Решение № 58 от 25.02.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. София , 25.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Калин Калпакчиев

Весислава Иванова

Величка Цанова в присъствието на прокурора Емилия Михайлова Русинова (АП-София) като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20201000601094 по описа за 2020 година СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Наказателно отделение, II състав в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

1. ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА

2. ВЕЛИЧКА ЦАНОВА при участието на секретаря НЕВЕНА БОГОМИЛОВА и прокурора Е.Р., след като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА в.н.о.х.д. № 1094/20 г. въз основа на закона и доказателствата по делото намери за установено следното:

Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

Образувано е по въззивна жалба на подсъдимата Н. К. К., депозирана чрез упълномощения й защитник адвокат К. Я. – М., срещу присъда № 50 от 28.5.2020 г., 1 постановена по н.о.х.д № 4871/2019 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 24. състав.

С присъдата подсъдимата е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК – за това, че за времето от 19.11.2009 г. до 25.4.2013 г. в гр. ***, на касата в клон „Руски паметник“ и клон „Гарибалди“ на „Обединена българска банка“ АД, при условията на продължавано престъпление, с общо двадесет и две отделни деяния, чрез използване на неистински документи, получила без правно основание чуждо движимо имущество - парична сума в размер общо на 56 130,15 (петдесет и шест хиляди сто и тридесет лева и петнадесет стотинки) лева собственост на други лица (Е. Ф., Ж. А. и Т. Е.), с намерение да го присвои, като документната измама е в особено големи размери и представлява особено тежък случай и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК - осъдена на лишаване от свобода за срок от четири години и на лишаване от право да упражнява професия или дейност в банка за срок от седем години.

Със същата присъда подсъдимата е призната за виновна и в извършването на престъпление по чл. 212а, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК – за това че, в периода от 29.4.2010 г. до 11.8.2014 г. в гр. ***, при условията на продължавано престъпление, с общо петдесет и пет отделни деяния, като на 29.4.2010 г. без да има право внесла компютърни данни в системата за електронно банкиране на „ОББ“ АД - без знание и разрешение на Ж.

Б. А. и Т. Е. - клиенти на „ОББ“АД, като регистрирала профил за активно електронно банкиране в „ОББ“ АД на Ж. Б. А., получила паролите за инсталиране на цифрови сертификати, инсталирала ги на служебния си компютър и след това чрез паролата за достъп общо 54 пъти за времето от 30.4.2010 г. до 11.8.2014 г. без знание и разрешение на Ж. Б. А., във всеки от случаите въвеждала в системата паролата за активно електронно банкиране на Ж. Б. А., за да получи нещо, което не и се следва - парични суми в общ размер на 138 903,05 (сто тридесет и осем хиляди деветстотин и три лева и пет стотинки) лв. от две сметки в „ОББ“АД с № *** и с № ***, и двете собственост на Ж. Б. А., клиент на „ОББ” АД, а на 8.2.2013 г. от името на Т. Е. наредила превод на парична сума от 5 000 (пет хиляди) лв. от сметката и в „ОББ“АД с № *** по сметка № *** с титуляр Ж. Б. А., като по този начин присвоила парични суми общо в размер на 168053,17 (сто шестдесет и осем хиляди и петдесет и три лева и седемнадесет стотинки) лв. и с това причинила на другиго вреда - и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъдена на десет месеца лишаване от свобода.

По реда на чл. 23, ал. 1 НК е определено едно общо най-тежко наказание измежду посочените две, а именно: лишаване от свобода за срок от четири години, към което е присъединено лишаването от право да упражнява професия или дейност в банка. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС съдът е определил първоначален общ режим, при който да се търпи лишаването от свобода. Подсъдимата е осъдена и да заплати направените разноски, възлизащо на 2217,86 лева в полза на републиканския бюджет по сметка на МВР, 2 както и по 5 лв. за всеки служебно издаден изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СГС.

