Определение № 10088 от 13.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10088 гр. София, 13.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20251110134536 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Ответникът „*********“ ЕООД е поискал с молба, вх. № 67325/04.03.2026 г., с дата на пощенското клеймо 02.03.2026 г., изменение на решение № 3390 от 22.02.2026 г. по гр.д.

№ 34536/2025 г., СРС, 161-ви с-в, в частта на разноските. Твърди, че не е дал повод за спора и е признал изрично иска, поради което не дължал разноски. Твърди, че изпълнявал нормативно установено задължение за подаване на информация в ЦКР и това не можело да бъде основание за подаване на отрицателен установителен иск. Изпълнителното дело било прекратено още преди подаването на исковата молба и нови мерки за събиране на вземането не били предприемани, поради което и нямало основание за предявяване на отрицателен установителен иск. Моли за изменение на решението и да остави разноските на ищеца в негова тежест.

Ищецът И. И. Х. оспорва молбата. Твърди, че в писмо отговор от ответника отпреди процеса той изрично е дал повод за спора, като е отрекъл вземанията да са погасени по давност. Единствената възможност за ищеца да получи защита против изпълнителното основание на ищеца е чрез отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК. Моли за отхвърляне на молбатаСъдът, след като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира от правна и фактическа страна следното:

Нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК овластява съда, постановил решение, да го измени или допълни сам в частта за разноските.

Молбата е подадена в преклузивния срок по същата норма. Списък на разноски по чл. 80 ГПК е представен, а не е необходим за допустимостта на молбата, тъй като се оспорват разноските на насрещната страна. Молбата е допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Съгласно нормата на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Според господстващото у нас становище искът против принудителното 1 изпълнение е отрицателен установителен иск и предметът му е несъществуването на изпълняемото право, удостоверено в изпълнителното основание, респ. неговата неизискуемост (т.нар. установителна теория за същността на иска против изпълнението на длъжника). Независимо от това, безспорно е, че с тези изрично уредени в закона искове се парира изпълнителната сила на изпълнително основание и в крайна сметка се стига до прекратяване на изпълнителния процес, като след събиране на вземането установителен иск за несъществуването или неизискуемостта на изпълняемото право е недопустим – допустим е само осъдителен иск.

При наличие на изпълнителен титул и водено изпълнително действие длъжникът всякога има правен интерес да води иск по чл. 439 ГПК, за да докаже последващо погасяване на изпълняемото право – в случая поради давност. Дори при бездействие на кредитора, дори поради перемпция. И причината е, с изпълнителния титул кредиторът във всеки един момент може да образува ново изпълнително дело, а по ГПК и по ЗЧСИ съдебният изпълнител не може да прави преценка дали изпълняемото право е погасено поради давност – неговите правомощия да прекрати или да приключи изпълнителното дело са очертани в чл. 433 ГПК и там давността за вземането не фигурира. Друго е било положението по действалия преди 1989 г. Правилник за работата на съдебните изпълнители, който, дописвайки ГПК 1952, е предвиждал възможност длъжникът да направи възражение, че изпълняемото право е погасено по давност, и съдията-изпълнител да се произнесе, като прекрати делото. Сега подобна норма няма и длъжникът е изложен винаги на опасността кредиторът да се възползва отново от изпълнителния лист. Само предявен и уважен иск по чл. 439 ГПК е основание за прекратяване на (бъдещо) изпълнително дело – чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК.

Следва да се има предвид, че по чл. 124, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 ГПК допустимостта на предявяване на установителни искове е обусловена от наличие на правен интерес, като е достатъчен и евентуален правен интерес. За сравнение, съгласно чл. 192, ал. 2 ЗГС 1891, в ред. 1907 г., действал до 1930 г., иск може да се предяви и за констатиране съществуването или несъществуването на едно право или на едно задължение, за признаването на един документ за истински или за констатиране неговата истинност, когато ищецът има интерес да установи това веднага чрез съдебно решение. При една такава норма правният интерес от установителния иск трябва да е непосредствен, а не евентуален. Тезата на ответника, че иск по чл. 439 ГПК е допустим само при образувано и непрекратено изпълнително дело, по същество настоява да се приложи правна норма, каквато е чл. 192, ал. 2 ЗГС 1891, в ред.

1907 г. Действащият ГПК обаче не изисква правният интерес да е от незабавно установяване, да е непосредствен.

Следва да се добави и фактът, че ответникът е този, който поддържа вписвания в ЦКР, според които вземането все още е непогасено, макар то всъщност да е погасено по давност.

Молбата, като неоснователна, следва да се отхвърли.

Така мотивиран, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх. № 67325/04.03.2026 г., с дата на пощенското клеймо 02.03.2026 г., с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решение № 3390 от 22.02.2026 г. по гр.д. № 34536/2025 г., СРС, 161-ви с-в, в частта на разноските.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Софийския градски съд.

Препис от определението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3