Решение № 16947 от 17.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16947 гр. София, 17.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20241110105968 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII ГПК

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу А. Й. Х., ЕГН **********, като законен наследник Й. В. В. – бивш собственик на топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. София, ***, с присъединен абонатен № ***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1426,19 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 01.02.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 295,53 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от 15.09.2021 г. до 15.01.2024 г.; сумата от 21,39 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.03.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 01.02.2024 г. до изплащане на вземането и сумата от 6,03 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от 15.09.2021 г. до 15.01.2024 г.

В исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, поддържа, че ответникът, в качеството му на законен наследник Й. В. В. – бивш собственик на топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. София, ***, с присъединен абонатен № ***, по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на 1 договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Бруната” ООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор.

Ищецът представя писмени доказателства. Моли да се допусне изслушване на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. Й. Х., ЕГН **********, подава отговор на исковата молба, чрез особен представител адв. К. П., с който оспорва исковете по основание и по размер. Сочи, че няма данни за влизането в сила и за съдържанието на диспозитива на решението по гр.д. № 7152/2015 г. по описа на СГС, I-21 състав. Оспорва се ответникът да е собственик или ползвател на имота. Твърди, че собственик на имота е С. Е.. Оспорва в имота да е потребявана топлинна енергия. Сочи, че по делото не са приложено изравнителни сметки на дружеството топлинен счетоводител. Релевира възражение за погасителна давност. Оспорва се ответникът да е поставен в забава относно плащането на главници за топлинна енергия и дялово разпределение. Моли за отхвърляне на исковете.

Трето лице-помагач, в лицето на фирмата за дялово разпределение – „БРУНАТА“ ООД, не изразява становище по предявените искове. Представя изисканите му доказателства относно извършеното дялово разпределение и отчета на уредите в имота.

В открито съдебно заседание ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, редовно призован, се представлява от юрисконсулт, като поддържа предявените срещу ответника исковете и моли съдът да ги уважи. Претендира деловодни разноски, за които представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответникът чрез особения представител адв. П., изцяло поддържа представения отговор на искова молба. Моли съдът да се произнесе като съобрази възраженията от ОИМ и въз основа на събраните доказателства.

Софийски районен съд, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са осъдителни искове, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати суми на ищеца, представляващи стойност на топлинна енергия и услуга по дялово разпределение, както и мораторни лихви върху тях.

За да бъдат уважени исковете с правно квалификация чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е възложено да докаже следните обстоятелства: 1. сключен между страните валиден договор 2 при ОУ или индивидуален с ответника; качеството потребител – собственик или ползвател на топлоснабдения имот за ответника. 2. точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид / за отопление, топла вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.

Във връзка с възражението за давност съда е възложил на ищеца да докаже, ако твърди да са настъпили такива, факти и обстоятелства, имащи значение за спирането или прекъсването на давността, а при установяване на горните факти в тежест на ответника е възложил доказване, че е погасил претендираните вземания, както и всички останали заявени в отговора правоизключващи възражения.

По исковете с правно квалификация чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава - уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите фактури, както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /в редакцията й, относима към процесния период/ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /отм./, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.

От представените от ищеца и неоспорени от ответника, нотариален акт покупкопродажба на недвижим имот по чл.56 от ППЗСГ от 13.06.1979 г., нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по покупко-продажба и давност от 12.07.2010 г., нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане със запазено вещно право на ползване от 02.08.2010 г., искова молба вх. № 71457/03.06.2015 г., по която е образувано гр.д. № 7152/2015 г. по описа на СГС, I-21 състав и решение № 3330/16.05.2017 г. постановено по гр.д. № 7152/2015 г. на СГС, влязло в сила на 28.09.2020 г. се установява, че процесния апартамент № 6, находящ се в гр. София, *** през 1979 г. е закупен от Й. В. В., която през 2010 г. го прехвърлила на С. А. Е., срещу задължението на последния да осигурява издръжка на прехвърлителя до края на живота й, като същата си запазила и вещното право на ползване върху целия апартамент пожизнено и безвъзмездно. С влязло в сила на 28.09.2020 г. решение № 3330/16.05.2017 г. на СГС, бил развален договорът, сключен във формата на нотариален акт № 174, том I, рег. № 9285, дело № 151 от 2010 г. на нотариус М. Ш., с рег. № *** в НК, с който Й. В. е прехвърлила на С. Е., срещу поемане на задължение за издръжка и гледане, собствения й недвижим имот представляващ Апартамент № 6, в гр. София, *** със ЗП от 58 кв.м., заедно с таванско помещение № 7, с площ от 4 кв.м., заедно с избено помещение № 4 с площ от 4 кв.м., ведно с 65/1000 ид.ч. от общите части на сградата и 65/1000 ид.ч. от УПИ Х-14, в кв. 354 с площ от 436 кв.м. по плана на гр. София, при запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване за прехвърлителя.

3

С развалянето на договора по чл.87, ал.3 от ЗЗД, всяка от страните по него, дължи да върне на другата, каквото е получила по договора /в случай, че има разменени престации/. В конкретния случай, се счита, че в патримониума на прехвърлителя В. се е възстановило правото на собственост върху прехвърления недвижим имот, т.а. върху процесния Апартамент № 6.

От приетите по делото доказателства – препис – извлечение от Акт за смърт и удостоверение за наследници /на л.61,62/ се установява, че Й. В. е починала на 12.02.2018 г., когато се е погасило и запазеното в нейна полза право на ползване /арг. чл.59, ал.1 от ЗС/.

Следователно за периода от погасяване вещното право на ползване поради смъртта на В. /на 12.02.2018 г./ до влизане в сила на решението по гр.д. № 7152/2015 г. на СГС /от 28.09.2020 г./ собственик на процесния недвижим имот се явява С. Е., на чието име са и издаваните в процесния период, месечни и общи фактури.

От заключението на в.л. по приетата ССчЕ се установява, че прогнозно начисленото потребление на ТЕ, за периода от 01.05.2020 г. до 30.11.2020 г., в размер на 95, 22 лв. е платено /вероятно от бившия собственик и потребител на ТЕ, Е./, като ищецът е съобразил този факт и това потребление не е претендирано в настоящото производство.

С влизане в сила на решението за разваляне на договора за прехвърляне на недвижимия имот срещу задължение за издръжка и гледане, собственик на процесния имот, по наследствено приемство, следва да се счита ответника по делото А. Й. Х., дъщеря на Й.

В..

Следователно от писмените доказателства по делото се установява безспорно, че към момента на предявяване на исковата молба и за част от процесния период от 28.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ответникът Х. е собственик на процесния имот и в това си качество се явява потребител на доставяната до него ТЕ, и ще следва да отговаря за стойността на потребената в Апартамент № 6, топлинна енергия.

С оглед изложеното съдът приема, че ответникът е единствен собственик на процесния апартамент в периода, за който се претендира процесната сума. Ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ. Ето защо ответникът е страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължи цената на доставената топлинна енергия.

От приетите по делото доказателства се установява също, че процесния апартамент, през периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е бил с непрекъснато топлоснабдяване, като дяловото разпределение на ТЕ за ЕС е извършвано от ФДР „Бруната“ ООД.

Приети са доказателства, че през процесния период имота е обитаван, като е осигуряван и достъп за реален отчет на инсталираните уреди за отчет на потребената ТЕ /видно от приетите 2 бр. редовни отчети, подписани от абоната/.

От заключението на СТЕ, прието без възражения от страните и кредитирано от съда като компетентно и обективно дадено, се установява, че сградата, в която се намира топлоснабдения имот /Апартамент № 6 на ***/ е с непрекъснато топлоснабдяване в периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., а „Топлофикация София“ ЕАД е извършвало ежемесечно отчитане на общия топломер в АС, който е от търговски тип и е преминавал метрологичен контрол. За сметка на ищцовото дружество са били отчислявани технологични разходи, съобразно действащата през периода Методика към Наредбата за топлоснабдяването.