Решение № 180 от 27.12.2024, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Силистра, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Ст. Христов при участието на секретаря Д. В. С. като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно наказателно дело № 20243420200847 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.

Жалбоподателят И. К. И. . ЕГН ********** обжалва Наказателно постановление № 39-0000185/08.08.2024г., издадено от С. В. С.на длъжност началник на ОО „АА“- Силистра, с което му е било наложено административно наказание- глоба в размер на 200 / двеста / лева за извършено нарушение по чл.19, ал.1 от Наредба № Н-8/ 27.06.2008г. на МТ. Изтъква доводи за допуснати процесуални и материални нарушения при издаването на акта и НП.

Административно-наказващ орган – С. В.С.на длъжност началник на ОО„АА“гр.Силистра, надлежно уведомен, не се явява представител, не изпраща проц.представител.

Районна прокуратура- Силистра- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира писмено становище по делото.

Актосъставител- В. М. И., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание и депозира своите показания добросъвестно, като съда ги прие и приобщи като доказателства по същото.

Свидетел- П. Н. П., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание и депозира своите показания добросъвестно, като съда ги прие и приобщи като доказателства по същото.

Жалбоподателят И. И., редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Депозира молба чрез проц.представител- адв.Е. П. при АК- София чрез която моли съда да даде ход на делото в негово отсъствие. Заявява, че поддържа жалбата си в цялост, не сочи нови 1 доказателства и няма нови искания. Моли съда да отмени изцяло обжалваното от него НП, като незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения по съображенията, изложени в жалбата, претендира разноски по делото.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите на жалбоподателя и АНО, прие за установено следното:

На 18.07.2024г. около 09,50 часа по път II-71 Силистра-Добрич, в посока гр.Добрич органите на ОО „АА“-Силистра в лицето на св.В. И.- актосъставител и св.П. П.- свидетел по акта спрели за проверка товарен автомобил „....“ с рег. № ..., собственост на „.....“ ЕООД с прикачено към него полуремарке „....“ с рег. № ..., собственост на „.....“ ООД. По време на проверката проверяващите органи установили, че товарния автомобил бил от категория N3, а прикаченото към него полуремарке от категория О4 и се управлявал от жалбоподателя И.

И.. Същият извършвал превоз на товари /речен пясък/, видно от представената по време на проверката кантарна бележка с № 4069948 18.07.2024г. по маршрут гр.Силистра-гр.Варнагр.Силистра, което пък било установено от писмени обяснения на водача- жалбоподател от 18.07.2024г. Проверяващите органи установили, че при извършения превоз, който бил за собствена сметка, МПС-то не било обозначено с табели с надпис „Превоз за собствена сметка“, поради което на место съставили АУАН № 148/ 18.07.2024г., който бил връчен веднага на водача- жалбоподател И. И., като същия е бил подписан без възражения от страна на водача. Такива били депозирани в указания от ЗАНН срок.

Въз основа на описаният по-горе АУАН, по-късно в законно установения срок било издадено и обжалваното НП на Началника на ОО”АА”-гр.Силистра, с което жалбоподателя И. бил наказан с глоба в размер на 200 лева за извършено от него нарушение на чл.19, ал.1 от Наредба № Н-8/ 27.06.2008г. на МТ, съобразно хипотезата на чл.105, ал.1 от ЗАвП.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира жалбата за допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимна страна и е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН, а по същество е неоснователна по следните съображения:

АУАН № 148/18.07.2024г. и обжалваното НП са издадени в съответствие на процесуалните правила: Нарушението за което е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е било квалифицирано по чл.19, ал.1 от Наредба № Н-8/ 27.06.2008г. на МТ.

Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от Наредба № Н-8 / 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, при извършване на превози на товари за собствена сметка моторните превозни средства се обозначават с табели с надпис "Превоз за собствена сметка".

Относно направените в жалбата възражения от страна на жалбоподателя И. и становището на АНО, настоящия съдебен състав счита следното:

Основното възражение на жалбоподателя е, че не е извършвал превоз за собствена сметка, поради което нормите на чл.19 от Наредба № Н-8/ 27.06.2008г. на МТ са 2 неприложими спрямо него. Настоящия съдебен състав счита това възражение на жалбоподателя И. за неоснователно по следните съображения:

Легалната дефиниция на понятието "Превоз за собствена сметка” е установена в чл.9 от посочената наредба, която норма предвижда, че превоз на товари за собствена сметка е превоз на товари без заплащане и формиране на печалба, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него и превозът е предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, да се експедират негови товари, товарите да се превозят в рамките на предприятието му или за негови собствени нужди извън предприятието, а товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или са били продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити, преработени или поправени от него.

Видно от събраните доказателства- товарителница № 018089/18.07.2024г., извършвания превоз е бил на стока– пясък, с изпращач търговското дружество „П.” ООДгр.Варна, превозвач- „Х.” ООД-гр.Варна и получател също „Х.” ООД- гр.Варна. С оглед така представените доказателства и предвид цитираната норма на чл.9 от Наредба № Н-8/ 27.06.2008г. на МТ се налага извод, че осъществения от жалбоподателя превоз е бил действително превоз за собствена сметка – същия е произтичал от собствена дейност на дружеството „Х.” ООД, извършван със наето превозно средство, управлявано от водач на трудов договор и превозът е предназначен да се експедират товари за дружеството, продадени от „П.” ООД- гр.Варна.

