Решение № 5944 от 21.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5944 гр. София, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАН АЛ. СТОИЛОВ при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно наказателно дело № 20231110209910 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН

С Електронен фиш (ЕФ) № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ), на „ГОТМАР“ ЕООД, ЕИК 115076001, за това, че:

На 01.06.2021 г., в 10:38 часа, било установено нарушение №

C47АЕ794С4BF39В2Е053031F160А41А0, с ППС влекач „МЕРЦЕДЕС АКТРОС“ с рег. № ..., с техническа допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община Столична, за движение по път А-6 км 50+427, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППП изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Собственик на горепосоченото ППС бил „ГОТМАР“ ЕООД.

С горното била нарушена разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, поради което, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на „ГОТМАР“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева, като нарушението било установено с устройство № 10182, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, намиращо се на път А-6 км 50+427.

Постановлението е обжалвано в срок от „ГОТМАР“ ЕООД, чрез процесуален представител, който в подадената жалба моли ЕФ да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен. В жалбата и в с. з. се изтъкват допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в това, че атакуваният ЕФ бил издаден при условията на чл. 189ж от ЗДвП, но 1 в ал. 1 на посочената разпоредба било уточнено, че ЕФ се издават за нарушения на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, не за чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Двете разпоредби имали различно съдържание и субект. Подчертава се, че чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП не била правна норма с административнонаказателен характер, видно от систематическото й място. Липсвало посочване в ЕФ на мястото на нарушението, както и данни за АНО, който го е издал. Изразяват се също претенции за липса на словесно описание на нарушението и неуточнено изпълнително деяние. Отделно ЕФ не съответствал на образеца, утвърден за издаването му. Нарушена била разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, тъй като не ставала ясна датата на издаване на атакувания ЕФ. По същество се изтъква, че ЕФ не се ползвал с доказателствена сила, като липсвали данни за изправността на използваното техническо средство. Прави се възражение също за нарушение на принципа на пропорционалност между нарушението и наказанието, прокламирани в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО. Не била извършена дължима проверка за приложението на чл. 28 от ЗАНН. В с. з. се допълва, че към настоящия момент ЕФ също не могат да бъдат издавани за посоченото нарушение, което се извеждало от факта, че на 15.06.2023 г. на първо четене в НС били приети промени в ЗДвП, където в ПЗР се предвиждало в чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП да се издават ЕФ за нарушения на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Претендират се разноски в размер на 780 лева.

Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

1. По допустимостта на жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

2. Относно нарушението на процесуалния закон.

Разглеждайки обжалвания ЕФ № **********, издаден от АПИ, Съдът намира, че са налице съществени нарушения на процедурата и основанията по издаването му.

Аргументите на Съда са следните:

Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. За да наложи имуществена санкция в размер на 2500 лева, АНО се е позовал на санкционната разпоредба на чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, предвиждаща отговорност за юридическото лице, собственик на пътното превозно средство при допускане движението му, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, и, по-точно, за нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП („Собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса п о чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата , включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата , се наказва с глоба в размер 2500 лв.“).

Същественият и основен въпрос в случая е дали АНО е имал право да издава ЕФ за твърдяното нарушение или е следвало да предприеме общия ред по издаване на АУАН и НП 2 по съответните правила на ЗАНН. Следва да се има предвид, че издаването на ЕФ, като вид специално улесняващо производство, е допустимо единствено в изрично предвидените случаи. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 1/2013 г. Отговор на този въпрос, който е релевантен въобще за възможността да се издава ЕФ дава чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, съгласно който при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Видно е, че нормата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, предвиждаща възможност за издаване на ЕФ, поради ненадлежно изпълнение на задължението за заплащане при преминаване на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се отнася единствено до нарушението по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, което има коренно различни субект (водача при нарушения на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, а не юридическото лице, собственик) и изпълнително деяние от нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, за което е издаден атакувания ЕФ. Този извод не се променя от текста на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, визиращ ЕФ за нарушенията по чл. 179, ал. 3-3б ЗДвП, доколкото същата единствено препраща към чл. 189, ал. 10 от ЗДвП, но от това не могат да се правят изводи за възможност от разширяване на приложното поле на ЕФ, при положение, че липсва изрична законодателна воля в текста на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП да се издават ЕФ за нарушения на чл.

