Решение № 1000 от 16.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1000 гр. Пловдив, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Петя Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Изева Въззивно гражданско дело № 20265300500870 по описа за 2026 година

Производство по чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на Р. Л. В.,ЕГН-**********,гр.П. против решение № 475/03.02.2026г.,постановено по гр.д.№ 8112/23г.по описа на ПдРС,14-ти гр.с. в частта му,с която е осъдена на основание чл.59,ал.1 от ЗЗД Р. Л. В.,като наследник по закон на починалия първоначален ответник Л. П.

Л.,ЕГН-**********,(починал в хода на производството на ***г.),да заплати на Е. В. С.,ЕГН-**********,гр.П.,сумата от 2190,53лв. или 1120,00 евро,представляваща наемна цена за периода 06.05.2018г.- 31.12.2018г.по договор за наем от 01.04.2012г.,с която Р. Л. В.,като наследник по закон на починалия първоначален ответник Л. П. Л.,неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца,ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда – 05.06.2023г.,до окончателното изплащане, както и даз заплати на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 1071,79лв.или 548,80 евро, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 2190,53лв.за периода от 06.05.2018г. до 05.06.2023г.(датата на подаване на исковата молба в съда).

1

Жалбоподателката намира решението в атакуваната му част за неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост по изложени във въззивната жалба съображения.Поддържа,че районният съд неправилно е приел,че ищцата притежава 1/5 ид.ч.от съсобствеността върху процесното отдадено под наем помещение,базирайки се на завещание от 16.03.18г.,с което съпругът на ищцата -М. Ф.,починал на *** е завещал на същата цялото си движимо и недвижимо имущество.Посочва,че съдът не е взел предвид,че завещанието е обявено за нищожно с влязло в сила решение по гр.д.№ 2353/18г.на ПдОС.На следващо място се оспорва извода на ПдРС,че наемателят на процесното помещение- „Студио 21“ ЕООД е изплащал наемната цена за процесния период на трето за наемното отношение лице,а именно-първоначалния ответник Л. П. Л.,т.е. не се доказвало същият да се е обогатил за сметка на ищцата от получаването на месечните наеми.Излагат се доводи и за неправилност на изводите на съда и по отношение на претенцията за мораторна лихва,като се поддържа,че няма доказателства ответникът да е поканен да заплати претендираната сума за исковия период и същият следвало да се счита за поканен едва с исковата молба.Претендират се разноски.

ВъззИ.емата Е. В. С.,ЕГН-********** от гр.П. намира жалбата за неоснователна,а атакуваното решение за правилно по съображения,изложени в писмен отговор и съдебно заседание.Претендира разноски.

ПдОС,след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е допустима,подадена е от надлежна страна в законния срок,внесена е дължимата ДТ и е изпълнена процедурата по чл.263 от ГПК.

Разгледана по същество същата е основателна.

Пред ПдРС са предявени искове с правно основание чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от Е. В. С. против Л. П. Л.,починал в хода на производството и заместен от законния си наследник Р. Л. В..

По делото е безспорно,че на ***е сключен договор за наем от съсобствениците на наемания обект,в качеството им на наемодатели Р. Л. В.,с 2/5 ид.части,П. Г. Т.,М. И. Ф. и Н. И.. Д.-с по 1/5 ид.ч.от една страна,и от друга- „Студио 21“ ЕООД като наемател,по отношение на сграда със застроена площ от около 72 кв.м.на три нИ.,находяща се на ул.“***.Съгласно 2 т.1.3 от договора за наетия обект е договорена цена от 800 евро месечно,която се индексира ежегодно съгласно т.1.4 от същия.Съгласно т.1.6 от договора наемодателите упълномощават трето за договора лице-Л. П. Л. да получава наемната вноска,а също така да съгласува двете страни по договора.

Ищцата твърди,че е съпруга на единия от наемодателите-М. Ф., с когото има сключен гр.брак на *** г.,а съпругът починал на ***.,което се установява и от представените удостовериня за гр.брак и за наследници на М.

