Решение № 266 от 09.05.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. Враца, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емил Кр. Ангелов при участието на секретаря М. Т. К. като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов Гражданско дело № 20221420103535 по описа за 2022 година

Делото е образувано по предявени на 28.11.2022 г. от С. П. М. с ЕГН **********,Е. М. Е. с ЕГН ********** и П. М. Е. с ЕГН **********,и трите от гр.К. ул.***************,чрез адв.С. Н. К. от АК Добрич гр.София ж.к.”Стрелбище” бл.26 ет.6 ап.22, против ТПЗК”Импулс”,ЕИК 816092474,със седалище и адрес на управление гр.Криводол ул.”Георги Дамянов”,искове с правни основания чл.224 ал.1 от КТ и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Ищците твърдят,че на 26.09.1997 г. между техния наследодател М. Е. М. и ответника бил сключен трудов договор,съгласно който наследодателят бил назначен на длъжността ”председател”.С допълнително споразумение №1/05.01.2016 г.,трудовият договор бил изменен в частта за дължимото трудово възнаграждение /основно месечно трудово възнаграждение в размер на 995 лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 10.8% или 107.46 лв./. За времето на действие на трудовото правоотношение, наследодателят не бил ползвал платен годишен отпуск,както следва : 26 дни за 2017 г.,26 дни за 2018 г. и 26 дни за 2019 г..Трудовото правоотношение било прекратено на 28.12.2019 г. поради смъртта на наследодателя.

1

Ищците претендират ответникът да бъде осъден да им заплати по :

457.45 лв. обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск за 2017 г.,законната лихва върху сумата,считано от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата,134.69 лв. обезщетение за забава от 28.12.2019 г. до предявяването на иска;459.91 лв. обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск за 2018 г.,законната лихва върху сумата,считано от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата,135.42 лв. обезщетение за забава от 28.12.2019 г. до предявяването на иска;462.37 лв. обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск за 2019 г.,законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата,136.14 лв. обезщетение за забава от 28.12.2019 г. до предявяването на иска;разноските по делото.

Ответникът,в срока по чл.131 ал.1 от ГПК,е депозирал писмен отговор,чрез адв.Ц. С. от АК Враца гр.Враца ул.”Лукашов”№11 ет.5.Счита претенциите за неоснователни.Нито ЗК,нито акт на МС,нито уставът на ТПЗК от 2011 г. не предвиждали възникване на трудово правоотношение между председател и кооперация.

Съдът,предвид наведените доводи и събраните по доказателства,намира за безспорно от фактическа страна следното: делото

Ищците са наследниците по Закон/съответно преживяла съпруга и дъщери/ на М.Е.М.,бивш жител на гр.Криводол,роден на 12.03.1964 г.,починал на 28.12.2019 г..

Горното е видно от представеното по делото удостоверение за наследници/стр.7 от делото/.

Наследодателят е бил избран за председател на ответната кооперация на Общо събрание на 02.11.1997 г.. Изборът не е бил вписан по партидата на кооперацията. Наследодателят е бил избран за председател и на Общо събрание на 02.01.1998 г..Този избор вече е бил вписан.

Горното е видно от представените протоколи от общи събрания и решения №№2020/19.12.1997 г. и 3/25.02.1998 г. по ф. дело №471/1993 г. на ВОС/стр.стр.61-72 и 78-96/.

Наследодателят е бил и в трудово правоотношение с ответната кооперация.Заемал е длъжността ”председател”,за неопределено време,при 2 пълно работно време,след 05.01.2016 г. с основно месечно трудово възнаграждение 995 лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 18 г. - 10.8% - 107.46 лв.,а след 30.05.2019 г. - с основно месечно трудово възнаграждение 1 034 лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 21 г. - 12.6% - 130.28 лв..

Горното е видно от представените трудов договор №4/ 26.09.1997 г./стр.125/ и допълнителни споразумения от 05.01.2016 г. и от 30.05.2019 г. към трудовия договор /стр.стр.6 и 140/.

По делото е била допусната и изслушана и съдебно-счетоводна експертиза/стр.стр.148-161/.Вещото лице е установило наличието на неизползуван платен годишен отпуск и е изчислило следващото се на наследодателя обезщетение за 2017 г.,за 2018 г. и за 2019 г. на 1 449.24 лв. бруто/1 304.24 лв. нето за всяка една от годините.Установило е и че обезщетението не е било изплатено.Изчислило е и следващото се обезщетение за забава върху всяко едно от задълженията за периода 28.12.2019 г.-21.11.2022 г. на 426.71 лв. върху брутната сума и на 384.02 лв. върху нетната.

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

Касателно исковете за главници:

Съдът намира,че исковете са допустими,като предявени от валидно представлявани правни субекти с правен интерес.Разгледани по същество,исковете са частично основателни.

Съдът приема вкл.,че наследодателят на ищците е бил в трудово правоотношение с ответната кооперация,което е било допустимо/не е било забранено/ по действалия към момента на сключване на трудовия договор устав от 1993 г. /представен по делото/.

По делото се установи по безспорен начин и че наследодателят е имал неизползуван платен годишен отпуск към момента на прекратяване на трудовия договор/със смъртта на наследодателя/.

Съгласно чл.43 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските,при смърт на работника/служителя преди ползването на платения годишен отпуск,на наследниците му се изплаща обезщетение по чл.224 от КТ, 3 пропорционално на полагащия му се платен годишен отпуск до деня на смъртта.

В случая,Съдът се обляга на заключението на вещото лице,което е установило наличие на неизползуван платен годишен отпуск и е изчислило следващото се обезщетение.

По гореизложените съображения,исковете за главници следва да бъдат уважени частично,като ответникът следва бъде осъден да заплати на всяка от ищците по 434.75 лв. обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за 2017 г., 434.75 лв. обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за 2018 г. и 434.75 лв. обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за 2019 г.,като чиста сума за получаване,ведно със законната лихва.

В останалата им част до пълния им размер,исковете за главници следва да бъдат отхвърлени,като неоснователни и недоказани.

Касателно исковете за обезщетения за забава:

Исковете са допустими,но неоснователни.

Доколкото в КТ липсва уредба относно началната дата, от която се дължи лихва върху обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ,прилагат се общите правила на ЗЗД относно неизпълнение на задължения.При задължения без срок, длъжникът изпада в забава след покана от кредитора.В случая покана е необходима,независимо че вземането за обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ става изискуемо от деня на прекратяване на трудовото правоотношение,с оглед неговия характер – парично и безсрочно,при което съгласно чл.84 ал.2 е необходима покана от кредитора.Когато липсва покана,както е в случая,лихва се дължи от предявяването на иска.В този смисъл е и тълкувателно решение №3/ 19.03.1996 г. по гр. дело №3/1995 г. на ОСГК на ВС.

По гореизложените съображения,исковете за обезщетения за забава следва да бъдат отхвърлени изцяло,като неоснователни и недоказани.

Процесуалният представител на ответника е навел довод за погасяване по давност на претенциите на ищците.Съдът не дължи обсъждане,доколкото възражението е било въведено след изтичане на преклузивния срок за това срока за отговор на исковата молба/доводът е бил наведен за първи път в молба от 21.04.2023 г. - стр.163 от делото,след приключване на първото по делото с.з. и обявяване на предварителния доклад по делото за окончателен/.

4

Касателно разноските:

При този изход на делото,ответникът дължи на ищците сторените и претендирани със списък по чл.80 от ГПК разноски по делото-836 лв. адвокатско възнаграждение и 300 лв. възнаграждение за вещо лице,общо 1 136 лв./по 378.07 лв. на ищца,съразмерно уважената част от исковете-по 276.09 лв. на ищца.

Ищците пък дължат на ответника разноски по делото/980 лв. адвокатско възнаграждение/,съразмерно отхвърлената част от исковете-по 88.11 лв. всяка.

По компенсация,ответникът следва да бъде осъден да заплати на всяка от ищците и по 187.98 лв. деловодни разноски.

По сметка на ВРС,ответникът следва да бъде осъден да заплати общо 156.51 лв. държавни такси върху уважените искове.

Водим от горното,Врачанският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА ТПЗК”Импулс”,ЕИК 816092474,със седалище и адрес на управление гр.Криводол ул.”Георги Дамянов”, да заплати на С. П. М. с ЕГН **********,на Е. М. Е. с ЕГН ********** и на П. М. Е. с ЕГН **********,и трите от гр.К. ул.***************,по

: 434.75 лв. обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск за 2017 г., дължимо на наследодателя им М. Е. М., като чиста сума за получаване,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 28.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата;434.75 лв. обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск за 2018 г., като чиста сума за получаване,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 28.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата ;434.75 лв. обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск за 2019 г., като чиста сума за получаване,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 28.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата;187.98 лв. разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главници в останалата им част до пълния им размер и за обезщетения за забава изцяло,като неоснователни и 5 недоказани.

ОСЪЖДА ТПЗК”Импулс”,ЕИК 816092474,със седалище и адрес на управление гр.Криводол ул.”Георги Дамянов”, да заплати по сметка на ВРС общо 156.51 лв. държавни такси.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 6