Решение № 400 от 19.02.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 400 гр. Бургас, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА в присъствието на прокурора В. Н. Д. като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20252120107079 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод исковата молба на И. В. В. срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. С. *****.

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от незаконни актове на Прокуратурата, последица от неоснователно образувано досъдебно производство, което е прекратено, защото деянието не съставлява престъпление, ведно с присъждане на компенсаторна лихва от датата на увреждането, а именно *** г.

Прокуратурата на Република България депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и се претендира тяхното отхвърляне, алтернативно се моли да бъдат присъдени обезщетения в по-нисък размер от претендираните.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковете и моли съда да ги уважи, като присъди на страната разноските по делото.

В съдебно заседание прокурор от БРП заявява, че искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен, а евентуално следва да бъде уважен само искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за закупуване на билети и транспортни разходи, тъй като ищецът е бил без лек автомобил.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На *** г. е образувано бързо производство № ***/2024 г. по описа на I РУ на ОДМВР – Бургас за това, че на същата дата в гр. Б. ****, движещ се в посока ж.к. *** към ул. ***, до магазин „***“ водач на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № *** (за краткост Автомобила) управлява превозното средство след употреба на наркотични вещества – канабис, установено по надлежния ред – с техническо средство „***“ – престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Ищецът, който е водач на Автомобила, е тестван за употреба на 1 наркотични вещества с техническото средство за времето от 10.31 часа до 10.35 часа на *** г., като пробата е положителна за „***“ (***).

В 10.40 часа на *** г. Н. Ж. Н., полицай при I РУ към ОДМВР – Бургас, издава на основание чл.72, ал.1, т.4 от ЗМВР заповед за задържане на ищеца за срок от 24 часа.

В 11.45 часа на същата дата на ищеца е връчен талон за медицинско изследване, с което е уведомен, че трябва да се яви в Спешен център към „УМБАЛ-БУРГАС“ АД до 45 минути от връчването на талона, за да даде кръв за анализ. В лечебното заведение ищецът дава кръв и урина за анализ в 12.02 часа на *** г., за което е съставен протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

На *** г. по досъдебното производство за времето от 12.00 часа до 13.40 часа е извършен оглед на местопроизшествието, при който са иззети Автомобила и ключ за него.

Собственик на Автомобила към дата *** г. е ищецът В..

На същата дата е съставен АУАН от Д. И . У ., старши полицай при I РУ към ОДМВР – Бургас, срещу В. за нарушение по чл.5, ал.3, т.1, предл.2 от ЗДвП, като са иззети като веществени доказателства свидетелството за управление на В. и регистрационните талони на Автомобила.

В. е освободен от ареста в 15.20 часа на същия ден. Той дава писмени обяснения, в които посочва, че е употребил марихуана вечерта на 19 срещу *** г. и се е „подвел“, че може да шофира, защото са изминали повече от 24 часа, като „отчита“ това като огромна грешка и си взема „поука от нея“.

На *** г. е образувана прокурорска преписка № ***/2024 г. по описа на БРП и е определен наблюдаващ прокурор. Към дата *** г. ищецът е неосъждан.

На *** г. с постановление на разследващия полицай е назначена съдебно-химическа (токсикологична) експертиза, която да се извърши от ВМА – София, вещото лице по която да отговори на въпроса констатира ли се наличие на наркотични вещества или техни аналози в кръвната проба на ищеца и ако да – от какъв вид е наркотичното вещество. На експерта са предоставени 2 броя моновети с венозна кръв и 1 брой банка с урина, иззети от В..

С постановление на наблюдаващия прокурор от *** г. бързото досъдебно производство е преобразувано в досъдебно производство, което да продължи по общия ред за разследване.

С постановление от 19.09.2024 г. на прокурор от БРП е продължен срокът за разследване по ДП № ***/2024 г. по описа на I РУ към ОДМВР-Бургас, пор. № ***/2024 г. по описа на БРП с два месеца, считано от 22.09.2024 г. С постановление от 19.11.2024 г. на прокурор от БРП е продължен срокът за разследване по ДП № ***/2024 г. по описа на I РУ към ОДМВР-Бургас, пор. № ***/2024 г. по описа на БРП с два месеца, считано от 23.11.2024 г. до 23.01.2025 г. С постановление от 16.01.2025 г. на прокурор от БРП е продължен срокът за разследване по ДП № ***/2024 г. по описа на I РУ към ОДМВР-Бургас, пор. № ***/2024 г. по описа на БРП с два месеца, считано от 24.01.2025 г. С постановление от 25.03.2025 г. на прокурор от БРП е продължен срокът за разследване по ДП № ***/2024 г. по описа на I РУ към ОДМВР-Бургас, пор. № ***/2024 г. по описа на БРП с два месеца, считано от 25.03.2025 г.

Заключението на токсикологичната експертиза е изготвено на 27.03.2025 г. Според него от извършените изследвания на предоставената кръвна проба от лицето И. В. В. не се установява наличие на наркотични вещества. В резултат на извършените изследвания на предоставената проба урина, взета от И. В. В., се установява присъствие на специфичен метаболит, показващ употреба на наркотично вещество тетрахидроканабинол от изследваното лице в минал период от време (по-голям от 24-36 часа за лице с идентична/еднократна употреба) и/или по-кратко при прием на ниска доза.

С постановление за прекратяване на наказателното производство от 04.06.2025 г. наблюдаващият прокурор е прекратил досъдебното производство на основание чл.24, ал.1, 2 т.1 НПК поради несъставомерност на деянието. В. получава препис от това постановление на 05.06.2025 г. На същата дата той получава и 1 брой ключ за автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***.

На 10.06.2025 г. ищецът заплаща сумата от 150 лева за превоз на Автомобила от мястото на съхранението му в полицията до адрес на ищеца.

По делото е приета като доказателство проформа фактура № *** г., издадена от ЕТ „***“ за сумата от 2136 лева за частично възстановяване на принт фолио на Автомобила.

Доказателства за плащане на тази сума не са представени.

По делото е приета като доказателство проформа фактура № *** г., издадена от „***“ ООД за сумата от 966 лева за извършване на подмяна на авточасти по Автомобила и за рециклиране на спирачни апарати. Доказателства за плащане на тази сума не са представени.

Ищецът е притеснен от образуваното наказателно производство. Тъй като живее в с.

***, а извършва услуги като електротехник в гр. Бургас, В. ползва градски транспорт, за което закупува билети и предплатени пакети от 30 пътувания, или ползва таксиметрови услуги. По делото са приети доказателства за заплатени от ищеца суми за: автобусни билети в размер на 200,73 евро (392,60 лева) за периода от февруари 2025 г. до 05.06.2025 г.; таксиметрови превози през март и април 2025 г. в общ размер на 26,04 евро (50,93 лева); три пакета от 30 пътувания всеки в автобусната мрежа на „БУРГАСБУС“ ЕООД на обща стойност 57,52 евро (112,50 лева) за месеците март, април и май 2025 г.

В хода на досъдебното производство ищецът се разделя с интимната си приятелка.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства и на свидетелските показания на М . С. Д..

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. В случая, видно от представените доказателства, срещу ищеца е образувано досъдебно производство на 21.07.2024 г. за извършено престъпление по 343б, ал.3 от НК, като с постановление от 04.06.2025 г. наказателното производство е прекратено на основание чл. 24, ал.1, т.1 от НПК поради липса на престъпление.

При това положение, с посочените действия на държавното обвинение е осъществен специалният деликт по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ – незаконно обвинение в извършване на престъпление. Обстоятелството, че В. не е бил привлечен като обвиняем, не означава, че държавата не отговоря за незаконното обвинение. Лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди и в случаите, когато производството е прекратено, без да му е повдигнато обвинение – в този смисъл решение № 187/13.06.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1215/11 г., ІІІ г.о., решение № 341 от 5.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1310/2011 г., IV г. о. и др. Това е така, защото с окончателен акт е установено, че предприетите срещу него действия са били неоснователни. Без правно значение е дали на определен етап от производството действията на прокуратурата са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Тези обстоятелства не са предвидени от закона като част от фактическия състав на чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Възникването на отговорността по този текст от закона е поставено в зависимост от крайния резултат, с който е приключило производството, а в случая същото е прекратено поради липса на престъпление.

На следващо място, осъществяването на наказателната репресия спрямо ищеца в хода на досъдебното производство съставлява съчетание на действия и актове както на органите на прокуратурата, така и на органите на досъдебното производство – макар тези органи да имат различна компетентност, актовете им са взаимосвързани и в своята съвкупност водят 3 до причиняването на вреди – в този смисъл Решение № 29 от 27.03.2017 г. на ВКС по гр. д.

№ 2788/2016 г., III г. о.

Безспорно прокуратурата е органът, който повдига и поддържа обвинение за престъпления от общ характер – чл.46, ал.1 от НПК. Според разпоредбата на чл.356, ал.3 от НПК бързото производство се счита образувано със съставянето на акта за първото действие по разследването, за което разследващият орган незабавно уведомява прокурора.

Производството е започнало именно като бързо с оглед на местопроизшествието и е докладвано на наблюдаващ прокурор, който на основание чл.46, ал.2 от НПК ръководи разследваното и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане.

Ето защо Прокуратурата на РБ и ОДМВР-Бургас отговарят солидарно към увреденото лице (в този смисъл и решение № 235/2.07.12 по г. д. № 652/11, IV ГО на ВКС), но е видно, че искът е предявен само срещу Прокуратурата. Последната няма да носи отговорност за действия на полицейските органи само, когато те действат в условията на оперативна самостоятелност и не във връзка с образуваното наказателно производство.

В този смисъл Прокуратурата е надлежен ответник по делото и носи отговорност за причинени вреди на ищеца, ако те бъдат доказани.

По претендираното обезщетение за неимуществени вреди:

Ищецът претендира вреди, които се изразяват в страх, чувство на безпокойство, безсилие пред държавния апарат и страх от наказателна репресия, срам пред приятели, колеги и работодател, несигурност и притеснения.

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като от значение при искове по чл. 2 ЗОДОВ са личността на увредения, включително данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки на принуда; отражение върху личния, обществения и професионалния живот; разгласа и публичност; причиняване на здравословни увреждания.