Решение № 4095 от 16.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4095 гр. Пловдив, 16.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20215330119940 по описа за 2021 година

Предявеният иск намира основание в чл.59 ал.1 ЗЗД.

Ищецът Н. И. Х. твърди, че е собственик по наследяване на 1/6 идеална част от поземлен имот с кадастрален № *******, находящ се в село Я., община К., област П. в местността „К. М.“, който представлявал земеделска земя с трайно ползване - ливада и бил с площ от 552 кв.м. Поддържа се по-нататък, че през 2018 г. ищецът е узнал, че имотът му се ползва от ответното сдружение като през него в момента преминавали ски пистата и влек, които до 2018г. не съществували. Въпреки отправени покани ответното сдружение продължавало да ползва имота, без да има основание за това, поради което се претендира да бъде осъдено то да заплати на ищеца сумата 1850 лв. представляваща обезщетение за това, че без основание сдружението-ответник е ползвало имота му в периода от 01.12.2018г. до 31.12.2021г. С допълнителна молба ищецът уточнява, че претенцията му за обезщетение съответства по размер на неговата идеална част от имота, която била 1/6 / лист 36/.

Ответникът Сдружение с нестопанска цел „Ски клуб Копривките“ отрича, че ползва имота, както и че експлоатира ски писта. Отрича да е ограничавало достъпа на ищеца до имота. Твърди, че съоръженията ски писта и ски влек, от една страна, са търпим строеж, а от друга - не са собственост на сдружението. Освен това отрича, че през имота на ищеца преминава ски писта. Същевременно поддържа, че предвид функцията на имота, който е с предназначение за ливада, нейното ползване е ограничено само в месеците, през които няма сняг, а в зимните месеци, когато евентуално се ползват ски пистата и влекът, собственикът няма как да извлича ползи от притежаваната ливада. В този смисъл твърди, че не е налице обогатяване на сдружението за сметка на собственика. Моли иска да бъде отхвърлен.

1

Съдът намери за установено следното:

Ищецът Н. И. Х. е наследник по закон - *** на И. И. Х., бивш жител на гр.П., **** на **** г. Останалите наследници на общия наследодател И. Х. са Е. П. Х. – преживяла ***, Ю. Ж. Х. и Е. П. Х. – съответно преживяла *** и *** на **** след наследодателя *** - П. И. Х. /лист 9/ . Установява се, че с Решение на Поземлена комисия общ. Р. област П. с № ***/**** г. на наследниците на И. И. Х., сред които е и ищецът, е възстановено правото на собственост върху използваната ливада от 0,552 дка, ** категория, местност „К. м.“ в землището на село Я., представляваща имот с планоснимачен №*** по плана на землището, при граници имоти с № ***, ****, ****, * * * * /лист 7/ . Съгласно приложената скица извадка от кадастралната карта, така описаният в решението на поземлената комисия недвижим имот е заснет с идентификатор № ***, като се намира землището на село Я., общ. К., обл. П., местност „К. м.“. Същият е с площ 552кв.м., с предназначение земеделска земя и начин на трайно ползване- ливада /лист 6/ .

Установява се от показанията на св. Г. И. Б., че същият е съсед на ищеца Х.. Б. твърди, че е собственик на имот съседен на този на ищеца в местността „К.“ в землището на село Я.. В имота на св. имало построена къща за гости. Поддържа, че притежава своето място от 20 години. Твърди, че от около 15 години имотите в района се ползват за ски писта от дружеството ответник, което се представлява от Д. Н..

Имотите били ползвани от ответното сдружение като ски писта, въпреки че собствениците им не желаели това. За ползването не бил заплащан наем или друго обезщетение. Предназначението на имотите било за ливади. Ответникът ги ползвал освен през зимата, когато функционирала ски пистата и през останалите сезони.

Територията им се ползвала за различни събития – състезания по офроуд, шоуруми за леки автомобили, също организирани от ответника. Отделно от това извън дейностите, осъществявани от сдружението, общината организирала събирания на *** всяка година. Св. поддържа също, че с оглед поддържането на имота за зимата **** на сдружението организирал косенето на имотите през летния сезон. Сочи, че не му е известно имотът на Х. да е ограден понастоящем. Твърди, че преди това е имало ограда, която е била премахната представителя на дружеството – Д. Н.. Поддържа още, че пистата е правена след 1989г./ лист 68/.

Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза документално не е обособена ски писта в местността „К. м.“ в землището на село Я.. Към момента на изготвяне на експертизата са налице само предвиждания по проект – доработка на ОУП /общ устройствен план/ на община К., като все още няма приет ОУП на община К., няма одобрен и ПУП с такова предназначение на територията, нито одобрени инвестиционни проекти. В. л. сочи също, че като се имат предвид границите на съществуващата ски писта, определена в геодезическото 2 заснемане по Приложение № 4 от заключението, имотът на ищеца с № **** попада в границите на площта, определена в проекта за общ устройствен план като ски писта.

До момента на изготвяне на експертизата няма извършено попълване на кадастъра за имота, обхващащ териториите на пистите за ски и шейни /лист 60-65 на делото/ .

Съгласно извършеното геодезическо заснемане имотът, собственост на ответника, попада между т. 1, 2, 3 и 4 на скицата Приложение № 4 в района, обособен като ски писта.

Установява се от заключението на съдебно-оценителната експертиза, че размерът на средния пазарния наем на земеделски имот – ливада в процесния район за период от 18 месеца възлиза на 660 лв., а за 1/6 ид. част на 111 лв. /лист 98/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 59 ал.1 ЗЗД, извън случаите на чл. 55 ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Тази разпоредба е приложима когато чужд имот се ползва без основание. Доколкото в случая няма възникнало договорно правоотношение между ответника и ищеца, а Х. е безспорно собственик на идеални части от процесния поземлен имот следва, че отношенията между него и ответника се уреждат от посоченото по-горе правило.

Обстоятелството, че на мястото фактически е обособено съоръжение ски писта не променя горните изводи, тъй като няма доказателства за извършена процедура отчуждаване на недвижимите имоти, попадащи в границите на това съоръжение и ново устройствено отреждане. Следва също така да се отбележи, че ако такава процедура е била извършена в съответствие на разпоредбите на закона, би следвало да са налице пречки за земеделска реституция и имотите, попадащи на територията на ски пистата, включително и този на ищеца, не би следвало да бъдат възстановени.

Доколкото не е налице общ устройствен план, нито одобрен подробен устройствен план за територията, следва че тя има характер на земеделска земя и е с предназначението посочено в решението за възстановяване – ливада.

След като е собственик на ливада ищецът не би могъл да претендира, че база за определяне на дължимото обезщетение за лишаване от ползване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД би следвало да бъде пазарната наемна стойност на имоти, предназначени за ски писта.

Това е така защото според документа за собственост ищецът е притежател на земеделски имот и ползите, които би извличал от него са съответни на ползите, присъщи на такъв тип имоти.

Що се отнася до доводите на ответника, че с оглед предназначението на имота, размерът на обезщетението следва да бъде съобразен с обстоятелството, че ищецът би могъл да извлича блага само през определено време на годината, те не могат да бъдат изцяло възприети. Вярно е, че ползите от имот с такова предназначение имат сезонен 3 характер, както твърди ответникът. В случая обаче, претенцията се основава на неоснователно обогатяване и именно поради това е измерима с пазарния наем на имот от същия тип. В практиката се приема, че когато едно лице е лишено без основание от владението на имота си, намаляването на имуществото му вследствие на това състояние е съизмеримо с наема на имота, който то би могло да получи. След като собственикът би могъл да отдаде имота под наем като не е задължително това да става сезонно - само за месеците, през които от ливадата могат да бъдат извличани ползи, то обезщетението, което му се дължи, следва да бъде в размер на наема за целия период, за който е осъществявано неоснователното ползване. Поради това съдът намира, че съобразно квотата в съсобствеността на ищеца му се дължи сумата посочена от вещото лице, а именно 111 лв.

С оглед изложеното искът е основателен за 111 лв., като следва да се отхвърли за разликата до претендираните с исковата молба 1850 лв.

На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 52,71 лв.

Ищецът дължи на ответника деловодни разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 329 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на осн. чл. 59 ал 1 ЗЗД, Сдружение с нестопанска цел „Ски клуб Копривките“ ЕИК 205265990, адрес на управление Пловдив, бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“ №141, ет.5, ап.12 да заплати на Н. И. Х. ЕГН ********** с адрес гр. П., ул.„Б. Б.“ №** сумата 110 лв. / сто и десет лева/ представляваща обезщетение за лишаването от ползването на притежаваните от ищеца 1/6 ид.ч. от следния недвижим имот заснет с идентификатор №****, находящ се в село Я., общ. К., обл. П., местност „К. м.“, площ 552 кв.м., с предназначение: земеделска и начин на трайно ползване: ливада за периода от 01.12.2018 г. до 31.12.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска -16.12.2021г. до окончателното заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендираните 1850 лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел „Ски клуб Копривките“ ЕИК 205265990, адрес на управление Пловдив, бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“ №141, ет.5, ап.12 да заплати на Н. И. Х. ЕГН ********** с адрес гр. П., ул.„Б. Б.“ №**, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 52,71 лв. /петдесет и два лева и 71 ст./, представляваща деловодни разноски.

4

ОСЪЖДА Н. И. Х. ЕГН ********** с адрес гр. П., ул.„Б. Б.“ №** да заплати на Сдружение с нестопанска цел „Ски клуб Копривките“ ЕИК 205265990, адрес на управление Пловдив, бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“ №141, ет.5, ап.12, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 329 лв. /триста двадесет и девет лева/, представляваща деловодни разноски.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5