Решение № 73 от 30.10.2024, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Царево, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Нели Г. Стоянова като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно наказателно дело № 20242180200186 по описа за 2024 година

Производството по делото е от административно наказателен характер, по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод постъпила жалба от С. В. А., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 24-4635-000121 от 20.05.2024 год. на Началника на РУ на МВР- Приморско, при ОД на МВР- Бургас, с което на С.

В. А., ЕГН **********, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20,00 лв. за нарушение на чл.

105, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200,00 лв. за нарушение на чл.

139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10,00 лв. за нарушение на чл.

100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10,00 лв. за нарушение на чл.

100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения за процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление. Изтъкват се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на административно наказателното 1 производство, в хода на което е издадено обжалваното наказателно постановление, както и противоречие на същото с материалния закон. Твърди се, че жалбоподателя не е извършил нарушението за което е санкциониран.

Поради изложените причини, се иска от съда да отмени атакуваното НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично. Ангажира гласни доказателства.

Ответникът по жалбата, не изпраща представител.

По делото бяха събрани множество писмени доказателства. Разпита се актосъставителят и свидетелите по установяване на нарушението.

Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 31.03.2024 год. служители на жандармерията спрели за проверка автомобил управляван от жалбоподателя. Били установени нарушения на ЗДвП, като било констатирано, че на автомобила са премахнати шумозаглушителите и са затъмнение стъклата. На място пристигнал актосъставителя, който установил допуснатите нарушения. Било констатирано, че водача не носи СУМПС и свидетелство за регистрация на МПС, което управлява. След като приел, че са налице извършени нарушения, актосъставителя, съставил акт за установяване на административно нарушение № 1201956 от 31.03.2024 год. в който било описано извършеното нарушение ясно, точно и изчерпателно. АУАН не бил връчен на жалбоподателя- същия отказал да го приема. Наказващият орган, въз основа на съставения АУАН, издал обжалваното наказателно постановление, в което административното нарушение е описано, по идентичен като в АУАН начин.

Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на актосъставителя и свидетелите- служители на МВР- които показания съда кредитира изцяло. Същите са обективни, безпротиворечиви и кореспондират изцяло със събраните по делото писмени доказателства, дадени са под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната заинтересованост.

Така описаното се доказва и категорично от представените по делото снимки от камерите на полицейския таблет, които са приложени по делото и с които съда се запозна.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази 2 разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер, като същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.

6 от ЗАНН и това деяние извършено ли е виновно от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда констатира следното:

В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служители на РУ на МВР- Приморско, при ОД но МВР- Бургас, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Началника на РУ на МВР- Приморско, при ОД но МВР- Бургас, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

Жалбоподателя, в жалбата си оспорва фактическите констатации по акта, оспорва, че е извършил вменените му нарушения.

Навадените твърдения съда намира за несъстоятелни. От събраните по делото доказателства се установи, че водача управлявал автомобил с премахнати шумозаглушители и затъмнени стъкла, както и че не е носил необходимите документи. В тази връзка, съда намира за безспорно установено извършването на нарушението от страна на жалбоподателя.

Във връзка с изложеното от жалбоподателя и след внимателен прочит на събраните по делото доказателства, съда намира, че при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на ЗАНН и ЗДвП. Актът за установяване на административното нарушение е съставен съобразно нормите на ЗДвП и ЗАНН и съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, като редовно съставен акт има 3 доказателствена сила за посочените в него обстоятелства до доказване на противното. По делото не са установени различни факти и обстоятелства, както и не са ангажирани достоверни доказателства, оборващи констатациите в акта, поради което съдът приема описаното в него за безспорно установено.

Съдът намира, че описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение на ЗДвП, което нарушението е извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административно- наказателна отговорност спрямо него.

По тези съображения, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди, изцяло. Както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички процесуални правила и норми. Същите са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Посочените в него фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното производство. Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби към установеното административно нарушение. Наложеното наказание е в законоустановен размер. Ето защо, наказателното постановление- като законосъобразен акт, следва да бъде потвърдено изцяло.

В случая, деянието е формално, на просто извършване и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима.

Мотивиран от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4635-000121 от 20.05.2024 год. на Началника на РУ на МВР- Приморско, при ОД на МВРБургас, с което на С. В. А., ЕГН **********, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20,00 лв. за нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200,00 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10,00 лв. за 4 нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10,00 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд- Бургас, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Царево: _______________________ 5