Решение № 1235 от 27.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1235 гр. София, 27.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря Д. К. Д. като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20211110146351 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на [фирма-И], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управлението в [населено място], [улица] и съдебен адрес [населено място], [улица], [адрес] , с която срещу [фирма-О], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [жк], [улица] и съдебен адрес [населено място], [улица], са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл. 372 ТЗ, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 72 лева, представляваща непогасено задължение по фактура № 0000013954/11.06.2020 г. за цена на услуга за репатриране на автомобил с рег. № [рег. номер на МПС] с включен ДДС, ведно със законна лихва от 22.04.2021 г. до изплащане на вземането, и лихва за забава в размер на сумата от 6 лева за периода от 27.06.2020 г. до 22.04.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 28.04.2021 г. по ч.гр.д. № 23002/2021 г. по описа на СРС, І ГО, 41 състав.

Ищецът извежда субективно предявените си съдебни права при твърдения, че е специализиран в извършване на авторемонтни, автотенекеджийски и автобояджийски услуги. Твърди, че през месец 06.2020 г. ответникът му възложил репатриране на автомобил с рег.№ [рег. номер на МПС]. Твърди, че е изправна страна по договора за транспортна услуга, доколкото е извършил репатрирането, но [фирма-О] не заплатило дължимата за това цена в размер на 72 лева с ДДС, за което e била издадена фактура № 0000013954/11.06.2020г., чийто оригинал е бил предоставен на представител на ответника в деня на предаване на автомобила. Сочи, че плащане не е било извършено на падежа 26.06.2020 г. или впоследствие, макар услугата да е била приета без възражения. Допълва, че ответникът е останал задължен за лихва за забава в размер на 6 лева, начислена за периода от 27.06.2020 г. до 22.04.2021 г. Моли за уважаване на предявените искове и претендира присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва исковете като неоснователни. Оспорва наличието на валидна облигационна връзка между страните, както и предоставяне на твърдяната услуга по репатриране от страна на ищеца. Възразява, че представената по делото фактура не е подписана от представляващия дружеството или упълномощен служител, същата не е осчетоводена в счетоводството на ответника, както и че липсват 1 доказателства за соченото от ищеца приемане на извършената дейност по репатриране от страна на ответника. Поради неоснователност на главната претенция намира за неоснователна и акцесорната претенция за лихва за забава. Допълва, че липсва уговорка трети лица да имат право да получават услуги от името и за сметка на [фирмаО].

Софийски районен съд, след съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните по спорните правнорелевантни факти, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че като търговци, са се намирали в трайни търговски взаимоотношения до 2020 г., както и че на 12.07.2013 г. помежду им е бил подписан договор за сервизно обслужване с възложител ответникът и изпълнител ищецът с предмет извършване на сервизно техническо обслужване, технически прегледи, поддръжка и ремонт на автомобили, собственост на възложителя срещу заплащане.

Съгласно клаузите на договора автомобилите, чието обслужване и поддръжка ще бъде извършвано по силата на същия, са описани в приложение №1 към същия, което не е представено в производството. В чл. 4 от договора е предвидено във всички случаи при приемане на автомобил за ремонт да се изготвя поръчка по образец /Приложение № 2 към договора/ в два екземпляра, която да се подписва от представители и на двете страни. Приложение № 2 също не е представено по делото. Предвидено е с клаузата на чл. 6, ал. 1, че срокът на договора е 1 година, като с Анекс действието му може да бъде продължавано. В чл. 9 от договора е предвидено задължение за изпълнителя да издава данъчна фактура в срок до 5-то число на месеца, следващ месеца на извършеното сервизно обслужване, като към всяка фактура се прилага съответната утвърдена от страните поръчка за всеки конкретен автомобил. Видно е, а и това не е спорно между страните, че договорът е подписан за възложителя от П. М., а за изпълнителя от Й. П..