Действително съобразно нормата на чл.12б, ал.10 от ЗАвП „Превоз на товари за собствена сметка между два пункта на територията на Република България не може да се извършва с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с допустима максимална маса над 12 тона, освен ако лицето, за чиято сметка се извършва превозът, притежава лиценз за извършване на обществен превоз на товари” и такъв е представен по делото под № 05975, издаден от МТ на името на „Х.” ООД, валиден до 11.04.2026г. за товарния автомобил, управляван от жалбоподателя И.- „....” с рег. № ......

Но настоящия съдебен състав счита, че жалбоподателят неправилно тълкува нормата на чл.9 от Наредба № Н-8/ 27.06.2008г. на МТ, тъй като от всички находящи се в делото доказателства е видно, че превозът действително е бил за собствена сметка. До този извод настоящия съдебен състав стигна анализирайки подробно доказателствата по делото, тъй като видно от товарителницата е, че стоката, която се е превозвала е закупена от фирмата към която работи и жалбоподателя И., автомобила с който се извършвал превоза е също техен / нает от тях /. Следователно и въз основа на изложените по-горе доводи настоящия съдебен състав приема, че извършвания превоз от жалбоподателя на 18.07.2024г. е бил за собствена сметка, а не както твърди той.

Следва да се допълни само, че нормите на чл.19, ал.1 от Наредба Н-8/27.06.2008г. на 3

МТ въвеждат задължително поведение на водачи, които извършват превози на товари за собствена сметка. Безспорно е установено по делото, че на датата, на извършената проверка жалбоподателя И. не е имал на управляваният от него товарен автомобил табела "Превоз за собствена сметка".

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че деянието е несъставомерно, поради наличието на издаден лиценз в полза на превозвача за автомобилен превоз на товари срещу заплащане. Обстоятелството, че са въведени особени изисквания по отношение на горепосочения вид превоз с Наредба № 33 от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, не дерогира действието на нормите, уреждащи условията и реда за извършване на пътници и товари за собствена сметка в Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ. Случаите, в които не се прилагат разпоредбите на процесната наредба са изчерпателно изброени в чл.12б, ал.1, т.т.1-5 от Закона за автомобилните превози, като настоящият казус не попада във визираните хипотези. Именно в цитираната разпоредба на чл.12б, ал.10 от ЗАвП е поставено и допълнително изискване към лицето, което извършва превоз за собствена сметка с превозно средство с допустима максимална маса над 12 тона – да притежава лиценз за извършване на обществен превоз на товари на територията на Република България. Липсва текст, изключващ приложението на чл.19 от Наредба Н-8 от 2008 г. на МТ.

От прочита на чл.19 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка е видно, че субектът на административнонаказателна отговорност е общ, т.е. извършител на деянието може да бъде както превозвачът, така и водачът, назначен по трудов договор. В противен случай бихме били изправени пред хипотезата на превратно и стеснително тълкуване според конкретния случай. В този ред на мисли, следва да се отбележи, че и двамата /превозвачът и водачът/ като субекти могат да извлекат доводи, че не им е вменено като задължение поставянето на табелите, с оглед обстоятелството, че това не е изрично предвидено в хипотезите на чл.16 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ, обективиращи задълженията на превозвачите и на чл.17-18 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ, обективиращи задълженията на водачите.

Съгласно чл.19, ал.1 от цитираната наредба, табелата с надпис "Превоз за собствена сметка" се поставя на предното стъкло на превозното средство от дясната страна, като обичаят в практиката е не работодателят, а служителят, комуто е зачислено МПС-то да стори това. Поради изложеното и с оглед обстоятелството, че липсват ангажирани доказателства за това, че превозвачът не е изпълнил задължението си да осигури съответните табели, настоящият съдебен състав намира за обоснована преценката на административнонаказващия орган да накаже водача, а не превозвача. Отговорността на водача на превозното средство е безспорна, доколкото той е лицето, фактически извършващо превоза, което е длъжно да съобрази спазването на горното изискване. В този смисъл е и установената константна практика на съдилищата, вкл. и на Административен съдСилистра.

Настоящия съдебен състав счита, че АНО правилно е санкционирал водача за това, че 4 извършвайки превоз за собствена сметка, не е обозначил МПС съгласно чл.19, ал.1 от Наредба Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ с табела "Превоз за собствена сметка". Това нарушение се извършва единствено чрез бездействие и попада под хипотезата на т.нар. формални нарушения, които ex lege се санкционират. Липсата или не на общественоопасни последици е ирелевантна в случая. Нормата е създадена с цел да дисциплинира задължените субекти, като осъществяването на деянието и санкционирането му е необходимо да се преценява с оглед значимостта на обществените отношения, чието гарантиране се цели от законодателя, което следва да е в полза на обществените отношения.

По отношение на санкцията – същата не подлежи на преразглеждане или редукция, предвид обстоятелството, че е опредЕ. в строго фиксиран от законодателя размер.

С оглед прецизност настоящата инстанция счита, че в конкретния случай не е налице хипотезата на чл.28, б."а" от ЗАНН. Преценката за "маловажност" следва да се прави на базата на всички установени по делото факти, касаещи вида на нарушението, начина на извършване, вредните последици, продължителността на протИ.правното поведение и други, които от своя страна обуславят по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. В настоящия случай не са налице обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на извършеното от жалбоподателя нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. В тази насока е и установената константна практика на съдилищата по подобни казуси, вкл. и на Адм.съд-Силистра / вж Решение № 15/14.02.13г. по КАНД 7/13г. по описа на АС-Силистра и др./.