Решение № 37 от 09.10.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Кюстендил, 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Търговско дело № 20221500900008 по описа за 2022 година

Делото е образувано по исковата молба на Д. Г. З., с ЕГН **********, с постоянен адрес в с.Р. Г., общ. Н, обл. К., ул. ******** №**, подадена чрез пълномощника адв.В.О. от АК-София, против ЗК „Лев Инс“ АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр.С., бул. ******** №**.

Предявен е иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер на 60 000 лева, търсена като обезщетение за претърпени от същата неимуществени вреди, настъпили в резултат на пътно-транспортно произшествие, предизвикано виновно на 26.11.2021г. около 19.00 часа на ВП II-62, км. 20+900 в посока от гр.Дупница към гр.Кюстендил от А. В. Н., с ЕГН ********** - водач на лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Спейс стар“ с рег.№*******, чиято гражданска отговорност към момента на произшествието е била застрахована от ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.12.2021г. (датата, до която дружеството е следвало да заплати обезщетението), до окончателното изплащане. Претендирани са и разноски.

В исковата молба се излагат твърдения, че на 26.11.2021г., около 19.00 часа, ищцата е пътувала в лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Спейс стар“ с рег.№*******, движейки се по ВП II-62 в посока от гр.Дупница към гр.Кюстендил. Водач на автомобила било лицето А. В. Н., с ЕГН **********. Ищцата седяла на дясна задна седалка и пътувала с поставен обезопасителен колан. В района на км.20+900, поради движение с несъобразена скорост при ляв завой и на мокра пътна настилка водачът изгубил контрол върху автомобила, който излязъл извън пътното платно и се преобърнал. Счита се, че при тази ситуация водачът Н. е нарушил правилата за движение, като не е изпълнил задължението си при избиране на скоростта на движение да се съобрази с атмосферните условия, релефа, със състоянието на пътя (мокра настилка) и с конкретните условия на видимост, което нарушение е довело до настъпване на пътно-транспортното произшествие (ПТП). Ищцата 1 сочи, че в резултат на последното е претърпяла травматично увреждане – счупване на горния край на дясната раменна кост – хумери декстри и след инцидента е била транспортирана по спешност с линейка до МБАЛ „Д-р Никола В.иев“ АД, където е била прегледана, а впоследствие, с оглед сложността на уврежданията й, е била насочена към МБАЛ „Св.Анна“ – гр.София, където е била настанена за лечение. При извършените прегледи била установено проксимална диафиза на дясна раменна област. След извършени прегледи, изследвания и рентгенографии, включително и предоперативна безкръвна репозиция на фрактурата, на 29.11.2021г. била осъществена оперативна интервенция чрез кръвна репозиция и поставяне на метална остеосинтеза. Ищцата твърди, че след изписването й от болничното заведение, лечението й продължило в домашни условия и под наблюдение на личния лекар, с прием на медикаменти, спазване на хранителен и двигателен режим, като и към настоящия момент З. провеждала физиотерапевтични процедури. Сочи се, че възстановителният процес вървял бавно и ищцата за период повече от три месеца била неработоспособна, за което й били издадени болнични листове за периода от 27.11.2021г. до 01.03.2022г., а затрудненото движение в областта на горния й десен крайник продължило повече от 30 дни. В месеците след произшествието З. изпитвала силни болки; за дълъг период била в невъзможност да движи дясната си ръка, а по-късно – макар и възможни – движенията й били затруднени и нестабилни. Налагал се прием на обезболяващи медикаменти. Ищцата твърди, че изпитвала бърза уморяемост и непълноценност, поради ограничения обем в движенията на крайника, който и към настоящия момент не бил напълно функционално възстановен. В исковата молба се сочи, че в резултат на продължителните болки и страдания и ежедневните затруднения в бита, които изпитва от датата на ПТП, ищцата чувства срив на самочувствието и изживява тежък психически шок – страхува се да излиза навън; не може да спи спокойно след инцидента, станала е много чувствителна. Твърди се, че уврежданията не са отзвучали, тъй като и до днес ищцата изпитва болки на травмираните места, а дясната й ръка е с намалена мускулна сила; движенията на крайника са затруднени.

Твърди се в исковата молба, че управляваният от А. Н. лек автомобил е бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗК „Лев Инс“ АД, по застрахователна полица №******************, валидна от 30.11.2020г. до 29.11.2021г.

Сочи се, че по случая е било образувано ДП №820/2021г. по описа на РУ-Кюстендил, пр.пр.

№4364/2021г. по описа на РП-Кюстендил, както и, че на водача е бил съставен акт за установяване на административно нарушение с №370010/26.11.2021г.

Ищцата сочи, че на 02.12.2021г. е отправила покана до застрахователя на гражданската отговорност на виновния водач – ответното дружество, за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, като с молба от 10.12.2021г. е представила на застрахователя и банкова сметка, по която може да извърши плащането, но такова не е последвало.

В представения в рамките на предоставения срок отговор на исковата молба, ответното дружество, чрез пълномощника му ю.к.Р.Ч., не възразява срещу допустимостта, но оспорва основателността на предявения иск. Излага съображения в посока за липса на правен интерес от водене на делото, с оглед обстоятелството, че след заявяване на застрахователната претенция, З. не е изпълнила указанията, дадени й от дружеството да представи изискуеми се документи и да посочи банкова сметка. Ответникът възразява срещу верността на изложения в исковата молба механизъм на ПТП и оспорва вина за настъпилото ПТП да има единствено водачът на МПС – застраховано лице. Счита, че липсва виновно поведение от страна на водача на МПС и поддържа наличие на случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и описаните в исковата молба вреди, в това число и телесна повреда. В отговора се сочи, че съставеният констативен протокол за ПТП като официален документ обективира възприятията на служебни лица, които, за да имат доказателствена сила трябва да са скрепени с влязъл в сила 2 краен съдебен или административен акт, поради липсата на каквито КП в частта относно обстоятелства и причини за ПТП се оспорва, като се твърди, че данните за това са по сведения от лица, а не възприятия на самите служители.

