Решение № 82 от 27.10.2022, Районен съд - Самоков

МОТИВИ към решение № 102 (№ 82 по ЕИСС) на Самоковския районен съд от 24.10.2022 г. по АНД № 332/2022 г. по описа на същия съд

Съдът е сезиран с постановление на Самоковската районна прокуратура, с което се предлага обвиняемият Б. Т. Б. от гр. Самоков да бъде освободен от наказателна отговорност, като на същия бъде наложено административно наказание "глоба" за извършено от него престъпление по чл. 343в, ал. 3 от НК.

В съдебно заседание РП – Самоков, редовно призована, не се представлява.

В хода на съдебните прения обвиняемият отправя искане делото да се прекрати, тъй като вече си е получил свидетелството за управление на МПС и си е извлякъл поука от случая.

При упражняване на правото си на последна дума обвиняемият не прави конкретно изявление.

От детайлния и съвкупен анализ на доказателствата, събрани на досъдебното производство № 186/2022 г. по описа на РУ – Самоков и приобщени в съдебното производство на основание чл. 378, ал. 2, вр. чл. 283 от НПК, по несъмнен начин се установява, че обвиняемият е извършил престъпление по чл. 343в, ал. 3 от НК, изразяващо се в това, че на 16.11.2021 г. около 12,00 ч. в гр. С. по ул. „Р. с.“ е управлявал моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „С.”, модел „Л.” с рег. № .. в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, наложена му със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ..г. на Началник Група към ОДМВР – София, РУ – Самоков, връчена му на 29.03.2021 г. и влязла в сила на 13.04.2021 г.

От обективна страна съставомерността на деянието на обвиняемия Б. Б. като престъпление по чл. 343в, ал. 3 от НК се обосновава от следните установени по делото обстоятелства: 1/. Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ..на Началник Група към ОДМВР – София, РУ – Самоков на обвиняемия е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б” от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца; 2/. Заповедта е връчена лично на обвиняемия на 29.03.2021 г., когато му е отнето и свидетелството за управление на МПС, и е влязла в сила на 13.04.2021 г.; 3/. На 16.11.2021 г. около 12,00 ч. в гр. Самоков по ул. „Р. с.“ обвиняемият е управлявал МПС – лек автомобил марка „С.“, модел „Л.“ с рег. № .. и 4/. Към 16.11.2021 г. не е настъпило основание за прекратяване действието на тази принудителна административна мярка. Тогава все още не е бил решен въпросът за отговорността на обвиняемия за деянието, чието извършване е послужило като основание за принудителната административна мярка.

Заповедта за прилагането й е издадена за деяние на жалбоподателя, извършено на 11.03.2021 г. и санкционирано с Наказателно постановление № .. г. на Началник Група към ОДМВР – София, РУ – Самоков, което е обжалвано от обвиняемия и с решение № 39 (№ 24 по ЕИСС) от 31.03.2022 г. по АНД № 310/2022 г. по описа на РС – Самоков, е потвърдено. Също така, към 16.11.2021 г. не са били изтекли 18 месеца от издаването на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка.

1

Кумулативното наличие на тези обстоятелства обосновава еднозначен извод, че инкриминираното в настоящото наказателно производство деяние на обвиняемия е съставомерно от обективна страна като престъпление по чл. 343в, ал. 3 от НК, изразяващо се в управление на МПС в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС.

От субективна страна обвиняемият е извършил престъплението във форма на вината пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици, засягащи обществените отношения, свързани с безопасността на транспорта, и е искал тяхното настъпване.

Не може да се приеме въз основа на обясненията на обвиняемия, дадени в хода на съдебното следствие, че с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК деянието му не е престъпно поради липса на обществена опасност, обоснована с негова малозначителност, респ. поради явна незначителност на обществената му опасност. В тези обяснения обвиняемият сочи конкретна фактическа обстановка относно повода, по който е управлявал МПС на инкриминираните дата и място, но тази фактическа обстановка е житейски обичайна и не разкрива малозначителност на самото деяние, нито явна незначителност на обществената му опасност. От друга страна, изтъкнатото от обвиняемия негово затруднено материално положение също не е основание за прилагане на чл. 9, ал. 2 от НК по отношение на деяние, извършено от лице на 75годишна възраст, което е управлявало МПС с ясното съзнание, че спрямо него е постановена принудителна административна мярка, изразяваща се във временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС и че към датата на извършване на деянието действието на тази мярка не е било прекратено.

Ето защо съдът намира, че обвиняемият виновно е извършил престъпление по чл.

343в, ал. 3 от НК.

Налице са всички законоустановени предпоставки за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност за извършеното от него умишлено престъпление с налагане на административно наказание.

За престъпление по чл. 343в, ал. 3 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода за срок до 3 години и глоба от 200 лв. до 1000 лв.

Към датата на извършване на инкриминираното в настоящото производство деяние на обвиняемия, осъжданията му по НОХД № 8/1976 г. на Софийския районен съд и по НОХД № 41/1980 г. на Софийския окръжен съд, както и последиците им, са били заличени независимо от предвиденото в закон или указ на основание чл. 88а от НК.

Ето защо следва да се приеме, че обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава Осма, раздел ІV от Общата част на НК.

От престъплението не са причинени съставомерни и посочени в постановлението на прокурора имуществени вреди, поради което не се обсъжда въпросът за възстановяването им.

Не са налице пречките, визирани в чл. 78а, ал. 7 от НК, за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

С оглед освобождаването на пълнолетния обвиняем от наказателна отговорност, съдът му наложи глоба в пределите на това административно наказание от 1000 лв. до 5000 лв., установени в чл. 78а, ал. 1 от НК.

2

При определяне на конкретния размер на административното наказание “глоба”, на основание чл. 27, ал. 2 от ЗАНН съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, конкретното съотношение между смекчаващите и отегчаващите вината на обвиняемия обстоятелства, както и съобрази социалното му и материално положение.

Обвиняемият е с ниска степен на обществена опасност като извършител на престъпление и е с добри характеристични данни. Обществената опасност на извършеното от него деяние също не е висока предвид установеното от показанията на свидетелите С.. Н. и Д. В. обстоятелство, че деянието е разкрито при рутинна проверка, извършена от служителите на РУ – Самоков, без обвиняемият да е създал конкретна опасност за движението по пътищата.

При тези смекчаващи отговорността му обстоятелства, както и при липсата на отегчаващи такива, а и с оглед социалното и материално положение на обвиняемия (вдовец, пенсионер, на 76 години към датата на постановяване на решението), съдът му наложи административно наказание “глоба” в размер 1000 лв. – в минималния законоустановен размер на това административно наказание съгласно чл. 78а, ал. 1 от НК. Този размер не подлежи на намаляване от съда по реда на чл. 55, ал. 2 от НК, тъй като се касае за индивидуализация на административно наказание и по този въпрос субсидиарно се прилага разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН, съгласно която определяне на административно наказание глоба под предвидения най-нисък размер не се допуска.

Съдът намира, че така наложеното на обвиняемия административно наказание „глоба” в размер 1000 лв. е справедливо и е достатъчно да постигне целите на административното наказване, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

В двете фази на наказателното производство – на досъдебното производство и в съдебната му фаза не са извършени разноски, които да бъдат възложени за заплащане от обвиняемия.

По изложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Самоков, 24.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Дарина Ив. Николова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Административно наказателно дело № 20221870200332 по описа за 2022 година въз основа на доказателствата по делото и закона

РЕШИ:

ПРИЗНАВА обвиняемия Б. Т. Б., роден на .. г. в гр. С., български гражданин, с постоянен адрес гр. С., кв. „В.”, бл. ., ет. ., ап. ., живущ понастоящем в гр. С., ул. „М.“ № ., вдовец, неосъждан, със средно образование, не работи – пенсионер, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 16.11.2021 г. около 12,00 ч. в гр. С. по ул. „Р. с.“ е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „С.“, модел „Л.“ с рег. № .. в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена му със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0338000077/17.03.2021 г. на Началник Група към ОДМВР – С., РУ – С., връчена му на 29.03.2021 г. и влязла в сила на 13.04.2021 г. – престъпление по чл. 343в, ал. 3 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ за престъпление по чл. 343в, ал. 3 от НК и му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА В РАЗМЕР 1000 лв. (хиляда лева).

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира пред Софийския окръжен съд в петнадесетдневен срок от днес.

1

Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________

2