Решение № 4031 от 10.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4031 гр. София, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20231110153145 по описа за 2023 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “Т. С.” ЕАД срещу И. С. С., С. С. С. и П. С. П., и тримата от гр. София, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците за заплащане суми, както следва - И. С. С.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 1 397,74 BGN (хиляда триста деветдесет и седем лева и 74 стотинки), ведно със законната лихва за периода от 23.09.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 12.09.2022 г. в размер на 199,65 BGN (сто деветдесет и девет лева и 65 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 17,79 BGN (седемнадесет лева и 79 стотинки), ведно със законната лихва за периода от 23.09.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.10.2019г. до 12.09.2022 г. в размер на 3,65 BGN (три лева и 65 стотинки); С. С. С.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 1 397,74 BGN (хиляда триста деветдесет и седем лева и 74 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 23.09.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 12.09.2022 г. в размер на 199,65 BGN (сто деветдесет и девет лева и 65 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в 1 размер на 17,79 BGN (седемнадесет лева и 79 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 23.09.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.10.2019г. до 12.09.2022 г. в размер на 3,65 BGN (три лева и 65 стотинки); П. С. П.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 1 397,74 BGN (хиляда триста деветдесет и седем лева и 74 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 23.09.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 12.09.2022 г. в размер на 199,65 BGN (сто деветдесет и девет лева и 65 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 17,80 BGN (седемнадесет лева и 80 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 23.09.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.10.2019г. до 12.09.2022 г. в размер на 3,66 BGN (три лева и 66 стотинки).

По така подаденото заявление било образувано гр.дело № 51483/2022 г. по описа на СРС, 90 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК ответниците подали възражения, поради което са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за предявяването на установителен иск. При така изложените факти и като поддържа, че ответниците, като потребители на топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ЖК МЛАДОСТ 1, бл.1, ет.3, ап.14, аб. № 77874, са потребявали топлинна енергия в периода 01.05.2019г. до 30.04.2021г., която не са заплатили, ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че същите дължат заплащане на исковите суми за доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ЖК МЛАДОСТ 1, бл.1, ет.3, ап.14, аб. № 77874, ведно с дължимите лихви за забава по издадената заповед от 10.11.2022 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 51483/2022 г. по описа на СРС, 90 състав.

В исковата молба са налице твърдения, че о тветниците - ползватели на имота, описан в исковата молба, е и ползвател на топлинна енергия през периода 01.05.2019г. до 30.04.2021 г. и съответно са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, поради което за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката, с оглед на което сумите за същия са дължими от него. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от ищеца, 2 които се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските взаимоотношения между ищеца и потребителите на топлинна енергия. В същите са определени редът и срокът, по които купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, а именно - 45-дневен срок след датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в посочените ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на текущия месец, следващ този на доставка на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца, същия изпада в забава за изплащането на съответната сума, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ответниците са ползвали доставяната от ищеца топлинна енергия през исковия период, но задължението не е погасено. Сумите за топлинна енергия за процесния имот са били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки, поради което и изготвените изравнителни сметки са на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с действащата нормативна уредба.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът С. С. С. не е депозирала отговор на исковата молба.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът И. С. С., с който оспорва предявените искове като неоснователни, по подробно изложени съображения.

Твърди, че задълженията за топлинна енергия са дължими единствено от П. С.

П., който е ползвател на имота. Не оспорва количеството и качеството на доставената топлинна енергия.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът П. С. П., с който признава предявените искове като основателни, като твърди, че е сключил споразумение за заплащане на всички дължими суми за имота. Признава, че той дължи сумите за имота като потребител на топлинна енергия. Не оспорва количеството и качеството на доставената топлинна енергия.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:

Видно от приложеното гр.д. № 51483/2022 г. по описа на СРС, 90 състав, от ищеца на 23.09.2022 г. е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за исковите и по настоящото дело суми 3 относно топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ЖК МЛАДОСТ 1, бл.1, ет.3, ап.14, аб. № 77874. По отношение на собствеността на процесния недвижим са представени писмени доказателства, от които е видно, че бащата на ответниците, а именно Стоян П. С. /починал на 11.05.2021 г./, в качеството си на купувач по Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ на 22.12.1990 г., е придобил собствеността на процесния недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ЖК МЛАДОСТ 1, бл.1, ет.3, ап.14. Родствените връзка на ответниците се установяват от удостоверение № РИС21-УФ01-428/23.07.2021 г., издадено от СО, район И.

Затова съдът намира, че между страните е налице валидно договорно правоотношение при Общи условия между страните за доставка от страна на ищеца на топлинна енергия. В тази насока следва да се има предвид, че отговорността на ответниците се ангажира като наследници на починалия титуляр на партидата на имота, за по 1/3 част, каквато е квотата им в съсобствеността, на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството, поради което е ирелевантно кой от наследниците живее в имота след този период, т.е. това са отношения между наследниците, които не касаят правоотношенията им с третите лица.

От неоспорените два броя счетоводни справки и фактури за процесния период, които съдът кредитира, се установява, че съдържат данни за общия разход на топлинна енергия от абонатната станция и разходите за имота, като изчисленията са правени съгласно нормативната уредба. Изчислена е потребена топлинна енергия за битова гореща вода и за двата отоплителни сезона и за отопление за сезон 2020 г. – 2021 г. О т тях се установява, че начислените суми за главница са в размер на 4 246.60 лв. и лихви в размер на 609.91 лв.

Видно от сключеното в хода на процеса споразумение от 30.11.2023 г., сключено между ищеца “Т. С.” ЕАД и ответника П. С. П. същия се е задължил да заплати дължимите и от тримата ответници процесни по делото суми на 36 равни месечни вноски в размер на 156.99 лв. за периода 30.11.2023 г. – 20.10.2026 г.

От молба, подадена от ищеца на 22.10.2024 г. е видно, че ответникът П.

С. П. е заплатил осем броя вноски в размер на 1 255.98 лв., с които са погасени задълженията за съдебни разноски за държавни такси, мораторни лихви върху 4 главници и част от законните лихви. Неплатени са останали задължения за главници в размер на 4 246.60 лв. и 148.98 лв. законни лихви. В тази насока е и служебна бележка на л.86 от делото, издадена от ищеца, от която е видно, че последната платена сума е на 04.07.2024 г., а споразумението е прекратено на 04.12.2024 г.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Исковете са частично основателни.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обемът на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2/ по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Съдът приема, че в настоящия случай е било проведено успешно доказване, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.

Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите 5 условия.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ. Топлинното счетоводство на сградата, в която се намира процесния недвижим имот е осъществявано от “Т. с." ЕООД.

В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в определено количество и нейните стойности за исковия период, предвид липсата на оспорване от страна на ответника на основанието на иска и дължимостта на непогасените по давност вземания. Съдът кредитира неоспорените фактури и счетоводни справки относно размера на дължимите суми, а именно 4 193.22 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за процесния период. С оглед на изложеното съдът намира, че искът се явява основателен и следва да бъде уважен за пълния предявен размер.