Решение № 513 от 22.04.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 513 гр. София, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20251000503540 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 5719 от 18.09.2025 год., постановено по гр.д.№ 10303/2022 год. по описа на СГС, I-16 състав, П. П. П. е осъдена да заплати на Л. В. Р. сумата от 49 000 евро, представляващи получена без основание наемна цена за имот, находящ се в с.Бистрица, за периода 26.06.2019 до 11.03.2022 год., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.10.2022 год. до окончателното изплащане, като са разпределени и разноските между страните.

Решението е обжалвано от ответника П. П. П. с доводи за неправилност. Твърди се, че неправилно съдът е изключил от доказателствения материал по делото представени от нея доказателства и е заличил допуснат свидетел, поради което е достигнал до неправилен извод за дължимост на процесната сума. Моли за отмяна на решението, като вместо него бъде постановено друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена.

Въззиваемия Л. В. Р., чрез процесуален представител оспорва наведените по жалбата доводи и моли за потвърждаване на решението.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението за валидно. Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна в производството и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

По очертания от оплакванията в жалбата предмет на въззивен контрол, свеждащ се до неправомерни процесуални действия на съда, намира следното:

1

Пред първоинстанционният съд е предявен осъдителен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, макар и неправилно квалифициран по чл.55, ал.1 от ЗЗД, като ищецът твърди, че по сметката на ответницата в периода от 26.06.2019 год. до 11.03.2022 год. е постъпила сума в размер на почти 50 000 евро, представляващи наемна цена на негов недвижим имот, заплатен от трето лице - наемател. Поддържа, че не е делегирал представителна власт на ответницата да отдава имота под наем и да получава наемната цена. В тази връзка ответницата се е обогатила за негова сметка и моли съда да я осъди да му заплати сумата от 49 000 евро, заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

Ответницата П. П. оспорва иска, като твърди, че е била упълномощена от ищеца, заедно със съпруга си да сключва договори за наем и да получава наемните вноски, като получените наемни вноски в размер на 2 000 евро месечно са били предавани на ищеца. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Представен е договор за наем от 24.03.2019 г., сключен между Л. Р., представляван от Х. П. и П. П. П., в качеството на наемодател и Р. Р., като наемател, по силата на който е отдеден под наем недвижими имот, представляващ УПИ XVII-552в, находящ се в кв. 50 по плана на гр.

София, местност с. Бистрица, с площ по нотариален акт 630 кв.м., представляващ поземлен имот с идентификатор ***, в ***, заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда, със ЗП от 143 кв.м., с идентификатор ***, за месечен наем в размер на сумата от 2 000 евро, платима по банкова сметка на П. П. в „Пиреосбанк България“ АД, посочена в договора.

Видно е представеното извлечение от банкова сметка на Р. Р., че ответницата П. е получила по посочената банкова сметка 24 наемни вноски, в периода 12.07.2019 г. – 11.02.2022 г., като последната е в размер на 2008,72 евро, с основание наем.

С протокол определение от 24.02.2025 г. първоинстанционният съд е изключил като доказателства по делото представените от ответницата към отговора 5 бр. разписки, както и пълномощно от Л. В. в полза на П. П. и Х. П. за отдаване под наем на процесния имот, като напълно неоснователни са доводите на жалбопододателя за извършени неправилни действия на съда. Това е така, тъй като в проведеното на 28.10.2024 год. открито съдебно заседание, във връзка с направеното оспорване на разписките е открито производство по чл.193 от ГПК, като ответника е бил задължен да представи оригиналите им, както и е допуснат един свидетел при режим на довеждане, а делото е отложено за след два месеца. По молба на ответната страна, мотивирана от смяна на процесуалния си представител по делото, съдът е отложил следващото открито съдебно заседание за период от нови три месеца, като на проведеното на 26.02.2025 год. ответната страна не се е явила, като не е посочила основателни причини за това. С оглед на това процесуално поведение на страната, която носи разпределената й доказателствена тежест, съдът правилно е изключил от доказателствата по делото представените разписки и е заличил допуснатия свидетел при режим на довеждане.

2

Искът с правно основание чл. 59 от ЗЗД е субсидиарен иск за неоснователно обогатяване, при който в тежест на ищеца е да докаже, че се е обеднил, както и че в резултат на неговото обедняване ответникът пряко се е обогатил без основание. За да бъде уважен иск по чл.59 от ЗЗД трябва да е налице увеличаване на имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, да е установено, че обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от едни и същ факт или от група от факти. При това неоснователно обогатяване обогатилият се за сметка на другиго дължи да върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването. Ако има разлика между двете стойности се дължи връщане на помалката между обедняването и обогатяването, т.е. при иск по чл. 59 от ЗЗД следва да бъде установено онова обогатяване, което е в причинна връзка с обедняването на ищеца и не надвишава размера на това обедняване, както и че същото е налице без да съществува валидно правно основание за това.

В настоящият случай се установи по делото, че ответницата е получила наемна цена на имота в размер на 49 000 евро, като не е имала основание за това. Следователно се е обогатила с тази сума, за сметка на ищеца, който пък е обеднял с тази сума, поради което исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена.

Поради съвпадане на правните изводи на настоящия въззивен състав с тези на първоинстанционният съд, решението на Софийския градски съд следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, Софийски апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5719 от 18.09.2025 год., постановено по гр.д.№ 10303/2022 год. по описа на СГС, I-16 състав.

Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 513 гр. София, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20251000503540 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 5719 от 18.09.2025 год., постановено по гр.д.№ 10303/2022 год. по описа на СГС, I-16 състав, П. П. П. е осъдена да заплати на Л. В. Р. сумата от 49 000 евро, представляващи получена без основание наемна цена за имот, находящ се в с.Бистрица, за периода 26.06.2019 до 11.03.2022 год., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.10.2022 год. до окончателното изплащане, като са разпределени и разноските между страните.

Решението е обжалвано от ответника П. П. П. с доводи за неправилност. Твърди се, че неправилно съдът е изключил от доказателствения материал по делото представени от нея доказателства и е заличил допуснат свидетел, поради което е достигнал до неправилен извод за дължимост на процесната сума. Моли за отмяна на решението, като вместо него бъде постановено друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена.

Въззиваемия Л. В. Р., чрез процесуален представител оспорва наведените по жалбата доводи и моли за потвърждаване на решението.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението за валидно. Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна в производството и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

По очертания от оплакванията в жалбата предмет на въззивен контрол, свеждащ се до неправомерни процесуални действия на съда, намира следното:

1

Пред първоинстанционният съд е предявен осъдителен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, макар и неправилно квалифициран по чл.55, ал.1 от ЗЗД, като ищецът твърди, че по сметката на ответницата в периода от 26.06.2019 год. до 11.03.2022 год. е постъпила сума в размер на почти 50 000 евро, представляващи наемна цена на негов недвижим имот, заплатен от трето лице - наемател. Поддържа, че не е делегирал представителна власт на ответницата да отдава имота под наем и да получава наемната цена. В тази връзка ответницата се е обогатила за негова сметка и моли съда да я осъди да му заплати сумата от 49 000 евро, заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

Ответницата П. П. оспорва иска, като твърди, че е била упълномощена от ищеца, заедно със съпруга си да сключва договори за наем и да получава наемните вноски, като получените наемни вноски в размер на 2 000 евро месечно са били предавани на ищеца. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Представен е договор за наем от 24.03.2019 г., сключен между Л. Р., представляван от Х. П. и П. П. П., в качеството на наемодател и Р. Р., като наемател, по силата на който е отдеден под наем недвижими имот, представляващ УПИ XVII-552в, находящ се в кв. 50 по плана на гр.

София, местност с. Бистрица, с площ по нотариален акт 630 кв.м., представляващ поземлен имот с идентификатор ***, в ***, заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда, със ЗП от 143 кв.м., с идентификатор ***, за месечен наем в размер на сумата от 2 000 евро, платима по банкова сметка на П. П. в „Пиреосбанк България“ АД, посочена в договора.

Видно е представеното извлечение от банкова сметка на Р. Р., че ответницата П. е получила по посочената банкова сметка 24 наемни вноски, в периода 12.07.2019 г. – 11.02.2022 г., като последната е в размер на 2008,72 евро, с основание наем.

С протокол определение от 24.02.2025 г. първоинстанционният съд е изключил като доказателства по делото представените от ответницата към отговора 5 бр. разписки, както и пълномощно от Л. В. в полза на П. П. и Х. П. за отдаване под наем на процесния имот, като напълно неоснователни са доводите на жалбопододателя за извършени неправилни действия на съда. Това е така, тъй като в проведеното на 28.10.2024 год. открито съдебно заседание, във връзка с направеното оспорване на разписките е открито производство по чл.193 от ГПК, като ответника е бил задължен да представи оригиналите им, както и е допуснат един свидетел при режим на довеждане, а делото е отложено за след два месеца. По молба на ответната страна, мотивирана от смяна на процесуалния си представител по делото, съдът е отложил следващото открито съдебно заседание за период от нови три месеца, като на проведеното на 26.02.2025 год. ответната страна не се е явила, като не е посочила основателни причини за това. С оглед на това процесуално поведение на страната, която носи разпределената й доказателствена тежест, съдът правилно е изключил от доказателствата по делото представените разписки и е заличил допуснатия свидетел при режим на довеждане.

2

Искът с правно основание чл. 59 от ЗЗД е субсидиарен иск за неоснователно обогатяване, при който в тежест на ищеца е да докаже, че се е обеднил, както и че в резултат на неговото обедняване ответникът пряко се е обогатил без основание. За да бъде уважен иск по чл.59 от ЗЗД трябва да е налице увеличаване на имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, да е установено, че обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от едни и същ факт или от група от факти. При това неоснователно обогатяване обогатилият се за сметка на другиго дължи да върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването. Ако има разлика между двете стойности се дължи връщане на помалката между обедняването и обогатяването, т.е. при иск по чл. 59 от ЗЗД следва да бъде установено онова обогатяване, което е в причинна връзка с обедняването на ищеца и не надвишава размера на това обедняване, както и че същото е налице без да съществува валидно правно основание за това.