Решение № 510 от 07.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 510 гр. София, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВИАНА ДИМЧЕВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно наказателно дело № 20241110212334 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. Д. Г. срещу Наказателно постановление (НП) № 23-4332030964 от 18.12.2023г., издадено от Д.Д. – Началник Сектор в Отдел „Пътна полиция” при СДВР (ОПП – СДВР), с което на основание чл.183, ал.6, вр. ал.5, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 (двеста) лева, „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 12 контролни точки.

В жалбата се посочва, че Наказателното постановление е необосновано, незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят твърди, че на кръстовището е навлязъл на зелен сигнал и е излязъл на червен сигнал, тъй като трябвало да изчака преминаващи автомобили. Органите на реда били далеч от светофара и не могли да преценят каква е светлината на светофара в момента на нализането на жалбоподателя в кръстовището. Отбелязва се, че Г. нямал нарушения по ЗДвП и «с шофьорската книжка» изхранвал семейството си. Поради изложеното се иска от съда да отмени Наказателното постановление.

Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят не се явява лично и не изпраща представител в съдебното заседание на 19.11.2024г.

Въззиваемата страна Началник Сектор в ОПП – СДВР също не изпраща представител пред СРС в съдебното заседание на 19.11.2024г.

В писмо вх. № 276870 от 30.08.2024г., с което жалбата и административно1 наказателната преписка са изпратени на СРС, се прави изрично възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски.

По делото има депозирани писмени бележки от гл. юрк. М. с вх. № 332308 от 21.10.2024г. и с вх. № 341324 от 28.10.2024г. В тях се посочва, че жалбата на Г. е неоснователна и необоснована, а Наказателното постановление е законосъобразно и правилно. Твърди се, че в хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени сроковете за съставяне на АУАН и за издаване на НП. Изтъква се, че Наказателното постановление е издадено след изтичане на 7-дневния срок от съставянето на Акта. Заявява се, че АУАН и Наказателното постановление са издадени от овластени лица, при спазване на реквизитите по чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН, като фактическото описание на нарушението отразява признаците на състава и отговаря на дадената правна квалификация. Според гл. юрк. М. санкционните норми са правилно приложени и съответстват на извършеното нарушение. Приема се, че наказаното лице не е било възпрепятствано да разбере обвинението и да организира защитата си. Твърди се, че издаденият АУАН е редовен, поради което се иска СРС да приложи чл.189, ал.2 от ЗДвП.

Според процесуалния представител на въззиваемата страна нарушението е доказано по безспорен начин, като наложеното наказание е съобразено с целта на налагането му, а именно да се въздейства предупредително и превъзпитателно върху нарушителя и останалите граждани. Според гл. юрк. М. не са налице основанията за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Моли се съдът да потвърди Наказателното постановление и да присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското такова.

Със същото съдържание са и депозираните по делото писмени бележки на гл. юрк.

Пашунов с вх. № 367266 от 14.11.2024г. и с вх. № 367261 от 14.11.2024г.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :

На 03.12.2023г., около 10.22 часа, в гр. София жалбоподателят Б. Д. Г. управлявал лек автомобил „***” с рег. № **** по бул. „Ботевградско шосе”, с посока на движение от ул.

„Летоструй” към ул. „Рилска обител”. На кръстовището на бул. „Ботевградско шосе” и ул.

„Рилска обител” Б. Г. извършил обратен завой като навлязъл и преминал през кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба. В този момент и на същото място били полицейските служители В. Н. и И. М.. Двамата полицаи лично и непосредствено възприели движението на лек автомобил „***” с рег. № **** в кръстовището при светещ червен сигнал на светофарната уредба, която била в изправност и работела в автоматичен режим. Поради това полицаите спрели автомобила, управляван от Б. Г. и установили, че водачът е сам в превозното средство. Свидетелят В. Н., в присъствието на св. И. М., съставил срещу Б. Д. Г.

Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 1131862 от 03.12.2023г. за нарушение по чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП. Срещу подпис Б. Г. получил препис от този Акт на 03.12.2023г.

Въз основа на АУАН Серия GA № 1131862 от 03.12.2023г. и при същата фактическа обстановка, като описаната в него, Д.Д. – Началник Сектор в ОПП – СДВР издала Наказателно постановление № 23-4332-030964 от 18.12.2023г., с което за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, извършено повторно, на основание чл.183, ал.6, вр. ал.5, т.1 от ЗДвП, е наложила на Б. Д. Г. „глоба” в размер на 200 лева, „лишаване от право да управлява МПС“ за 2 срок от 1 месец и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР е постановила отнемане на общо 12 контролни точки.

Наказателното постановление е получено от брата на Г. на 09.08.2024г. и е обжалвано с жалба, подадена на 20.08.2024г. в ОПП – СДВР.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА :

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства (АУАН Серия GA № 1131862 от 03.12.2023г.; справка картон на водача; Заповед № 513з-13530 от 23.09.2020г. на Директора на СДВР; Заповед № 8121К-13318 от 28.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи; Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г.; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи и писмо от ОПП – СДВР с вх. № 345388/30.10.2024г. с приложена разписка за връчване на НП), както и от показанията на разпитаните от СРС свидетели В. Н. и И. М..

Относно времето, мястото, цвета на светофарната уредба, обстоятелството, че водачът е бил сам в автомобила и че му е бил съставен Акт показанията на свидетели Н. и М. взаимно се допълват и намират опора в АУАН Серия GA № 1131862 от 03.12.2023г.