В отговора на исковата молба се прави възражение, че описаните от ищцата вреди са настъпили в резултат на собственото й противоправно поведение, нарушаващо нормите на ЗДвП и ППЗДвП и изразяващо се в неспазване на изискванията на чл.137а от ЗДвП за поставяне на обезопасителен колан, което нарушение се твърди да е в пряка причинно следствена връзка с вредоносните последици от произшествието, т.е. налице е самоувреждане. Евентуално, на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на З., посредством неизпълнението на горепосоченото й задължение.

Прави се възражение и относно твърдението за настъпили вреди – като вид и характер на увреждания, медико-биологични характеристики и продължителност на лечение. Оспорва се – ако са налице такива – да са резултат от поведението на застрахования водач, тъй като същите са в причинна връзка с поведението на самата ищца.

Ответникът прави възражение за прекомерност и необоснована завишеност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, което не съответства на принципа за справедливост, на съдебната практика и на реално понесените от ищцата болки и страдания в резултат на процесното ПТП, както и с приноса на пострадалата за настъпване на вредоносните последици. Оспорва се твърдението, че част от вредите продължават да се проявяват и понастоящем. Евентуално се иска при отчитане на приноса на самата пострадала, обезщетението да бъда намалено съответно.

Оспорва се и претенцията за лихва за забава, поради неоснователност на главната претенция.

В срока по чл.372 от ГПК е подадена допълнителна искова молба, в която ищцата, чрез пълномощника си адв.В.О., е заявила, че оспорва възражението за липса на правен интерес от водене на делото, тъй като ищцата е изпълнила всички изисквания във връзка с представяне на необходимите документи на застрахователя, в т.ч. и посочване на банкова сметка, което е било сторено на 10.12.2021г. Като неоснователни и немотивирани се квалифицират оспорванията на механизма на ПТП, липсата на вина и противоправно поведение на водача на МПС, които обстоятелства се счита, че ще бъдат изяснени при събиране на поисканите доказателства. Възразява се срещу твърдението за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата, като се сочи, че вина за претърпените от нея вреди има само водачът на МПС. Сочи се, че всички травматични увреждания са настъпили в резултат именно на противоправното му и виновно поведение.

В отговора на допълнителната искова молба се поддържа вече подадения първоначален отговор и се изразява несъгласие с възраженията, противопоставени от ищцата. Относно претенцията за лихва се моли съобразяване на специалните правила, определящи началния й момент.

ОС-Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено следното от фактическа страна:

На датата 26.11.2021г. около 19.00 часа ищцата Д.З. се е намирала в лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Спейс стар“ с рег.№*******, управляван от А. В. Н., с когото З. съжителствала на съпружески начала. З. пътувала на задна дясна седалка, а от лявата страна до нея в детско столче пътувало общото им дете, което към онзи момент било на 5 години и половина. Към посочения момент автомобилът се движел по ВП II-62 в посока от гр.Дупница към гр.Кюстендил и се намирал на км.20+900; ръмял дъжд и пътната настилка била мокра. Непосредствено преди табелата „Горско стопанство Невестино“ управляваният 3 от Н. автомобил се разминал с друг автомобил, заради който превключил от дълги на къси светлини, като след разминаването превключил отново на дълги и в този момент установил, че се движи към еластичната предпазна ограда. Н. задействал спирачната система на автомобила до пълно блокиране на колелата, при което автомобилът самокатастрофирал в еластичната метална ограда. В следствие на удара същата се скъсала и в резултат на това автомобилът се преобърнал на дясната си част и се подпрял до дърветата.

От заключението по назначената комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза с вх.№2996/06.07.2023г., изготвено от в.л. д-р В. Н. и в.л.д-р инж.Ф. К., се установява, че основна причина за произшествието е неправилно действие или бездействие на водача на лекия автомобил марка „Мицубиши“, модел „Спейс стар“ с рег.№*******, при управление на автомобила, в резултат от което автомобилът е реализирал удар в еластичната преграда и е излязъл вдясно от платното за движение.

На водача е бил съставен акт за установяване на административно нарушение с №370010/26.11.2021г. за това, че на посочените по-горе време и място при движение с несъобразена скорост спрямо пътните условия – мокра пътна настилка, на ляв завой е излязъл извън платното за движение, в следствие на което се е преобърнал и е реализирал ПТП – нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП.

Било е образувано досъдебно производство за престъпление по чл.343б ал.1 б.„б“ във вр. с чл.342 ал.1 от НК – ДП №820/2021г. по описа на Ру МВР – гр.Кюстендил, което с постановление от 01.08.2022г. на прокурор при РП-Кюстендил е било прекратено, тъй като пострадалият е поискал това.

От горепосоченото заключение по комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, се установява, че при така реализираното ПТП Д. З. е получила физически травматични увреждания, а именно: фрактура на дясна раменна кост – кососпираловидна, в областта на диафизата (тялото) в средногорната й част; мекотъканна контузия на главата – охлузвания и кръвонасядане в дясна челно-слепоочна област; мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието – краткотрайно (за секунди или минути), зашеметяване, непосредставено след травмата.