъда адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил основателността на иска с възражения за наличието на деликт, за съпричиняване и за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

От фактическа страна се установява следното:

С исковата молба ищцата е представила заверени преписи на писмени доказателства, неоспорени от ответника и приети от съда с доклада по делото.

От съдържанието на Констативен протокол за ПТП с пострадали се установява, че на 29.09.2018 г., в гр. Русе, в резултат на ПТП с автобус „Исузу”, модел „Урбан-50”, с рег. № Р 94****, застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответното застрахователно дружество, управляван от водача Я. Г. И., е пострадала ищцата А. М. В., получила две счупвания на лява подбедрица и приета в ортопедията на болницата в гр. Русе.

От съдържанието на Фактура № 0020021156/ 03.10.2018 г. и на отпечатания върху нея касов бон се установява, че във връзка проведеното лечение ищцата е заплатила общо сумата 2 300 лева.

Във връзка с установяване механизма на ПТП, наличието на съпричиняване от страна на ищцата и получените от нея травматични 4 увреждания, съдът е допуснал извършването на комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза /КАТСМЕ/. В заключението си вещите лица – инж. Свилен Атанасов Костадинов и д-р Марина Християнова Митева, са отговорили на въпросите на страните, като заключението не е било оспорено и е прието от съда.

По делото са били допуснати до разпит трима свидетели.

С оглед на тази фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните фактически и правни изводи:

За да бъде уважен иска, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва да е налице сложния фактически състав на деликтната отговорност, наличието на валидно застрахователно правоотношение, както и особената процесуална предпоставка по чл. 380 от КЗ – писмена застрахователна претенция.

С доклада си по делото съдът е приел за безспорно наличието на валидно застрахователно правоотношение, което обстоятелство е било признато от ответника с отговора на исковата молба.

Също така не е било спорно, че ищцата е отправила писмена застрахователна претенция до ответното застрахователно дружество, като е получила отказ за заплащане на обезщетение във връзка с претърпените имуществени и неимуществени вреди от ПТП на 29.09.2018 г.

Спорни по делото между страните са въпросите за наличието на деликт, както и за съпричиняване от страна на ищцата, а така също за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и наличието на имуществени такива.

В заключението по допуснатата от съда КАТСМЕ вещото лице инж.

Костадинов, изяснявайки механизма на ПТП посочва, че техническата причина за произшествието е неосигуряването на автобуса при спирането му по наклон, при което той е потеглил, както и че седалките в автобуса не са оборудвани с предпазни колани.

Въззивният съд кредитира заключението на вещото лице в тези му части, като обективно, още повече, че то не е било оспорено от страните по делото и 5 приема, че вина за ПТП има водачът Я. Г. И., който не е поставил на скорост спрения на наклон автобус, слизайки от него, като не кредитира показанията му, дадени в о.с.з. на 20.11.2019 г., че слизайки от автобуса, го бил оставил на скорост.

Въззивният съд също така приема, че не е налице съпричиняване от страна на ищцата, тъй като автобусът не е бил оборудван с предпазни колани и е нямало как ищцата да бъде с такъв.

Налице са и останалите предпоставки на деликтната отговорност: противоправност на деянието – в нарушение на чл. 96 от Закона за движение по пътищата, водачът на автобуса, спирайки го по наклон, не е взел мерки автобусът да не може да се приведе в движение и да потегли сам, каквото е било задължението му.

В резултат на потеглянето на автобуса, ищцата е изпаднала от отворената врата и е получила счупвания на лява голямопищялна кост и изкълчване на ляво колянно капаче, които съгласно вещото лице д-р Митева са в резултат от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при ПТП на 29.09.2018 г., поради което въззивният съд приема наличието на причинна връзка между противоправното деяние и причинените вреди.

По отношение на имуществените вреди, ищцата е представила с исковата молба фактура и касов бон, от които се установява, че на 03.10.2018 г. е заплатила общо сумата 2 300 лева, която сума се намира в непосредствена връзка с проведеното лечение на ищцата в болницата в гр. Русе в периода от 29.09.2018 г. до 12.10.2018 г., поради което въззивният съд приема, че искът е основателен за посочената сума.

До същия правен извод е достигнал и първостепенния съд, поради което решението му, в тази му обжалвана част, следва да се потвърди, като подадената от ответника въззивна жалба, в тази й част, следва да се остави без уважение.

По отношение определяне размера на неимуществените вреди е налице Постановление № 4/ 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, в което се посочва, че при телесните увреждания съдът следва да вземе предвид съществуващите обективни обстоятелства по делото, а имено: характерът, начинът на 6 извършването и обстоятелствата, при които е извършено увреждането; допълнителното влошаване състоянието на здравето; причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания, като изброяването е примерно.