Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1458 от 14.08.2026, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 1639/2026
Вид
Определение № 1458
Подписан
14.08.2026
В сила
25.09.2026
Състав
Христина Запрянова Жисова

Цитирани разпоредби

  • чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.118 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 118, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 118, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за съдебната власт

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1458 гр. гр. Хасково, 14.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20265640101639 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.118 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК: 200385975, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Цариградско шосе“ № 115Е, ет.4, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК и при условията на обективно кумулативно съединение, искове против С. Р. П. ЕГН **********, с посочен в исковата молба адрес: *******. За претендираните суми е издадена заповед № 2846 от 19.12.2025 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 4015 по описа за 2025 г. на Районен съд – Габрово, представляващо ЕЗД.

Извършена е процедурата по чл.131 от ГПК, като в законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

С постъпилия по делото отговор на исковата молба ответникът е направил възражение за местна неподсъдност на делото пред РС-Хасково на основание чл. 119 от ГПК, като се иска от съда да прекрати производството пред РС-Хасково и да изпрати същото за разглеждане по компетентност на съда, в района на който се намира адресът по местоживеене на ответника.

Посочва, че е допусната грешка при посочване на адреса му, който се намирал в гр.Сърница, обл.Пазарджик, а не както погрешно било посочено – в с.Сърница, общ.Минерални бани, обл.Хасково.

1

По повод на това ответно възражение, бе извършена от съда служебна справка НБД, от която се установява, че настоящият и постоянен адрес на ответника се намира в ******, считано от 01.01.1980 г., съответно от 19.03.2001 г., тоест преди завеждане на заявлението в съда.

Съдът като съобрази данните по делото и приложимия закон, намира следното:

Видно от изложените в исковата молба твърдения, а и от приложените писмени доказателства към нея, вкл. и от служебно изготвената справка НБД за ответника е, че се касае за предявен иск по реда на чл. 422 ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1 ГПК за установяване дължимостта на вземания, основаващи се на сключен договор за потребителски кредит, цедирани на ищеца. Ответник по иска, респ. длъжник в заповедното производство е лице, чийто постоянен и настоящ адрес е регистриран в гр.Сърница, настоящият адрес - считано от 01.01.1980г., а постоянният – от 19.03.2001г., т.е. преди депозиране на заявлението и на исковата молба в съда.

С последната редакция на чл. 113 ГПК, вр. чл. 119 ал. 3 ГПК, в сила от 07.08.2018 г., законодателят е регламентирал правилата, уреждащи местната подсъдност, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск по потребителски спорове.

Съгласно чл. 113 ГПК /изм. ДВ бр. 65/07.08.2018 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2019 г./, исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на такъв- по постоянния. Образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес.

Нормата на чл. 119 ал. 3 ГПК /изм. ДВ бр. 65/07.08.2018 г./, регламентира, че възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл.

113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. Разпоредбата на чл. 119 ал. 3 ГПК не поставя упражняването правомощието на съда да реши дали да гледа делото с оглед местната подсъдност в зависимост от наличието или липсата на възражение от страна на ответника – разпоредбата определя само крайния момент, до който съдът трябва да обяви на страните отвода за неподсъдност на спора.

Имайки предвид характера на настоящия спор- установяване на 2 вземания, основаващи се на договор за потребителски кредит, настоящият състав намира, че в случая ответникът има качеството на потребител.

Легалното определение на понятието „потребител“ се съдържа в § 13, т.1 ДР на ЗЗП, съгласно който такъв е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Нормата на чл.113 ГПК, преди изменението й регламентираше изборна местна подсъдност- общата по чл. 105 ГПК или по постоянен или настоящ адрес на ищеца, като този избор принадлежеше на ищеца- потребител.

Прочитът на последното изменение на чл.113 и чл. 119 ал. 3 ГПК сочи на задължителна подсъдност по чл.113 ГПК и че приложното поле на хипотезите, в които съдът следи служебно за местната подсъдност е разширено и в него са включени и т.нар. потребителски искове по чл. 113 ГПК. Посочената специална норма изключва приложението на чл.105 ГПК.

Ето защо, съдът намира, че доколкото настоящият адрес на ответника, както към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и към датата на депозиране на исковата молба е в гр.

Сърница, община Сърница, област Пазарджик, то местно компетентен да разгледа спора е Районен съд – Велинград, в чийто съдебен район се намира посоченото населено място. Този извод не се променя от обстоятелството, че след изменението на чл.411 ал.1 ГПК, в сила от 01.07.2025 г. заявлението за издаване на заповед за изпълнение е разглеждано от районен съдия, определен съобразно чл. 9, ал. 3 от Закона за съдебната власт , в случая от съдия при Районен съд - Габрово.

По изложените съображения и на основание чл. 118, ал. 1 и ал. 2 ГПК, делото следва да бъде прекратено пред Районен съд - Хасково и изпратено за разглеждане по подсъдност на Районен съд – Велинград.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 1639 по описа за 3

2026 г. на Районен съд - Хасково.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на местно компетентния Районен съд – Велинград.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Хасково в едноседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Хасково: _______________________ 4