Определение № 44017 от 22.10.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 44017 гр. София, 22.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20251110141221 по описа за 2025 година

Исковата молба, подадена от Д. С. А. срещу „....“ ЕООД, е редовна.

Ищецът твърди, че е сключил Договор за потребителски кредит №280822 от 13.12.2024 г., по който е получил 1000 лв., но дължи връщане на 2011.68 лв., включващи 788.38 лв. неустойка.

Ищецът твърди, договорът е нищожен (съгл. чл. 22 ЗПК), тъй като липсват ясни условия за прилагане на лихвения процент (фиксиран или променлив); липсва методика за формиране на ГПР; неустойката от 788.38 лв. не е включена в ГПР, което заобикаля закона (чл. 19, ал. 4 ЗПК); евентуално, клаузата за неустойка (78% от главницата) е нищожна поради противоречие с добрите нрави и представлява неравноправна клауза.

Иска от съда да да се прогласи нищожността на целия договор. при условията на евентуалност, да се прогласи нищожността само на клаузата за неустойка по чл. 10 от договора.

Правна квалификация на иска: чл. 26, ал. 1, пр 1 ЗЗД, във връзка с чл. 22, чл. 11 и чл. 19 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Евентуална претенция по чл. 26, ал. 1, пр .3 ЗЗД (накърняване на добрите нрави) и чл. 143 ЗЗП (неравноправна клауза).

Ответникът „....“ ЕООД изрично признава главния иск за основателен.

Моли съдът да отдели като безспорни фактите за сключването на договора и отпускането на сумата.

Основно възражение: Оспорва дължимостта на разноските на ищеца. Твърди, че не е дал повод за завеждане на делото по смисъла на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като не е предприемал действия по принудително изпълнение.

Прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Безспорни и ненуждаещи се от доказване факти:

Наличието на сключен Договор за потребителски кредит №280822 от 13.12.2024 г.

1

Отпускането на сумата от 1000 лв. от ответника на ищеца.

Основателността на главния иск (нищожността на договора).

Спорни въпроси (предмет на доказване):

1. Дали ответникът „....“ ЕООД с поведението си преди завеждане на делото е дал повод за предявяване на иска. (Този въпрос е релевантен единствено за разпределянето на отговорността за разноските).

2. Разпределение на доказателствената тежест:

Ищецът (Д. А.) следва да докаже, наличие наоблигационно отношение, както и на сочените в молба пороци.

Ответникът („....“) следва да докаже липсата на основание за предявяване на иска.

Предявен е и Насрещният иск, предявен от „....“ ЕООД срещу Д. С. А., е редовен.

Насрещният ищец твърди, че искът е обусловен от уважаването на главния иск (т.е. прогласяването на нищожността).

Твърдения:

Правно основание: чл. 55 ЗЗД (неоснователно обогатяване) и чл. 23 ЗПК.

При нищожност на договора, ответникът (Д. А.) дължи връщане на "чистата стойност на кредита".

Отпуснатата главница е 1000 лв.

Постъпили плащания от Д. А.: 167.64 лв.

Остатък за връщане: 1000 лв. - 167.64 лв. = 832.36 лв.

Искане (Петитум):

1. Да се осъди Д. А. да заплати 832.36 лв.

2. Ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск.

3. Присъждане на разноски.

Насрещният иск е редовен. Разпоредено е изпращане на препис на ответника по него (Д. А.).

Докладът се изготвя след постъпил отговор на насрещния иск от Д. А., който оспорва иска по основание и размер

Правна квалификация на иска: чл. 23 ЗПК (Последици от недействителността), във връзка с чл. 55, ал. 1 ЗЗД (Връщане при отпаднало основание).

Становище на ответника (Д. А.):

2

Счита иска за неоснователен и недоказан.

Аргументите му обаче не оспорват фактите, а потвърждават нищожността на договора, което е основанието за самия насрещен иск.

Искане за прихващане: Изрично моли сумата от 167.64 лв., която е заплатил, да бъде прихваната към дължимата главница.

Възражение за разноски: Моли разноските по насрещния иск да останат в тежест на „....“ ЕООД.

Безспорни и ненуждаещи се от доказване факти:

1. Договорът за кредит е нищожен (признато от „....“ в отговора по главния иск и потвърдено от Д. А. в отговора по насрещния иск).

2. Последицата от нищожността е връщане само на главницата (чистата стойност).

3. Отпуснатата главница е 1000 лв. (доказано с извлечение и признато от Д. А. в исковата молба).

4. Извършени плащания от Д. А.: 167.64 лв. (признато от „....“ и потвърдено от Д.

А.).

5. Дължимият остатък от главницата (1000 - 167.64 = 832.36 лв.) е математически и правно безспорен.

Спорни въпроси (предмет на доказване):

1. Въпреки че ответникът (Д. А.) формално оспорва иска, неговите твърдения (искането за прихващане) водят до същия резултат като претенцията на ищеца.

Поради това по същество липсва спор относно сумата.

2. Единственият реален спор е относно отговорността за разноските по насрещния иск.

Разпределение на доказателствената тежест: Тежестта за доказване на плащането от 1000 лв. е на ищеца „....“. Тя не се оспорва, а в тежест на ответника по насрещния иск е да докаже че е погасил дълга - кредитираната сума е върната или че има право да я задържи.

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ПРЕДСТАВЕНИТЕ С ИСКОВА МОЛБА И ОТГОВОР доказателства.

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещен иск.

Не приема възражение за прихващане, доколкото видно от самата искова молба ( насрещна) ищецът по насрещния иск твърди, че след приспадаен на платената вече сума ( предмет на възражеиннието заприхващане) остатъкът, който се дължи да върне ответника по насрещния иск е размерът на същия.

Разпечатката съдържа 60 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/28f1ba56-7e0b-42d6-8e4b-89b50fd01348