Решение № 225 от 05.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. София, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Николай Метанов при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело № 20221001000727 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 ГПК. Образувано е по въззивна жалба от ЕТ„С. М.-2000“; С. Г. М., ЕТ“АУДИ-ИЯ-92 И. М.“, И. Н. М., „СВЕМИ КОМЕРС“ ООД срещу решение №25/09.06.2022 година, постановено по т.д.97/2021 година по описа на Окръжен съд Монтана, В ЧАСТТА, с която е признато за установено, че ЕТ „С. М.-2000“; С. Г. М., ЕТ“АУДИ-ИЯ-92 И. М.“, И. Н. М., „СВЕМИ КОМЕРС“ ООД дължат на „С.Г.Груп“ ЕАД, при условията на солидарна отговорност следната сума, произтичаща от Договор за банков кредит Продукт „БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ – ПЛЮС“ № BL26677 от 03.06.2010г. и последвалите го 5 бр. анекси: 76092,13 лева, от които просрочена главница 69 993,07 лв., просрочени възнаградителни лихви - 4046,94 лв. и просрочени мораторни лихви - 2052,12 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 05.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 476/2021 г. по описа на РС-Лом и са осъдени да заплатят сумата от 3520 лева, разноски в заповедното производство, както и сумата от 1

5263,44 лева, разноски в исковото производство.

Твърди се в жалбата, че постановеното решение е неправилно по следните съображения: Съдът е дал незаконосъобразен, немотивиран и бланкетен отговор по съществен въпрос от значение за делото, а именно дали ответникът И. Н. М., в качеството си на физическо лице се ползува от защитата, установена в глава шеста ЗЗП. Съдът не е съобразил обстоятелството, че към датата на сключване на предварителния договор – Продукт „БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ-ПЛЮС“ № BL26677 от 03.06.2010 година И. Н. М. встъпва в дълг и придобива качеството на съдлъжник като физическо лице. Към тази дата същият е действувал в лично качество, извън рамките на своята търговска и професионална дейност, което води до единствения правен извод, че същия има качеството „потребител“ по смисъла на параграф 13 от ДР на ЗЗП, поради което оспорените клаузи в договора за кредит са неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП. Твърди, че оспорените приложение към договор за банков кредит, допълнително споразумение Анекс 1 към договор за банков кредит са с дописани дати, като на тях липсват подписи. Твърди, че банката като кредитор е третирала ответниците неравноправно, не се е възползвала от възможността да обяви кредита за предсрочно изискуем към 2015 година, че ответниците са били принудени да сключват последващи анекси , че след наложения запор банката е наложила нов начин, различен от договорения за събиране на кредитните задължения, както и, че по настояване на банката „Свеми комерс“ ООД е встъпило като съдлъжник, че липсва прозрачност как са се разпределяли внесените парични суми, както и, че съдът не се е съобразил с практиката, че съдът е обвързан от посочената дата на предсрочната изискуемост, както и с ТР 8/2017 година на ОСГТК на ВКС, в което е посочено, че не се дължи възнаградителна лихва. Претендира се отмяна на решението на първоинстанционния съд и постановяване на решение по съществото на спора, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени, както и присъждане на съдебно-деловодните разноски.

Въззиваемата страна „С.Г.ГРУП“ ЕАД е депозирала писмен отговор, с който моли да се потвърди обжалваното решение. С писмено становище подържа отговора и моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила, в частта, с която искът е 2 отхвърлен за разликата над 76092,13 лева до предявения размер от 76832,27 лева и „С.Г.Груп“ ЕАД е осъдено да заплати разноски.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

В исковата си молба „С.Г.Груп“ ЕАД твърди, че е цесионер по сключен между него и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД договор за цесия на 30.06.2021 година, по силата, на който банката е прехвърлила на цесионера всички свои вземания, описани в Приложение 1, между които и процесния договор, описан в приложението. За сключения договор на 30.06.2021 година длъжниците ЕТ „С. М.-2000“, в качеството и на кредитополучател и ЕТ „Ауди-ИЯ-92 И. Н.“, И. Н. М., С. Г. М. и „Свеми комерс“ ООД, в качеството им на съдлъжници ще бъдат уведомени едновременно с връчването на исковата молба и приложенията към нея. Предвид горното титуляр на правата и задълженията на кредитор по Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия –плюс“ №BL26677 от 10.03.2010 година е „С.Г.Груп“ ЕАД. На 03.06.2010 година между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, от една страна, в качеството и на кредитодател и „ЕТ „С. М.-2000“, в качеството и на кредитополучател и ЕТ „Ауди-ИЯ-92 И. Н.“, И. Н. М., С. Г. М., в качеството им на съдлъжници, е сключен Договор за банков кредит Продукт „БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ – ПЛЮС“ № BL26677 от 03.06.2010г., по силата на който Банката отпуска на Кредитополучателя банков кредит под формата на кредитна линия в размер на 100 000 лв. (сто хиляди лева), при краен срок за ползване и погасяване на кредита 120 месеца, при дължима годишна лихва за предоставения кредит, включваща сбора от действащия базов лихвен процент - малки фирми (БЛПМФ) за лева и договорна лихвена надбавка в размер на 0,1 (нула цяло и една десета) пункта. Към датата на подписване на договора обявеният от банката БЛПМФ за лева е в размер на 14,1%, като сумата за лихвата е платима на всяко 21-во число на месеца.При просрочие на дължимите месечни вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост на кредита, дължимата лихва се увеличава автоматично с наказателна надбавка /неустойка/ за просрочие на главницата в размер на 10/десет/ пункта.

С Приложение от 24.06.2010г. към договора Кредитополучателят и Банката удостоверяват, че заемната сметка по договора е открита на 24.06.2010г., от когато започва да тече срока за погасяване на кредита - чл. 1, ал. 2 от 3 договора.

