Решение № 2553 от 11.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2553 гр. София, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20251110130109 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД против В. И. М..

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 4, находящ се в гр. *********.

Твърди, че за процесния имот се дължат: сумата 924, 69 евро (1 808, 53 лв.), представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 188, 81 евро (369, 28 лв.), представляваща мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2022 г. – 30.10.2024 г.; сумата 9, 92 евро (19, 40 лв.), представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.07.2022 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 2, 39 евро (4, 68 лв.), представляваща мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2022 г. – 30.10.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 19.11.2024 г. по ч.гр.д. № 67234/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по 1 отношение на ответника съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника В. И. М. чрез назначения особен представител адв. К., с който оспорва исковете. Оспорва ответникът да е собственик/вещен ползвател на имота за исковия период. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните за исковия период. По отношение на иска за мораторна лихва излага съображения, че длъжникът изпада в забава след покана, каквато не е отправена, поради което искът се явява неоснователен.

Оспорва иска за цена на дяловото разпределение по съображения, че същата е определена чрез методика, призната за несъвместима с ПЕС. По отношение на иска за мораторна лихва излага съображения, че не е предвиден срок за плащане, поради което длъжникът изпада в забава след покана, каквато не е отправена, поради което искът се явява неоснователен. Прави възражение за давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Със заявление от 08.11.2024 г. „Топлофикация София“ ЕАД е сезирала СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу В. И.

М. за: сумата 1 808, 53 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 369, 28 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2022 г. – 30.10.2024 г.; сумата 19, 40 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.07.2022 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 4, 68 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2022 г. – 30.10.2024 г.

С разпореждане от 19.11.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер на 44, 04 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков ред.

Представен е нотариален акт за собственост на жилище от 12.05.1988 г., с който В. И. М. придобива правото на собственост на следния недвижим имот: апартамент № 4, находящ се в гр. *****, с площ от 91, 75 кв.м., състоящ 2 се от: две стаи, хол, кухня, баня, клозет, мокро помещение, антре.

Видно от представения протокол от проведеното на 20.09.2001 г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, гр. *****, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Техем Сървисис“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение, в т.ч. за ап. 18 – К.Н.С..

Представен е договор от 09.10.2001 г., сключен между ЕС с адрес: гр.

****** като възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение.

Представен е договор, сключен между „Топлофикация София“ ЕАД – възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден, както и че до същия за исковия период м.05.2021 г. – м.04.2023 г. е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума 1 808, 53 лв.

Безспорно е между страните, че е извършена услугата дялово разпределение за исковия период м.07.2022 г. – м.04.2023 г. на стойност исковата сума 19, 40 лв.

От страна на ответника не се твърди и установява плащане на задълженията.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е 3 дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В случая от представения нотариален акт за собственост на жилище от 12.05.1988 г. се установява, че В. И. М. е придобил правото на собственост на процесния имот. От качеството на ответника на собственик произтича качеството му на клиент на топлинна енергия за битови нужди за исковия период, с оглед на което възражението на ответника в обратен смисъл се явява неоснователно.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя 4

/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.

С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно правоотношение между страните за исковия период.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.

В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден, както и че до същия за исковия период м.05.2021 г. – м.04.2023 г. е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума 1 808, 53 лв.

Ответникът своевременно е заявил възражение за изтекла погасителна давност, във връзка с което съдът намира следното:

Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.

Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо.