Определение № 921 от 24.06.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 921 гр. Варна, 24.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Частно търговско дело № 20253100900312 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по молба вх. №13821/15.05.2025г., уточнена с молби вх. №14901/27.05.2025г. и вх. №15560/02.06.2025г., от „Интерком Груп" ООД, ЕИК 103238730, за издаване на изпълнителен лист по влязло в сила Решение от 22.10.2024г., постановено по арб. дело № 23/ 2024 г., по описа на Арбитражен съд при Асоциация Български Арбитражен съд - гр.

Пловдив, срещу: „SIMETRIC BUILD" SRL („Симетрик Билд" ООД), VAT /ДДС/ № R***, identification number: J40/8037/2007, дружество регистрирано на територията на Румъния, с адрес: Str. Constantin Brancusi 7, bl. D14, Sc. A, Et. 2, A p. 9, Bucharest, Romania (***, бл. Д14, секция А, ет. 2, ап. 9, гр. Букурещ, Румъния), представлявано от управителя- Симион Георге, с което решение последното е осъдено да заплати на „Интерком Груп" ООД, следните суми:

- сумата от 20 265 евро (двадесет хиляди и двеста шестдесет и пет евро) с левова равностойност 39 634. 89 лева (тридесет и девет хиляди шестстотин тридесет и четири лева и осемдесет и девет стотинки), съставляваща незаплатена цена по фактура № 0000149861/ 23.02.2023г. и сумата от 20 098.

75 евро ( шадесет хиляди и деветдесет и осем евро и седемдесет и пет евроцента) с левова равностойност от 39 309. 97 лева (тридесет и девет хиляди триста и девет 1ева и деветдесет и седем стотинки), съставляваща незаплатена цена по фактура № 0000150099/02.03.2023г., или общо 78 944. 63 лева (седемдесет и осем хиляди деветстотин четиридесет и четири лева и шестдесет и три стотинки), за извършени доставки на стоки, съгласно Договор за покупко-продажба № 02-2023- 017-SB/17.02.2023г.; - сумата от 10 351. 46 лева (десет хиляди триста петдесет и един лева и четиридесет и шест стотинки), съставляваща сторените от ищеца разноски в арбитражното дело.

В уточняващата си молба молителят твърди, че арбитражното споразумение е инкорпорирано в т.8 от сключения между страните договор за покупко-продажба, според която клауза, всички спорове, свързани с договора, се решават от Арбитражен съд към Асоциацията за правна помощ и медиация в България съгласно нейния Устав и ускорените съдебни процедури. Сочи се, че всички книжа до ответника по арбитражното дело са връчени надлежно, а ответникът не е възразил срещу компетентността на арбитражния съд, 1 постановил решението, на което молителят се позовава. Поддържа се, че арбитражното споразумение не попада в хипотези, които изключват арбитрируемостта по смисъла на чл. 19 ГПК. Сочи се, че есенцията на контрола от държавния съд е дали спорът е арбитрируем и влязло ли е в сила решението. Цитират се и нормите на чл. 405, ал.3 ГПК и чл.чл.51, ал.1 ЗМТА.

Излага се, че ответното дружество няма седалище и адрес на територията на България, а разширителното тълкуване на нормата на чл. 107 ГПК налага компетентност на окръжния съд по седалището и адреса на управление на ищеца. В допълнение се сочи, че стоките са предадени на превозвача в гр.

Русе, при което е уговорена доставка „СРТ“ съгласно INCOTERMS 2010 и се установява уговорено местоизпълнение на територията на РБ, което означава, че компетентен да разгледа исковете, е съдът в държавата – членка на продавача. Настоява се, че по аналогия, компетентен да разгледа молбата за издаване на изпълнителен лист, е компетентният съд в държавата на продавача.

При проверка на допустимостта на производството, съдът взе предвид следното:

По твърдения на самия молител и след извършена справка в съответния търговски регистър на Румъния, безспорно се установява, че ответникът по молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражно решение няма седалище и адрес в РБ, а седалището му е в Румъния.

Уредбата на компетентността на съда по молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражно решение е различна от компетентността на избрания арбитражен съд за разглеждане на самия правен спор и се съдържа в ГПК, ЗМТА и Нюйоркската конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения от 1958 г., която е ратифицирана от РБългария и Румъния / Contracting States | New York Convention/.

Преди да пристъпи към разглеждане на предпоставките по същество за издаване на изпълнителния лист, съдът следва да извърши проверка на международната компетентност по искането на българския съд.

Съгласно специалните разпоредби на чл. 405, ал.3 ГПК и чл.51, ал.1 ГПК, молбата въз основа на решенията на местните арбитражни съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела се подава в окръжния съд, в района на който е постоянният адрес или седалището на длъжника. Tази подсъдност е задължителна процесуална предпоставка в едностранното производство, за която съдът следи служебно, включително когато решението е на местен арбитражен съд.

Според чл. 51, ал.2 и 3 ЗМТА, за признаването и изпълнението на чуждестранно арбитражно решение се прилагат сключените от Република България международни договори. Исковете за признаване и допускане на изпълнението на решенията на чуждестранните арбитражни съдилища и на сключените пред тях спогодби по арбитражни дела се предявяват, ако друго не е предвидено в международен договор, по който Република България е страна, пред Софийския градски съд и за разглеждането им се прилагат съответно чл.

118 - 122 от Кодекса на международното частно право, с изключение на правото на длъжника да предяви възражение за погасяване на вземането.

Тълкувани, във вр. с чл. 51, ал.1 ЗМТА, тези разпоредби сочат също, че и тази процедура е допустима в случай, че седалището на длъжника и мястото, 2 където ще се изпълнява решението, е в РБ.

Т.е., българското законодателство, включително при приложение на ЗМТА, допуска компетентност на българския съд за директно издаване на изпълнителен лист само в случай, че кумулативно решението е на местен арбитражен съд и постоянният адрес или седалището на длъжника е на територията на РБ.

Видно е от цитираната уредба, както и от уредбата в Нюйоркската конвенция, че допускане на изпълнението на решенията на чуждестранни арбитражни съдилища спрямо държавата по седалището на длъжника, преминава през процедура по екзекватура в държавата, където ще се осъществява изпълнението. В този смисъл, искането, с което е сезиран настоящият съд, в който не се намира седалището на длъжника, не е подведомствено на българския съд и не може да бъде разгледано по същество от него.

Наличната в представения договор за покупко-продажба клауза на т.8 касае само разглеждането на спора по същество от арбитражен съд, а не и производство пред съд по привеждане в изпълнение на решението по този спор.

Посоченият от процесуалния представител на молителя Регламент 1215/2012г., настоящият съдебен състав намира за неприложим, тъй като касае признаването и изпълнението на съдебни решения, а не на решения на арбитражни институции.

Цитираната от молителя разпоредба на чл. 107 ГПК касае хипотеза на иск срещу лице с неизвестен адрес, т.е. напълно различна от процесната, респективно не може да намери приложение.

Горните мотиви обуславят прекратяване на настоящото производство поради липса на компетентност на Окръжен съд - Варна за произнасяне по същество по сезиралата съда молба.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.т.д. №312/2025г. по описа на Окръжен съд - Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на молителя.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3