Поради това и доколкото звучат достоверно и непредубедено – съдът ги кредитира.

Между показанията на св. Н. и тези на св. М. има известно несъответствие единствено по отношение на това каква маневра е правил водачът на автомобила. Пред СРС св. В. Н. твърди, че това е „ляв завой“, а св. И. М. посочва, че е „обратен завой“. В случая думите на св. М. намират опора в АУАН, поради което по отношение на предприетата от Г. маневра в кръстовището съдът дава вяра на показанията на И. М. и съответно само касателно маневрата не дава вяра на думите на В. Н..

Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП АУАН е доказателство, което на самостоятелно основание обосновава отговорността на дееца – доколкото отразените в редовно издадения акт за констатации фактически положения не се опровергават от събраните по делото доказателства. В настоящия случай съдът дава вяра на Акта, тъй като констатациите от него намират опора в показанията на свидетелите Н. и М., а същевременно не се опровергават от другите, събрани по делото доказателства.

Въз основа на кредитираните по-горе доказателства СРС приема за доказано, че на процесната дата, час и място автомобилът, управляван от Б. Г., е навлязъл и преминал през кръстовището при червен сигнал на светофарната уредба. Свидетелите Н. и М. са категорични, че са видели това лично, т.е. не е вярно твърдението на жалбоподателя, че полицаите били далеч и не могли да преценят каква е светлината на светофара в момента на навлизането в кръстовището на автомобила, управляван от Г.. Именно с оглед на събраните по делото гласни доказателства, които подкрепят и констатациите от Акта, съдът приема, че е недоказано твърдението на жалбоподателя, че на кръстовището бил навлязъл на зелен сигнал. Не звучи житейски достоверно влизането в кръстовището да е станало на зелено, но излизането от там да е на червено, тъй като след зеленото и преди червеното светва жълт сигнал на светофарната уредба, а това изисква време. Твърдението на жалбоподателя за 3 наличие на автомобили от една страна е недоказано, а от друга страна не е и от естество да потвърди тезата на Г., тъй като самият той сочи, че автомобилите са преминавали, т.е. не е имало задръстване. Наличието на движещи се автомобили в кръстовището също показва, че Г. се е движил при забранен за него светлинен сигнал на светофарната уредба. Освен това необходимото време за преминаване от зелено, през жълто до червено обичайно е повече от необходимото време за пропускане на движещи се автомобили, които са навлезли в кръстовището. Всичко това дава основание на съда да приеме, че доводите от жалбата обслужват защитната теза на Г..

Писмото от ОПП – СДВР с вх. № 345388/30.10.2024г. и приложената към него разписка за връчване на НП са обективни, достоверни и непредубедени. Поради това съдът ги кредитира и приема, че Наказателното постановление е връчено на 09.08.2024г. Това означава, че подадената в ОПП – СДВР на 20.08.2024г. жалба е била депозирана в законоустановения срок за обжалване на НП.

Справката - картон на водача е издадена от държавен орган и разполага с доказателствена сила за посочените в нея обстоятелства. Поради това СРС я кредитира и установява предишните нарушения по ЗДвП на жалбоподателя. Именно от тази справка следва, че по отношение на Г. за нарушение на чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП е било издадено НП № 23-4332-021320 от 14.09.2023г. Освен това за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП Г. е бил санкциониран и с Електронен фиш Серия GT № 1482594, както и с Електронен фиш Серия GT № 2708702. По отношение на НП № 23-4332-021320 от 14.09.2023г., Електронен фиш Серия GT № 1482594 и Електронен фиш Серия GT № 2708702 въззиваемата страна не е ангажирала доказателства кога са били извършени нарушенията /преди или след процесното/ и съответно кога тези НП или Електронни фишове са влезли в сила /спрямо момента на извършване на процесното деяние/. Поради това съдът не може със сигурност да приеме, че настоящото нарушение по чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП е реализирано със сигурност в рамките на година от влизането в сила на цитираните НП и Електронни фишове. Това означава, че не е доказано наличието на „повторност“ по смисъла на §6, т.33 от ДР на ЗДвП.

Заповед № 513з-13530 от 23.09.2020г. на Директора на СДВР, Заповед № 8121К-13318 от 28.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи и Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи са издадени от държавен орган и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това СРС ги кредитира. Заповед № 8121К13318 от 28.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи намира потвърждение и в Акта за встъпване в длъжност от 29.10.2019г., който като обективно и достоверно доказателство, също следва да се кредитира. От тези две писмени доказателства става ясно, че Д.Д. е Началник на 03 Сектор „Административно обслужване“ в ОПП – СДВР, което означава, че по силата на т.3.6. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи тя се явява компетентна да издава НП, вкл. и процесното Наказателно постановление. От Заповед № 513з-13530 от 23.09.2020г. на Директора на СДВР и точка 2.1., вр. точка 1.3.1. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи се установява, че св. В. Н. като младши автоконтрольор в ОПП – СДВР е имал 4 правото да съставя АУАН, включително и този от 03.12.2023г. Поради това съдът приема, че конкретните АУАН и НП са издадени от оправомощени за това лица.

Съдът остави извън доказателствената маса приложените на лист 31 и лист 32 от делото писма, тъй като те не представляват писмени доказателства, а съпроводителна кореспонденция във връзка с връчването на Наказателното постановление от 18.12.2023г.