С въззивната жалба се изразява недоволство от санкционната част на присъдата, като се твърди, че наказанията са завишени и несъобразени с множеството смекчаващи обстоятелства – чистото съдебно на подсъдимата, добрите й характеристични данни, трудовата й ангажираност, изразеното от нея съжаление за стореното, направените признания, дългия период от време от извършването на деянията досега. Претендира се за намаляването на наказанието лишаване от свобода на три години и за прилагането на института на чл. 66 НК.

Не се твърдят останали неизяснени обстоятелства и не е поискано събиране на доказателства.

Не са постъпили възражения срещу жалбата от страна на прокуратурата.

В проведеното по реда на чл. 327 НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага събирането на доказателства в тази инстанция.

В проведеното на 28.1.2021 г. открито съдебно заседание са приети като писмени доказателства представените от адвокат М. документи, свързани със здравословния статус на подсъдимата и личността й, а именно: три епикризи, две характеристики, болничен лист и страници от рецептурна книжка, в заверени копия.

В хода на съдебните прения защитникът - адвокат М., поддържа изцяло въззивната жалба и отправените с нея искания. В допълнение изтъква, че престоят на подсъдимата в местата за лишаване от свобода не би спомогнал за нейното поправяне и превъзпитаване, както и че от 2015 година досега тя не е извършила нищо противоправно.

Друг аргумент в подкрепа на тезата на защитата е здравословното състояние на подсъдимата, което прогресивно се влошило по време на воденото срещу нея производство.

Адвокат М. обръща внимание и на това, че щетата е покрита от застрахователя.

В личната си позиция подсъдимата К. заявява, че се придържа към казаното от защитника й, допълвайки, че през целия си трудов стаж от тридесет години в банката никога не си е позволявала да извърши нещо нередно, а за процесния случай е била подтикната от материалните затруднения, свързани с операции на майка й, починала впоследствие.

Прокурорът от САП изразява становище за правилност и законосъобразност на присъдата, с оглед на което пледира да бъде потвърдена изцяло. Заявява, че споделя напълно мотивите на първата инстанция относно индивидуализацията на санкциите, защото съдът е съобразил степента на обществената опасност на конкретните посегателства и всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.

3

В предоставената й последна дума подсъдимата К. заявява, че съжалява много за извършеното от нея, че в резултата на случилото се здравето й се влошило много и изразява убеждението си, че никога не би го повторила.

След като прецени изложените в жалбата доводи и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, Софийският апелативен съд (САС) намери за установено следното:

Производството пред първата инстанция е протекло по диференцираната процедура, уредена в глава ХХVІІ НПК. По реда на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимата е признала изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласявайки се да не се събират доказателства за тях. Съдът е приел самопризнанието за подкрепено от събраните в досъдебното производство доказателства и е постановил определение по реда на чл. 372, ал. 4 НПК, с което е обявил, че ще го ползва при постановяване на присъдата.

Въпреки че с въззивната жалба се изразява недоволство единствено от санкционната част на присъдата, въззивният съд, обвързан от принципа на ревизионното начало, уреден в разпоредбата на чл. 314 НПК, дължи цялостна проверка на обжалвания акт.

Извършвайки я, отбелязва, че естеството на диференцираната процедура в нейната разновидност по т. 2 на чл. 371 НПК налага проверка на първо място дали са били налице основания за провеждане на съкратено съдебно следствие и на следващо – дали действително самопризнанието на подсъдимата се явява подкрепено от събраните в досъдебното производство доказателства.

Настоящият съдебен състав намери, че предходната инстанция е провела законосъобразно и правилно процедурата без да допусне съществени процесуални нарушения. За всеобхватното и правилно изясняване на обстоятелствата по делото и за разкриването на обективната истина в пълнота не е било необходимо провеждането на съдебното следствие по общия ред. Събраните доказателства в досъдебното производство не съдържат противоречия, налагащи личната им и непосредствена проверка от съда в хода на съдебното следствие. Проследени поотделно и в своята цялост, те съвкупно подкрепят направеното от подсъдимата самопризнание.

СГС правилно се е основал на следните доказателства, подкрепящи самопризнанието на подсъдимата: гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите А. Й. Г., В. С. М., Б. В. С., Ж. Б. А., Е. Ц. Ф., Т. П. Е., И. К. Д., И. Г. Ш., Н. Г.

Н., Р. Л. Т., С. А. Н., Т. В. И., Л. Х. Ч.; писмени доказателства и доказателствени средства - справка за съдимост, протоколи за доброволно предаване, платежни нареждания 4 и вносни бележки, трудов договор № 2012002616/21.10.2012 г., допълнително споразумение към трудовия договор № 6042/18.08.2008 г., допълнително споразумение към трудовия договор № 2614/27.04.2011 г., допълнително споразумение към трудовия договор № 2617/30.04.2013 г., длъжностни характеристики, доклад за специално проучване, официални отговори от ОББ (л. 78, т. 1; л. 277-279, т. 3. от ДП), правила за касова дейност и процедура за работа № С076 (л. 290-303, т. 3 от ДП); отговор от ОББ АД, съдържащ информация относно реализирани транзакции чрез електронно банкиране от профила на А. (л. 316-319, т.

3 от ДП); способи за събиране и проверка на доказателствените материали - заключения на изготвените в хода на досъдебното производство графическа експертиза (л. 248, т. 1 от ДП), съдебносчетоводна експертиза (л. 277, т. 1 от ДП), графическа експертиза (л. 110, т. 3 от ДП), две компютърнотехнически експертизи (л. 120, т. 3 от ДП и л. 15, т. 4 от ДП).

При положение че изброените доказателства са еднопосочни, първостепенният съд е извел обоснована и правилна преценка, че следва да процедира по реда на съкратеното съдебно следствие, приемайки подкрепеност на самопризнанието на подсъдимата. Не се констатират никакви противоречия, които да са налагали събирането на доказателства в условията на непосредственост от съда.

Предвид изложеното дотук САС заключава, че предната инстанция е приела правилно фактическата обстановка, изнесена в обстоятелствената част на обвинителния акт, позовавайки се на направеното самопризнание и подкрепящите го от досъдебното производство доказателства. Не са налице никакви основания за внасяне на изменения в същата, поради което въззивната инстанция я възприема също.

Тя е следната:

Подсъдимата Н. К. К. работила в банковата сфера от 1986 година, когато постъпила в Българска народна банка (БНБ) като счетоводител, първоначално по заместване, а от 1.9.1987 г. била на постоянен трудов договор с БНБ. Впоследствие подсъдимата сключила трудов договор с „Обединена българска банка“ и постъпила на работа в клон „Мария Луиза“ на 11.1.2000 г. Поради преструктуриране на клона от 8.4.2000 г. трудовият й договор бил прекратен.

На 9.7.2002 г. подсъдимата К. била назначена на длъжност „банков служител, обслужване на клиенти“ (CSR) в клон „Милицер и Мюнх“ на „ОББ“АД. От 1.3.2003 г. К. била повишена в длъжност „старши банков служител, обслужване на клиенти“ (CSR). На 29.12.2003 г. била преместена в клон „Люлин“ на „ОББ“ АД, тъй като клон „Милицер и Мюнх“ бил закрит.

От 12.2.2004 г. подсъдимата К. отново била преместена - този път в клон „Руски паметник“ на „ОББ“ АД на длъжност „банков служител, главен касиер“ (Head teller), а от 18.8.2008 г. преминала на длъжност „банков служител, обслужване на клиенти“ (CSR) в същия клон. Считано от 2.5.2011 г. подсъдимата отново била преместена и започнала работа 5 в клон „Гарибалди“ на „ОББ“ АД на същата длъжност. Трудовото й правоотношение като служител в клон „Гарибалди“ било прекратено 31.10.2012 г„ а от 1.12.2012 г. бил в сила нов трудов договор на подсъдимата с „ОББ“ АД. Съгласно последния договор К. заемала длъжността „старши банков служител, ниво 05“ в Дирекция „Операции“, Отдел „Касов център“, Сектор „Мониторинг и касови операции“.