Като писмено доказателство по делото е приета процесната фактура № 0000013954 от 11.06.2020 г., с получател [фирма-О], относно услуга „репатриране на автомобил“, със стойност за плащане 72,00 лева с ДДС. Видно е от документа, че в същия на ръка и извън полето „наименование на стоката/услугата“, „1. Репатриране на автомобил“ собственоръчно е изписано следното: „[рег. номер на МПС] и е положен подпис. Фактурата е съставена от Д. Н. П. и е подписана, както за доставчика на услугата, така и за получателя. От страна на ответника е направено изрично оспорване фактурата да е била подписана от управителя на дружеството или друго натоварено с представителна власт да извършва такива действия лице.

Представена с исковата молба и приета по делото е хронологична аналитична ведомост за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. относно клиентите на ищеца [фирмаИ], на стр. 22 от която ищецът е отразил съставянето на процесната фактура с получател ответника и наименование на услугата „репатриране“.

Приети също са уведомление за приемане на постъпили от ищеца данни от справка-декларация по ДДС, дневника за продажби за данъчен период м. май и м. юни 2020 г., представени в обобщен вид.

Представени по делото и приети като доказателства са разпечатки на ел.кореспонденция и по-конкретно изпратени от ищеца до ответника ел.писма, с които последният е поканен да заплати сумите по фактури за извършени ремонти на обща стойност 2355 лева.

По искане на ищеца по реда на чл. 190 ГПК ответникът е представил и са приети като писмени доказателства по делото дневниците за покупки на [фирма-О] за периода м.юни 2020 г. до м.юни 2021 г., както и справките-декларации по ЗДДС за посочения период. Не е установено от същите, а и ищецът не е ангажирал допълнителни доказателства в тази насока, ответникът да е осчетоводил процесната фактура и да е 2 ползвал данъчен кредит във връзка със същата.

Страните в производството не спорят, че във връзка с твърдяната извършена от ищеца услуга – репатриране на автомобил, не е бил подписван приемо-предавателен протокол.

Не е спорно също така, че процесната фактура е била осчетоводена само от ищеца.

В хода на производството пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите М. А. Т., Й. С. П. и С. Й. Д., последните двама разпитани по делегация пред РС – [населено място].

От депозираните свидетелски показания на свидетеля М. Т. /служител при ответника от 2016 г. насетне/, се установява, че същият отговаря за логичната дейност на дружеството, в т.ч. и за автомобилите – за изправността и ремонта им. Посочва, че при възникване на проблем с някой от автомобилите, служител му се обажда и му съобщава за проблема, след което свидетелят го насочва към конкретен сервиз в съответния град, в който се намира автомобилът. На свидетеля е известно, че двете дружества са се намирали в търговски отношения в периода от 2016 г. до 2020 г. /или 2021 г./, като ответното дружество е ползвало услугите на ищеца като „Пътна помощ“ и като автосервиз. Сочи, че установената практика е била фактура за плащане да се придвижва към ответника, след като бъде изпратена от сервиза на ищеца с придружаващи я документи, доказващи извършването на ремонт - приемопредавателен протокол, от който да е видно кога е приет автомобилът, кога е освободен, както и какви ремонти са извършени по него. При ползване на услугата „Пътна помощ“, съгласно показанията на свидетеля, се процедирало по същия начин, като приемо-предавателен протокол се съставял след извършването на услугата.

Фактурата за репатрирането следвало да бъде изпратена заедно с такъв протокол към ответника за плащане. От показанията на свидетеля става ясно, че към 2020 г. ответникът е притежавал автомобил с рег. № [рег. номер на МПС], който е извършвал инкасова дейност. Не си спомня за репатрирането на този автомобил да е получавал обаждане през м.юни 2020 г. Съгласно показанията задължението за изготвяне на приемо-предавателен протокол е на изпълнителя, като протоколът се подписвал от служител на ответното дружество, който бил на място при извършване на репатрирането, доколкото още към момента на ангажиране на услугата е било ясно къде ще бъде откаран автомобилът, а служител на ответника придружавал същия при репатрирането му.