Ф..Към момента на подаване на исковата молба бил починал и друг от наемодателите и сестра на М. Ф.-Н. И. Д. (поч.на ***.).Със смъртта на двамата се погасявало частично съгласието относно уговорката по т.1.6. от договора посоченото от тях 3-то лице да получава цялата наемна цена.Ищцата се явявала единствен законен наследник на М. Ф. в отдадената под наем съсобственост на осн.чл.9,ал.2 от ЗН,а след смъртта на сестра му-и по реда на чл.9,ал.3 от ЗН.Поддържа,че въпреки това нейната част от наема,съответна на нейната идеална част,се получавала от Л. Л.,като същият неоснователно се обогатил,а ищцата-обедняла до размера на получените наеми.След многобройни уточнения на исковата претенция и изменение по реда на чл.214 от ГПК ищцата претендира сумата от 2190,20лв.главница(7 месеца х 160 евро за квотата от 1/5 ид.ч.)за периода 06.05.-31.12.2018г.,както и сумата от 1145,87лв.обезщетение за забава за периода 06.05.18г.до датата на завеждане на исковата молба-05.06.23г.

От представените писмени доказателства-нотариални актове:НА за собственост № 5/19.03.1992г и НА за дарение № 126/12.05.93г. се установява,че отдаваният под наем обект е бил съсобствен между няколко лица,вкючително Л. Ф.,майка на М. Ф. и Н. Д. и техен наследодател,която е притежавала 2/5 ид.ч.от имота,а впоследствие,след дарението и нейната смърт братът и сестрата получават по 1/5 ид.част.

Ищцата претендира да е съсобственик на 1/5 ид.част по наследство от покойния си съпруг на осн.чл.9,ал.2 от ЗН и от Н. Д.,която е починала след брат си и без да остави други наследници,на осн.чл.9,ал.3 от ЗН.

Първоначалният ответник по иска Л. Л. отрича да е реализирал права от направеното с договора за наем упълномощаване и да е получавал наемни вноски от месец юни 2018г.,а от 01.01.2019г.отношенията с наемателя били уредени с друг договор за наем.

3

По делото е изготвена ССЕ,която определя размера на наемната цена по договор за наем от 01.04.2012г. за процесните периоди.

Районният съд е приел с решението си в обжалваната му част,че е налице приложното поле на разпоредбата на чл.59 ал.1 от ЗЗД.Приел е,че от представените писмени доказателства,неоспорени от ответника се установява,че наемателят е изплащал наемната цена за процесния период на трето лице в наемното отношение,а именно Л. Л..Позовал се е на приетото по делото като доказателство завещание от 16.03.2018г.,с което съпругът на ищцата М. Ф. е оставил цялото си движимо и недвижимо имущество на своята съпруга – Е. С. и е счел,че квотата на същата в съсобствеността е 1/5 ид.ч.

Тези изводи настоящата инстанция намира за неправилни.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД обхваща следните елементи: обогатяване на едно лице за чужда сметка,обедняване на друго лице,свързано със съответното обогатяване,липсата на правно основание за обогатяването и липсата на друга правна възможност за защита на обеднелия.Отговорността за неоснователно обогатяване по същността си е облигационна,но извъндоговорна,т.е.реализира се,когато между обеднелия и обогатилия се не съществува договорна връзка.

В настоящия случай не са налице всички елементи от фактическия състав на чл.59 от ЗЗД.Противно на извода на районния съд,въззивната инстанция намира за недоказано обогатяването на ответника за сметка на ищцата.Първостепенния съд приема за доказан този елемент,позовавайки се на „представените писмени доказателства“ по делото,без обаче да ги конкретизира.

В тази връзка са представени само две писмени доказателства,които при това са косвени.Първото от тях е отговор на наемателя „Студио 21“ ЕООД на покана-предизвестие,отправена от ищцата,без дата,в който е посочено,че „по силата на договора „Студио 21“ ЕООД изплаща наем за ползването на целия обект на наемодателите-негови съсобственици“.Второто писмено доказателство е отговор на покана,отново от дружеството наемател до Е.

С.,отново без дата,в което се посочва,че дружеството е заплащало дължимите месечни наемни вноски в пълен размер,“в уговорените срокове и по уговорения в договора за наем начин и механизъм.“

Нито едно от тези доказателства не установява категорично,че 4 месечната наемна цена за исковия период- 06.05.2018г.-31.12.2018г.е заплащана на Л. Л. в качеството му на пълномощник на наемодателите.В първия отговор се споменава само,че наемателя изплаща наема на наемодателите без да се уточнява по какъв начин,а във втория отговор се посочва,че изплащането се извършва по уговорения в договора начин и механизъм,но какъв е този начин/механизъм,не е ясно при положение,че отговора не е датиран,а има два договора за наем за същия обект,като във вторият такъв-от 01.01.2019г.,начина на изплащане на наемната цена е напълно различен от първия договор,а именно-по банкови сметки на наемодателите.При доказателстввена тежест,лежаща върху ищцата,същата не доказва при условията на пълно и главно доказване,че именно ответникът Л.

Л. е получавал месечните наеми по договора за наем от 01.04.2012г.за исковия период и съответно,че същият се е обогатил за сметка на ищцата.

При липсата на един от кумулативно дадените елементи от ФС на чл.59 от ЗЗД искът се явява неоснователен само на това основание и първоинстанционният съд е следвало да го отхвърли.Като е стигнал до обратния извод,съдът е постановил неправилно решение в осъдителната му част,което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което да се отхвърли изцяло исковата претенция по чл.59 от ЗЗД,както и акцесорната претенция за мораторна лихва върху главницата.

Разноски:

При този изход на спора на жалбоподателката следва да се присъдят направените от нея разноски както пред първата,така и пред въззивната инстанция.

Пред ПдРС са претендирани разноски от Р. Л. В. в размер на 3000лв.за адв.възнаграждение съгласно представен списък на разноските и ДПЗС,но другата страна е направила възражение за прекомерност на адв.възнаграждение,което съдът намира за основателно.При цена на исковете от 3341,07лв.е недопустимо размерът на адв.възнаграждение да е почти равен на цената на исковете.Още повече,че делото не е с голяма фактическа и правна сложност.Поради което настоящата инстанция намира,че на Р. Л. В. следва да се присъдят разноски за първата инстанция за адв.възнаграждение в размер на 400 €.За въззивната инстанция се претендират разноски за ДТ-49,87 € и за адв.възнаграждение в размер на 400 €,които също следва да се присъдят 5 на жалбоподателката.Така общо дължимата от въззИ.емата Е. С. сума за разноски на жалбоподателката за двете инстанции е в размер на 849,87 €,които въззИ.емата следва да се осъди да заплати.

Водим от горното Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 475/03.02.2026г.,постановено по гр.д.№ 8112/23г.по описа на ПдРС,14-ти гр.с. в частта му,с която е осъдена на основание чл.59,ал.1 от ЗЗД Р. Л. В.,ЕГН-**********,като наследник по закон на починалия първоначален ответник Л. П. Л.,ЕГН-**********,(починал в хода на производството на ***),да заплати на Е. В. С.,ЕГН**********,гр.П.,сумата от 2190,53лв. или 1120,00 евро,представляваща наемна цена за периода 06.05.2018г.- 31.12.2018г.по договор за наем от 01.04.2012г.,с която Р. Л. В.,като наследник по закон на починалия първоначален ответник Л. П. Л.,неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца,ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда – 05.06.2023г.,до окончателното изплащане, както на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 1071,79лв.или 548,80 евро, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 2190,53лв.за периода от 06.05.2018г. до 05.06.2023г.(датата на подаване на исковата молба в съда),както и в частта за разноските,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е. В. С.,ЕГН-**********,гр.П. против Р. Л.

В.,ЕГН-**********,гр.П. иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2190,53лв.(1120,00 евро),представляваща наемна цена за периода 06.05.2018г.- 31.12.2018г.по договор за наем от 01.04.2012г.,с която Р. Л.