179, ал. 3б от ЗДвП. Изричната законодателна воля е да се издават ЕФ за нарушения само на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, каквото нарушение не е процесното. В тази връзка следва да се добавят два допълнителни аргумента: На първо място, в чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП и чл.

167а, ал. 4 от ЗДвП също не се предвижда изрична възможност за издаване на ЕФ за нарушения на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а се говори общо за издаване на ЕФ, както и на АУАН и НП за нарушения на чл. 179 ал. 3 – 3б от ЗДвП. Освен това, видно от систематичното им място, тези две разпоредби нямат административно-наказателен характер, а съдържат задължения на АПИ по изграждане на информационна система. На второ място, в последващи твърдяното нарушение изменения на ЗДвП с ДВ бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г., е включена нова ал. 8 на чл. 189ж от ЗДвП, която гласи: Наказателни постановления за административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в и електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б се връчват от контролните органи по чл. 167а на нарушителя лично, срещу подпис или по реда на чл. 186а, ал. 1, т. 2, буква "а", т. 3, ал.

2, 3, 5 и 6. Очевидно е, че законодателят е отчел неяснотата относно това за кои нарушения се издават ЕФ и за кои – АУАН и НП. При всички случаи обаче разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП не е променена, а веки опит за разширително корективно тълкуване е недопустимо в санкционните производства по аргумент от чл. 46, ал. 3 от ЗНА.

3.Относно приложението на материалния закон. от фактическа страна:

С оглед горните аргументи и липсата на изначална възможност за издаване на ЕФ за твърдяното нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, обсъждането на правилното приложение на материалния закон се явява напълно безпредметно.

Като допълнение по същество обаче Съдът следва да акцентира на две обстоятелства.

АНО не е представил доказателства за техническата изправност на контролно устройство идент. № 10182, установило липса на заплатена дължима пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП за посоченото ППС при преминаване на платения пътен участък. Този въпрос се явява съществен, предвид неспорените факти от приложените с жалбата писмени доказателства (фактура и обобщени данни), че дружеството „ГОТМАР“ ЕООД, собственик на процесното ППС, е имало сключен договор с „А1 България“ ЕАД за предоставяне на услуга за онлайн събиране на такси на база изминато разстояние. Видно от фактурата и обобщена информация за нея, общо начислената сума за заплатени онлайн ТОЛ такси за периода 3

31.05.2021 г. – 29.06.2021 г. била в размер на 20350,94 лв., като в справката присъства и заплатена пътна тол такса за процесното ППС с рег. № .... В този смисъл, остава недоказано по делото дали отчетеното нарушение се дължи на неизправност в бордовото устройство (което покрива приложимата хипотеза на „случайно дение“), монтирано в процесното ППС, довело да не предоставяне на данни или се касае за неизправност на използваното контролно устройство идент. № 10182, за което не се предоставят доказателства за характеристиките му и изправността му.

Предвид отмяната на атакувания ЕФ, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение се явява основателно по аргумент на действащата към датата на изготвяне на настоящия съдебен акт разпоредба на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Видно от приложения договор за правна защита, платежно нареждане и списък с разноски и съдействие, на Адвокатско дружество „Лалова и партньори“ е заплатен хонорар в размер на 780 лева с ДДС, който се явява съответен на разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения . В тази връзка, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 780 лева, платими от АПИ.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура”, на „ГОТМАР“ ЕООД, ЕИК 115076001.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Агенция „Пътна инфраструктура” да заплати на „ГОТМАР“ ЕООД сумата от 780 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд – София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4