С Анекс № 1 от 17.03.2014 г. страните се съгласяват, че дължимата годишна лихва по предоставения кредит, включва БЛПМФ за лева, обявен от банката, който към датата на подписване на анекса е в размер на 14.1% (четиринадесет цяло и една десети процента), намален с 6.1 (шест цяло и една десета) пункта. Крайният срок за погасяване на кредита става 24.06.2020г., като Кредитополучателят се задължава да изплаща кредита на равни месечни анюитетни вноски. Също така, Кредитополучателят се задължава да плаща на банката такса за управление на кредита в размер на 0.05% (нула цяло и пет стотни) процента върху остатъчната главница по кредита, платима ежемесечно. С Анекс № 2 от 05.03.2015 г. страните се споразумяват за въвеждане на облекчен ред за погасяване на съществуващите вземания на Банката, като Кредитополучателят ще ползва 6 (шест) месечен срок на облекчено погасяване, считано от дата на влизане в сила на анекса. С Анекс № 3 от 06.11.2015 г. страните се споразумяват за въвеждане на облекчен ред за погасяване на съществуващите вземания на Банката, като Кредитополучателят ще ползва 6 (шест) месечен срок на облекчено погасяване, считано от 21-во число следващо датата на подписване на анекса.

С Анекс № 4 от 13.07.2016г. страните предоговарят остатъчния дълг по кредита, като Кредитополучателят ползва гратисен период за погасяване на кредита от 3 (три) месеца, считано от датата на подписване на анекса до 21.09.2016г., през който период ще заплаща сума в размер на 1000 лв. (хиляда лева) месечно. Страните договарят Кредитополучателят да ползва и 9 (девет) месечен период на облекчено погасяване на кредита, считано от 21.10.2016г. 21.06.2017г., през който период ще заплаща сума в размер на 1950 лв. (хиляда деветстотин и петдесет лева) месечно. Със същия анекс като съдлъжник встъпва „Свеми комерс“ ООД.

Кредитът се погасява на анюитетни вноски за остатъчния срок на кредита, като крайният срок за издължаване на кредита става 21.09.2027г. С Анекс № 5 от 04.10.2017г. страните уговарят, че главницата по кредита се преоформя и кредитът се погасява на анюитетни вноски за остатъчния му срок, като крайният срок за издължаване на кредита става 21.09.2027г.

Страните се съгласяват, че дължимата годишна лихва по предоставения кредит включва БЛПМФ за лева, обявен от банката, който не подлежи на договаряне и промените по него стават незабавно задължителни за страните, 4 намален с 6.60 (шест цяло и шестдесет стотни процентни пункта). Уговорено е, че при просрочие повече от 30 дни, на която и да е дължима погасителна вноска, лихвената надбавка се увеличава с 0,05 % (нула цяло и пет десети процентни пункта) и увеличението на надбавката е валидно за целия остатъчен срок по кредита. Ищецът поддържа,че кредитополучателят е спрял плащанията на дължимите месечни вноски и договорни лихви, като към 26.11.2018г. длъжникът е формирал просрочия в размер общо на 81 425,36 лв.

(осемдесет и една хиляди четиристотин двадесет и пет лева и тридесет и шест стотинки). Предвид това банката е обявила целия дълг за предсрочно изискуем и е връчила надлежни уведомления в тази насока. Подадено е заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.476 по описа за 2021 година на РС Лом, като е издадена заповед за незабавно изпълнение, като длъжниците са подали възражение в срока по чл.414 ГПК, което обуславя и допустимостта на предявените искове. С оглед гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците съществуването на вземането, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и разноските по настоящото дело. В о.с.з. подържа предявените искове.

Ответниците ЕТ „Ауди-ИЯ-92 И. Н.“, И. Н. М., С. Г. М. и „Свеми комерс“ ООД са подали писмени отговори, в срок, в които оспорват предявените искове с възражението, че не е посочено кога е спряно плащането, оспорват твърдяното неизпълнение на задълженията на кредитополучателя да погасява ползвания кредит заедно с уговорените лихви, в сроковете и условията, посочени в договора за кредит и допълнителните споразумения. Оспорват дължимостта на посочените в заповедта за незабавно изпълнение суми. Твърдят, че в качеството си на потребители по смисъла на ЗЗП, че клаузите на договора и анексите са неясни, объркващи, неразбираеми, сключени са в нарушение на принципа на добросъвестност.

Оспорват валидността на клаузата на чл.3, чл.4 и чл.25, б.“г“ от договора за кредит, както и ОУ на банката, като твърдят, че същите са нищожни, на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.22, вр. с чл.11, т.9 и т.10 ЗПК.

Договорите не са представени с всички техни елементи с шрифт, не по-малък от 12, което по силата на чл.22 ЗПК ги прави недействителни. Не се съдържа 5 информацията по чл.11, ал.1, т.2 ЗПК за наличието или липсата на право на отказ, в качеството на потребител и срока, в който може да се упражни това право. Твърдят, че датите в приложението са дописвани.Твърдят, че не се дължи възнаградителната лихва за времето след обявяването на договора за предсрочно изискуем. Твърдят, че при сключването на Анекс 4 и 5 са били принудени да се съгласят с клаузите, но са им били поставени непосилни условия за ползване на облекчения ред. Молят съда да постанови решение, с което отхвърли предявените искове.

Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 26.11.2018 година, чрез връчването на нотариалните покани. Оспорва качеството потребител на ответниците, тъй като е сключен като фирмен револвиращ кредит за посрещане на краткосрочни оборотни нужди.

Ответникът е подал допълнителен отговор, с който подържа оспорванията и възраженията срещу предявения иск, включително и потребителската защита.