Присъда № 118 от 31.07.2025, Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ

3256/2024г. на БРС

ПРИСЪДА

№ 118/31.07.2025г. по НЧХД №

Производството е образувано по тъжба на В. Х. Х., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Д. К. - АК Бургас, с която е повдигнато обвинение за извършено от Г. Д. Ч., ЕГН **********, престъпление от частен характер, за това че: на 17.07.2024г., в интервала от 12,15ч. до 12,40ч., на територията на обект – бензиностанция, находяща се в *******, стопанисвана от търговско дружество „О.” ЕООД, ЕИК *****, в качеството си на длъжностно лице главен инспектор към Г., при изпълнение на служебните си задължения извършвайки проверка в обекта, публично е казала нещо унизително за честта или достойнството на В. Х. Х., ЕГН **********, в негово присъствие, както следва: „мафиот“, „бандит“, „мошеник“, „измамник“, „твоето място е знаеш къде - в затвора!” – престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 4, вр. чл. 146, ал.

1 НК.

В съдебно заседание частният тъжител, редовно призован, не се явява.

Представлява се от упълномощен повереник – адв. Д. К. от АК – Бургас, който поддържа изложеното в тъжбата и уточненията към нея, и намира частното обвинение за доказано относно времето, мястото и авторството на деянието, поради което моли подсъдимата да бъде призната за виновна в извършването му.

Защитникът на подсъдимата – адв. С. К. от АК – Бургас застъпва, че обвинението не е доказано. Прави детайлен анализ на доказателствената съвкупност по делото, като счита, че от същата не се доказват наведените в тъжбата и уточненията към нея твърдения, относно изречени от подсъдимата обидни думи по адрес на тъжителя. Предвид това пледира подзащитната му да бъде призната за невиновна по повдигнатото обвинение, както и да бъдат присъдени сторените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Подсъдимата Ч. заявява, че разбира частното обвинение и в хода на съдебното следствие дава обяснения, в които сочи, че действително на инкриминираната дата – 17.07.2024г., в качеството си на длъжностно лице – главен инспектор към Г., заедно с колегата си Д. Т. С., е извършила възложена със заповед от същата дата проверка на процесната бензиностанция, находяща се в *******, стопанисвана от търговско дружество „О.” ЕООД, ЕИК *****, но отрича да е отправяла каквито и да е обидни думи по адрес на частния тъжител В. Х. Х.. Излага, че при пристигането на проверяващите в обекта бензиностанцията е работила – зареждали са се автомобили, като двамата с колегата се легитимирали пред намиращата се в обекта касиерка и помолили за съдействие. Касиерката се свързала по телефона с жена, която се представила като управител на обекта и заявила, че не може да присъства, защото е извън гр. Бургас. Подсъдимата и колегата обяснили на тази жена, че проверката може да бъде извършена без нея, в присъствието на намиращите се в обекта служители на дружеството, като посочили какви документи са им необходими за проверката, както и че ще вземат проби от колонките. Жената, представяща се за управител на обекта, заявила, че 1 документите са заключени в офис вътре в обекта и че двамата служители, които в момента са там, нямат достъп до този офис. Казала им, че ще изпрати човек, който да им предостави исканите документи, като няма проблем през това време те за вземат проби от горивото. Подсъдимата помолила пълнача да не зарежда автомобили с бензин за 10-15 мин, за да вземат проби от колонката. Това се случило около 11:00 часа. В момента, в който се позиционирали за пробоотбор пред колонката за бензин обаче, тя спряла да работи – дисплеят с брояча светел в черно. В целия обект не работела единствено колонката за бензин. Проверяващите помолили служителите да се свържат с фирмата, която поддържа колонката, но не получили съдействие, поради което влезли вътре в обекта да чакат упълномощеното лице, което следва да им предаде необходимите за проверката документи. Около 2 часа по-късно – около 13:00 часа, пред обекта рязко спряла една кола, от която слезли две лица – частният тъжител В. Х., който подсъдимата познавала от предишни проверки, а за другото лице впоследствие разбрала, че е баща му и упълномощеното лице, което следвало да предостави на проверяващите исканите документи – Х. Х.. Частният тъжител влязъл в обекта и се насочил директно към подсъдимата, ръкомахайки и отправяйки въпроса коя е тя да го проверява, като казвал, че ще го чака цял ден, ако трябва и че той решава кога тя ще извършва проверки в този обект. Подсъдимата казала на тъжителя Х., че няма да търпи такова отношение и ще се обади на телефон „112“, а той отговорил „Обади се на който искаш, не ме интересува“. Тъжителят В. Х. отишъл до касата, грабнал документите за горивата, които проверяващите чакали и за които се твърдяло, че са заключени в офиса, и ги хвърлил срещу подсъдимата, след което излязъл, качил се в колата и си тръгнал, а подсъдимата и колегата събрали листите от земята. Х. Х. представил пълномощно и лична карта, от които документи проверяващите разбрали, че той е баща на В. Х.. В този момент и колонката навън проработила, подсъдимата и колегата взехме проби и проверката завършила, за което бил съставен нарочен протокол.

Подсъдимата излага, че не за първи път се сблъсква с това арогантно поведение на В. Х. при изпълнение на служебните си задължения. Сочи, че няколко пъти е проверявала процесния обект, който към момента на първата проверка през 2013 година се е стопанисвал от търговското дружество „И.“ ООД с управител В. Х., като при проверките са констатирани нарушения, за които подсъдимата е съставяла АУАН, въз основа на които впоследствие са издавани наказателни постановления, с които на стопанисващите обекта дружества са налагани имуществени санкции, съответно в размер на 20 000 лева и 50 000 лева. Предвид това подсъдимата счита, че по отношение на нея е налице тенденциозно отношение от страна на В. Х., който присъствал на всяка проверка на този обект и винаги се опитвал да създаде напрежение и да препятства пробоотбора. Твърди, че наведените от В. Х. обвинения целят тя да бъде отстранена от длъжност в качеството на главен инспектор към Г.. В тази връзка сочи и че на 8.07.2024г. В. Х. е подал жалба към ръководството на ДАМТН, с която поискал подсъдимата да бъде дисциплинарно уволнена.

В хода на съдебните прения подсъдимата заявява, че поддържа 2 изложеното от защитника , а предоставената от съда възможност за последна дума моли да бъде оправдана.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и като съобрази доводите на частното обвинение, подсъдимата и нейния защитник, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимата Г. Д. Ч. с ЕГН ********** е родена на ****. в ****, *****.

Видно от приложената по делото справка за съдимост, същата не е осъждана.

На 17.07.2024г. подсъдимата Г. Д. Ч., в качеството си на главен инспектор в Г., заедно със свидетеля Д. Т. С., в качеството му на ***** към Г., въз основа на „План - график за проверки на обекти за периода от 15.07.2024г. до 19.07.2024г.“ с № 46-12-60-423/12.07.2024г., утвърден от главния директор на ГД „Контрол на качеството на течните горива“ към ДАМТН и издадено въз основа на същия Нареждане за проверка от 17.07.2024г., извършили проверка на обект – бензиностанция, находяща се в *****, стопанисвана от търговско дружество „О.” ЕООД, ЕИК *****.

След пристигането си в обекта, което било около 10:40 часа, подсъдимата и свидетелят С. се легитимирали пред намиращите се там служители – свидетелката А.Р.Д. /касиерка/ и свидетелят В.К.Р. /пълнач/, като им съобщили, че имат нареждане да извършат проверка на обекта и попитали за управителя. След като проверяващите били уведомени от служителите, че управителят на обекта отсъства, свидетелката Д. се свързала с него по телефона и го уведомила за извършваната проверка. Подсъдимата Ч. също разговаряла по телефона с управителката на обекта, която била извън града и нямало как да присъства, като разяснила как ще протече самата проверка.

Служителите на бензиностанцията предоставили на проверяващите разпечатка от нивомера, но по отношение на поисканите документи за произхода на горивото, които били необходими за извършване на проверката, свидетелката Д. казала, че не знае къде се намират и се обадила втори път на управителката на обекта за да попита за местонахождението им. След като затворила телефона, свидетелката Д. казала на проверяващите, че документите са в офис, който е заключен и за който тя и пълначът нямат ключ, но щял да дойде човек, който да им ги предостави.

Подсъдимата и свидетелят С. решили докато чакат документите, да вземат проби от горивото. В момента, в който се позиционирали пред колонката за бензин, на която допреди това се зареждали автомобили, обаче, тя спряла да работи. Първоначално двамата си помислили, че токът е спрял, но разбрали, че не е така, тъй като в целия обект не работела единствено колонката за бензин, а останалите колонки, осветлението и касата си работели.

Изчакали около 10 минути и пак пробвали, но колонката не тръгвала. Тогава проверяващите помолили служителите в обекта да се свържат с фирмата, която поддържа колонката, но не получили съдействие от тяхна страна и след 3 като изчакали още малко, но помпата не тръгнала, влезли вътре в обекта да чакат човека, който трябвало да им предостави необходимите за проверката документи. Около 13:00 часа пред входа на бензиностанцията рязко спряла кола, от която слезли частният тъжител В. Х. и баща му – свидетелят Х. Т. Х..

Тъжителят В. Х. слязъл от колата и влязъл вътре в обекта, викайки, че щом не се обаждат предварително за това, че ще има проверка, проверяващите трябва да чакат и че го притеснявали като звънят, включително обръщайки се към подсъдимата с малкото име – „Г.“. Подсъдимата, която познавала тъжителя от предходни проверки в същия обект, му казала да говори на по-тих тон и че ако трябва ще се обади на полицията, на което В. Х. отговорил да се обаждат на когото искат и че не го интересува. Подсъдимата и свидетелят С. помолили тъжителя Х. да им даде документите, които чакат, след което той отишъл до касата, взел документите, които се намирали на рафт зад нея и ги хвърлил срещу проверяващите, след което си тръгнал с колата. Свидетелят Х. Х. представил пълномощно и лична карта на проверяващите, от които същите разбрали, че той е баща на В. Х. и представител на управителя на дружеството, което стопанисва бензиностанцията. Колонката за бензин също проработила, поради което подсъдимата и свидетелят С. взели необходимите проби от горивото и завършили проверката, за което съставили нарочен протокол.

По доказателствата:

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на обясненията на подсъдимата Г. Д. Ч., показанията на свидетеля Д. Т.

С., частично от показанията на свидетелите А.Р.Д., В.К.Р. и Х. Т. Х., писмените доказателства и доказателствени средства – Писмо изх. № 84-006/13.01.2025г. от инж. Е.С. – председател на ДАМТН, Протокол № Бс0078/17.07.2024г. за проверка и вземане на проба от течно гориво на ГД „Контрол на качеството на течните горива“ към ДАМТН, Справка за съдимост на подсъдимата Г. Д. Ч., Писмо изх. № 11433260-1-16/18.06.2025г. по описа на БРС от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, Жалба от 18.07.2024г. от В. Х. Х., чрез адв. Д. К. от БАК, до началника на Регионален отдел „Инспекция за държавен технически надзор“ – Югоизточна България, с копия до Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“ и до председателя на ДАМТН, както и от другите приложени по делото писмени доказателства.

Обясненията, дадени от подсъдимата Ч., като държи сметка за тяхната двойствена природа като доказателствено средство от една страна и средство за защита от друга, съдът кредитира изцяло, тъй като същите се подкрепят от показанията на незаинтересования от изхода на делото свидетел Д. Т. С., както и от писмените доказателства по делото, в т.ч. Писмо изх. № 84-006/13.01.2025г. от инж. Е.С. – председател на ДАМТН, Протокол № Бс0078/17.07.2024г. за проверка и вземане на проба от течно гориво на ГД „Контрол на качеството на течните горива“ към ДАМТН, Писмо изх. № 11433260-1-16/18.06.2025г. по описа на БРС от „Електроразпределение Юг“ ЕАД и др.