Акт от 07.10.2019, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- 1821/2019
- Подписан
- 07.10.2019
- В сила
- 07.10.2019
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150 ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Р
Е Ш Е Н И Е
№
1397 гр. Перник, 07.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на осемнадесети септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА при участието на секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 01821 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу А.Т.Д., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума в размер на 1038,73 лв. /хиляда тридесет и осем лева и 73 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.; и сумата от 83,00 лв.
/осемдесет и три лева/, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 16.10.2018 г.; ведно със законната лихва върху главницата 1038,73 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 29.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането,
В законоустановения едномесечен срок, ответникът А.Т.Д., с ЕГН **********, не е депозирал писмен отговор на исковата молба.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за процесните суми, за които е издадена Заповед № 5557/ 30.10.2018 г.по ч. г. д. № 07450/2018г. на ПРС, поради което и съдът намира исковете за процесуално допустими.
По основателността:
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото заседание по делото, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Освен това, съгласно изискванията на чл. 239 от ГПК, на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът постановява настоящото решение на основание наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Предвид гореизложеното и на основание чл.238 ГПК настоящият състав намира, че обективно съединените искове за предявените главница и лихви са основателни и следва да бъдат уважени, като на основание чл.239, ал.2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за това.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производства.
Съдът намира, че ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства, като именно в такъв размер се претендира и същото, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК / стр.26 от делото/.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производство в общ размер на 200.00 лева., която сума и следва да му бъде присъдена.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу А.Т.Д., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, че ответникът ДЪЛЖИ на ищеца сумата от 1038,73 лв. /хиляда тридесет и осем лева и 73 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.; и сумата от 83,00 лв. /осемдесет и три лева/, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 16.10.2018 г.; ведно със законната лихва върху главницата 1038,73 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 29.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело №07450/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА
А.Т.Д., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, сумата от 200.00лв., представляваща направените по заповедното и исково производства разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при условията на неприсъствено такова, поради което на основание чл. 239 ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване в тази му част.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№
07450/2018г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
ПРЕПИС от решението да бъде връчен на страните по делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: