Решение № 908 от 14.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 908 гр. Варна, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Добрина П. при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина П. Гражданско дело №

20243110105038 по описа за 2024 година

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК от Д.

К. Н. и Н. Г. Н. срещу Община Аксаково, за приемане на установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на недвижими имоти, при условия на СИО, находящи се в землището на с.Осеново, Община Аксаково, Област Варна, местн. "Шейтана", а именно:

1/ поземлен имот с идентификатор ****.6, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Осеново, м.Шейтана, одобрена със Заповед № РД-18- 96/28.12.2015г. на ИД на АГКК, с площ 512кв.м., вид територия: Земеделска, категория 6, Начин на трайно ползване:

Лозе, при съседи: имоти с идентификатори ****.102, ****.70, ****.71, ****.8 и ****.7 и 2/ поземлен имот с идентификатор ****.7, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Осеново, м.Шейтана, одобрена със Заповед № РД-18- 96/28.12.2015г. на ИД на АГКК, с площ 565KB.M., вид територия: Земеделска, категория 6, Начин на трайно ползване: Лозе, при съседи: имоти с идентификатори ****.102, ****.6, ****.8, ****.9, ****.10 и ****.11, които са придобити по давност чрез владение, упражнявано от тях в периода от 1965г. до настоящия момент, при твърдения за започване упражняване на фактическа власт,като към непрекъснатото се присъедини и спокойно владение и ползването, със съзнанието на Х.С.Г. - лично и по време на брака му с С./С.Л.А. /"по мъж Х." през периода от 1937г. до ****. /датата на смъртта на Х.С./.

Ищците твърдят, че Д. Н. е внучка, по бащина линия, на С.Л.А., известна още и като С., женена за Х.С.Г. от с.Осеново. През 1965г., след смъртта на Х.С.Г. /б.ж. на с.Осеново, починал на ****./ получили, като дарение, неформално, от С.Л.А., бивш жител на с.Кичево, Община Аксаково, Варненска област, починала на ****. недвижим имот, представляващ лозе с площ 1 дка, находящо се в землището на с. Осеново, Община Аксаково, Варненска област, в местност „Шейтана". Съседите на лозето, когато го получили, към момента, на дарението били: лозе на С.С., хавра, лозе на С.С. и път.

Твърди се, че Х.С.Г. е получил лозето от дядо си Г.Д. от село Дишъ пудакъ (също и 1

Диш будакъ) /сега - с.Осеново/, който е притежавал 2 дка лозе в местн. Шейтана в землището на селото. Правото на собственост на дядото Г.Д. е удостоверено в Крепостен акт№ 1259/23.11.1904г. от Мирови съдия при Варненско окръжие, Балчишка околия. Стана Атанасова е получила имота по наследство и завещание от съпруга си Х.С.Г., бивш жител на с.Осеново, Варненско, починал на ****. Наследодателят на ищцата Д. Н., Х.Г.С. е получил имота чрез неформално дарение от дядо си, е придобил право на собственост върху него следствие изтекла в негова полза придобивна давност - същият е владял и ползвал този имот, като от 1937г. е подновил лозето изцяло. След кооперирането на земята в с.Осеново през 1958г. имотът не е включван в блок на ТКЗС, но, както на Х.С. е зачитан за частно ползване през периода от 1958г. до смъртта му през 1965г., така и след това за нас също беше зачитан за частно ползване.

Ищците излагат, че от 1965г. до сега, като са получили описания имот като дарение и го владеят и ползват необезпокоявано и непрекъснато, считайки го за свой, са придобили собствеността върху имота поради изтекла в тяхна полза придобивна давност.

Ищците сочат, че в хода на висящото гр.д.№ 1159/2007г. по описа на ВРС, въпреки, че ответник по делото била Поземлена комисия - Аксаково, е включила имота като земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, след което ответната община съставила актове за частна общинска собственост, както следва: за АЧОС № 4927/04.02.2011г. и АЧОС № 4928/04.02.2011г. Считат, че актовете са съставени без основание, доколкото ищците продължават да владеят и ползват имота.

В едномесечния срок за отговор ответникът оспорва иска. Сочи, че Община Аксаково е станала собственик на процесния имот Съгласно чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ Общината стопанисва и управлява земеделската земя останала след възстановяването на собствеността. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост. В този смисъл общината е станала собственик ех lege, по силата на правна норма.

Предвиденото в следващите алинеи на чл.19 от същия закон особено административно производство не е условие за възникване правото на собственост, а представлява разписвано на реда, по който да бъдат определени имотите, които са общинска собственост и за които да се съставят Актове за общинска собственост. Позовава се на разпоредбата на чл.5, ал.3 от Закона за общинската собственост, съгласно която „Актът за общинска собственост няма правопораждащо действие", а само установява (констатира) принадлежността на правото на собственост. Правопораждащият факт за собственост на общината е законовата норма на чл.19, ал. 1 от ЗСПЗЗ.

Ответникът излага, че в изпълнение на чл. 19, ал.3 от ЗСПЗЗ Община Аксаково е съставила и Актове за частна общинска собственост (АОС), както следва: за имот № **** по КВС АОС № 4927 от 04.02.2011г. и за имот № **** по КВС АОС № 4928 от 04.02.2011г., като след влизане в сила на кадастралната карта за територията са съставени нови АОС за процесиите имоти, съответно с № 7687/25.06.2024г. и № 7688/25.06.2024г.

Сочи, че по гражданско дело № 1159 по описа на Районен съд - Варна за 2007г., с което предявеният иск е отхвърлен, като неоснователен, ищците не са проявили достатъчна процесуална активност да ангажират доказателства, с които да докажат основателността на претенцията си. Счита, че не следва за това, че имотът не е подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ, нито може да игнорира обстоятелството, че с изтичането на сроковете за заявяване на земята е преклудирана правната възможност да се претендират права на собственост върху нея.