При предявяване на свидетеля на фактура № 0000013954/11.06.2020г., в съдебното заседание на 14.07.2022 г. същият посочва, че е виждал тази фактура, но плащане по същата е било отказано, тъй като върху нея са били положени два различни подписа за служители на ответника – един за получил фактурата и друг под номера на автомобила, каквато практика относно подписване на фактурите по този начин не е имало установена. Свидетелят излага, че е търсил приемо-предавателен протокол по конкретната фактура, но такъв не бил открит.

Свидетелят Й. П. /съпруг на управителя на [фирма-И]/, работил към 2020 г. при ищеца на длъжност „началник Работилница“, е заявил пред съда, че не знае с точност дали към 2020 г. между страните е съществувал договор. Споделил е, че когато той е бил управител на дружеството, между страните е имало сключен договор за поддръжка на автомобилите на ответника. Относно стереотипа на работа при възлагане от страна на ответника конкретен автомобил да бъде репатриран, свидетелят сочи, че лицето за контакт е било М. Т.. Той се обаждал по телефона на свидетеля, съобщавал му къде се намира закъсалият автомобил, при което колата се прибирала от ищеца и се уведомявал служителят на ответника какво следва да се отремонтира по нея. Когато автомобилът е готов, същият се вземал от представител на ответника. Автомобилите, които не подлежали на ремонт, стояли на склад при свидетеля. Свидетелят изразява предположение, че въпросният автомобил, за който си спомня, че е Рено Мастър, може 3 да е бил някой от тези, които стояли на склад, защото след като минал период от време, изпратили автовоз, който събрал останките от тези автомобили и ги извозили за [населено място]. Излага, че не си спомня дали въпросният автомобил е бил ремонтиран, а изразява предположение, че е възможно просто така да са го взели и да са им го предали. Заявява, че за този автомобил услугата не е заплатена.

На поставени от ответника въпроси свидетелят е отговорил, че се касаело за автомобил „Рено Мастер“, микробус, като репатрирането на същия е било възложено устно от служителя на ответника М. Т.. Репатрирането съгласно показанията е било от района на [улица] до базата на ищцовото дружество – т.е. градски курс. Свидетелят заявява, че със сигурност е присъствал на репатрирането, както и един шофьор. Не си спомня кой е получил автомобила за ответника. Не си спомня дали е бил ремонтиран автомобилът, кога и на кого автомобилът е бил предаден. Изразява предположение, че този, който е дошъл за автомобила на ответника, той е взел фактурата, като не са били съставяни и предавани други документи. Не си спомня дали автомобилът е бил приет.

Според свидетеля не е имало практика да се съставя приемо-предавателен протокол при получаване на репатриран автомобил от ответника. Изразява предположение, че може и да не е имало представител на ответника, който да подпише такъв протокол.

Свидетелката С. Д. /дъщеря на управителя на [фирма-И], работила на длъжност „фактурист“ при ищеца към м.юни 2020 г./ в показанията си излага, че между страните е имало сключен договор, чиято продължителност е била една година, като в случай че никоя от страните не прекрати договора, той се продължавал с още една година. По отношение на услугата репатриране на автомобили посочва, че възлагането от страна на ответника е ставало по телефона, като в повечето случаи се извършвал и ремонт, след което автомобилът се предавал, като се издавали фактури за ремонт и за репатриране поотделно. Свидетелят е заявила, че й е известно, че през м.юни 2020 г. е била издадена от ищеца фактура за репатриране на автомобил в рамките на [населено място]. Относно обстоятелството на кого е бил предаден автомобилът след репатриране, свидетелката не посочва конкретен служител. Няма спомен дали автомобилът е бил само репатриран или и ремонтиран, няма спомен за конкретното ППС, както и на кой точно служител на ответника е била предадена фактурата. По повод документите, които се издават при репатриране на автомобил, св. Д. сочи, че се издавала само фактура /не и приемо-предавателен протокол/, като в конкретния случай такава била пратена на ответника по имейл. Свидетелката посочва, че услугата по репатриране не е била платена и щом била налице разписана фактура и автомобилът не бил в базата на ищеца, това означавало, че такава все пак била издадена.