Ответникът подчертава, че по делото не са представени никакви писмени доказателства, които да удостоверяват началния момент на твърдяното установяване на владение нито от ищците, нито за правото на собственост на дарителката С.Л.А.. Възразява, че придобиването на имот, правото на собственост, върху който подлежи на възстановяване 2 по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ по давност е изключено до приключването на административната процедура по възстановяването на собствеността.

Ответникът, сочи че самия факт на съставения на Акт за общинска собственост, удостоверяващ титул за собственост, сам по себе си „смущава" осъществяваното от ищците владение, които макар знаейки още през 2012г. изхода по гражданско дело № 1159 по описа на Районен съд - Варна за 2007г. не са предприели никакви действия спрямо Общината.

Оспорва имота да е придобит по давност от ищците.

Ответникът твърди, че проц. имоти са подлежали на възстановяване по ЗСПЗЗ.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

С Акт № 4927/04.02.2011г. за частна общинска собственост, вписан в Служба по вписванията - Варна, Община Варна е актувала ПИ № ****, като частна общинска собственост, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2,чл.56,ал.1 от ЗОС,чл.19,ал.1 от ЗСПЗЗ,чл.45Г,ал.1,и ал.2 от ППЗСПЗЗ.

С Акт № 7687/25.06.2024г. за частна общинска собственост, вписан в Служба по вписванията - Варна, Община Варна е актувала ПИ с идентификатор ****.6 като частна общинска собственост, на основание чл.59,ал.1 от ЗОС.

С Акт № 4928/04.02.2011г. за частна общинска собственост, вписан в Служба по вписванията - Варна, Община Варна е актувала ПИ № ****, като частна общинска собственост, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2,чл.56,ал.1 от ЗОС,чл.19,ал.1 от ЗСПЗЗ,чл.45Г,ал.1,и ал.2 от ППЗСПЗЗ.

С Акт № 7688/25.06.2024г. за частна общинска собственост, вписан в Служба по вписванията - Варна, Община Варна е актувала ПИ с идентификатор ****.7 като частна общинска собственост, на основание чл.59,ал.1 от ЗОС.

С решение по гр.д.№1159/2007г. на ВРС е отхвърлен предявения от Д. К. Н. против Общинска служба “Земеделие и гори” гр.Варна и Община Аксаково, иск с правно основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за приемане за установено по отношение на ответниците правото на възстановяване на собствеността на наследниците на С.Л.А. б.ж. на с. Осеново, общ.

Аксаково обл. Варна, върху земеделска земя с площ от 1 дка в м.”ШЕЙТАНА” в землището на с. Осеново, общ. Аксаково, обл. Варна, съставляващ лозе, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, се установява следното:

Приложено завещание от Х.С.Г. към С. Лифтерова по мъж Х., в което е описано "лозе от един декар което е в ТКЗС" без граници и без посочена местност.При така описан имот няма как да установя идентичност между това лозе и ПИ с идентификатори ****.6 и ****.7 в землището на с. Осеново. След направените справки в Община Аксаково не открих данни ПИ с идентификатори ****.6 и ****.7 да са отчуждавани. Няма данни ПИ с идентификатори ****.6 и ****.7 да са включвани и държавния горски фонд.ПИ с идентификатори ****.6 и ****.7 не са давани за ползване по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

От показанията на разпитаната по искане на ищците свидетелка А. П. В. се установява, че познава ищците Д. и Н. от 15 години и повече, в с.Осеново, приятели са. Знае, че имат едно наследствено лозе в с.Осеново, което е малко извън селото, в м-ст Шейтана.

Там ходят и за билки. Лозето е много старо, и е дарено от бабата на Д. от нейната баба С..

Може би е 40-годишно лозето. Ищците са го изкоренили преди две години, две години и половина, понеже е много старо. Сега е като изоставено, както и съседните, няма нищо, просто е изровено, чака да го наторят и да го подготвят. Изкореняването станало преди две години. Преди било лозе, което в началото давало повече грозде бяло. Много отдавна било оградено. Когато свидетелката се запознала с тях имало символична ограда, но няма ограда сега. Има т.нар. очертание като синори.

3

От показанията на свидетеля Н.Р.Я. се установява, че познава ищците Д. и Н. повече от 40 години. Съседи са в с. Осиново. Те имат и друг имот в с. Осеново на м-ст Шейтана, лозе. Може би около декар голямо . Към 2023 година лозето било много старо и те го изкоренили тогава. Това лозе е наследено от бабата на Д., която има втори брак с Х., преди да почине той го дарява, завещава го на втората си съпруга, на съпругата си в момента, и след неговата смърт, баба С., понеже е на възраст вече жената го дава на Д. и Н. да се грижат за него. Те го гледат и до сега. Не са прекъсвали да го гледат. Те са много работливи и не са оставяли местото без да го гледат.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на предявената искова претенция:

Съобразно разпоредбата на чл.124 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Задължителна процесуална предпоставка за допустимост на предявения положителен установителен иск за собственост, за която съдът следи във всеки момент от развитието на производството, е наличието на правен интерес. При положителния установителен иск за собственост правен интерес е налице, когато ищецът твърди, че ответникът претендира право, което изключва това на ищеца.

В качеството им на субсидиарна форма на защита, тези искове са допустими само при условие, че степента на накърняване на спорното субективно право е с такъв интензитет, че същото би могло да бъде защитено само с внасянето на безспорност в отношенията. В случая, изхождайки от релевираните в обстоятелствената част на иска твърдения, че ищците са собственици на процесния недвижим имот на основание осъществено давностно владение на спорния имот, настоящият състав приема, че за същите съществува правен интерес от избраната форма на защита.