Решение № 4732 от 17.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4732 гр. София, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100510276 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 11645/13.06.2024 г. по гр.д. № 31306/2021 г. по описа на СРС, 74 състав, са у в а ж е н и обективно кумулативно съединени конститутивни и осъдителен искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, предявени от ищеца В. А. А., ЕГН **********, срещу ответника Регионална дирекция по горите – София, БУЛСТАТ 000626239, з а признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със Заповед № РД 05-162 от 27.05.2021 г. на директора на Регионална дирекция по горите – София, с която на основание чл. 330, ал. 1, т.

6 КТ е прекратено трудовото му правоотношение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност: „главен специалист – горски инспектор“ при ответника; както и за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за времето, за което е останал без работа въз основа на незаконно уволнение, в общ размер на 4664,77 лв. за периода от 01.06.2021 г. до 22.11.2021 г.

С решението е отхвърлен искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за горницата над 4664,77 лв. до първоначално предявения размер от 4926 лв. и за периода от 1

23.11.2021 г. до 01.12.2021 г.

С решението е разпределена отговорността за разноски, като ищецът е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ответника сумата от 1,77 лв., а ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 346,59 лв.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – Регионална дирекция по горите – София.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, което било постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони.

В жалбата се твърди, че в първоинстанционното производство не били взети предвид решения на три инстанции по същия случай против втория член на екипа горски инспектори – Г.С., свидетел по настоящото дело, с които уволнението на последния е признато за законно. Въззивникът посочва, че районният съд не е взел предвид, че на 19.04.2021 г. ищецът като ръководител на екип по реда на чл. 206 от Закона за горите /ЗГ/ е извършил проверка в обект за дървесина, където не били открити нарушения. На следващия ден друг екип извършил идентична проверка в същия обект и открил нарушения на ЗГ, по повод на което на управителя на търговското дружество, стопанисващо склада, били съставени актове за установяване на административни нарушения, въз основа на които били съставени наказателни постановления, които влезли в сила. Неправилно районният съд бил приел, че доказателствата по делото не обуславят извод за извършване на три тежки дисциплинарни нарушения от ищеца. Оспорва заключението на съда, че липсва системност на нарушенията, поради което дисциплинарното наказание не съответствало с тежестта на нарушението. Всяко от нарушенията обуславяло налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Оспорва доказателствената стойност на свидетелските показания, като твърди, че свидетелят също е бил уволнен и е заинтересован от изхода на делото. Така мотивиран, моли първоинстанционното решение да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Възразява срещу 2 направените във въззивната жалба оспорвания, счита ги за неоснователни.

Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от 03.06.2021 г., уточнена с молба от 14.06.2021 г., депозирана от ищеца В. А. А., с която са предявени срещу ответника Регионална дирекция по горите – София обективно кумулативно съединени конститутивни и осъдителен искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със Заповед № РД 05-162 от 27.05.2021 г. на директора на Регионална дирекция по горите – София, с която на основание чл. 330, ал. 1, т. 6 КТ е прекратено трудовото му правоотношение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност: „главен специалист – горски инспектор“ при ответника; както и за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за времето, за което е останал без работа въз основа на незаконно уволнение, в общ размер на 4926 лв. за периода от 01.06.2021 г. до 01.12.2021 г.

По делото са приети следните писмени доказателства:

Допълнително споразумение от 23.11.2012 г. между РДГ-София (работодател) и В. А. (служител), сключено въз основа на спечелен конкурс.

Длъжностна характеристика на длъжността Главен специалист „Горски инспектор“.

Заповед № РД 05-162/27.05.2021 г. на директора на Регионална дирекция по горите – София, с която на основание чл. 330, ал. 1, т. 6 КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, връчена при отказ на 31.05.2021 г. в присъствието на двама свидетели.

Писмо-искане за представяне на писмени обяснения с дата 11.05.2021 г., с която В. А. е поканен да даде обяснения във връзка с образувано дисциплинарно производство.

Обяснения от В. А. във връзка с горната покана.

Доклад от инж. Ф.К., заместник-директор на РДГ-София, в който са описани извършени проверки по ЗГ на 19.04.2021 г. и на 20.04.2021 г. на обект, 3 находящ се в гр. София, ул. „*********.

Констативен протокол от 19.04.2021 г., в който проверяващите инспектори Г.С. и В. А. са посочили, че не са констатирали нарушения по ЗГ в проверения обект, находящ се в гр. София, ул. „*********.

Доклад от инж. Павел Делчев относно извършена проверка по ЗГ на обект, находящ се в гр. София, ул. „*********, и констатираните нарушения.

Констативен протокол от 20.04.2021 г., в който проверяващите инспектори Павел Делчев и Любомир Широкодолски са констатирали нарушения по ЗГ в проверения обект, находящ се в гр. София, ул. „*********, 2 броя Актове за установяване на административно нарушение, както и Заповед № РД 05-125/22.04.2021 г., с която е наложена принудителна административна мярка спиране на дейността на обекта за 4 месеца.

Заповед № РД 05-70/09.03.2021 г. на директора на Регионална дирекция по горите – София, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“, връчена на 15.03.2021 г.

Заповед № РД 05-175/07.07.2020 г. на директора на Регионална дирекция по горите – София, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“, връчена при отказ на 09.07.2022 г. в присъствието на двама свидетели.

Копие от Трудова книжка на ищеца и Регистрационна карта от „Бюро по труда“.

Фишове за работна заплата за месеците от януари до май 2021 г.

По делото е представен и Трудов договор № 281/22.11.2021 г. с работодател „СБ СОЛИД“ ЕООД и служител В. А. А., по силата на който последният е назначен на длъжност „Техник горско стопанство“ с 850 лв. основно месечно трудово възнаграждение.

Като писмени доказателства по делото са приети Решение № 65/04.01.2024 г. по в.гр.д. № 12160/2022 г. по описа на СГС, II-В въззивен състав, влязло в сила на 04.01.2024 г., с което е потвърдено Решение № 20047049/09.07.2022 г. по гр.д. № 16442/2021 г. по описа на СРС, 63 състав, с което наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ е отменено, както и Решение № 3743/12.12.2022 г. по в.гр.д. № 13836/2021 г. по описа на СГС, II-В въззивен състав, влязло в сила на 4

12.12.2022 г., с което е потвърдено Решение № 2017787/27.08.2021 г. по гр.д.

№ 33911/2020 г. по описа на СРС, 87 състав, с което искът за отмяна на наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „Забележка“ е отхвърлен.

За сведение на съда по делото са приети Определение № 2733/29.09.2023 г. по гр.д. № 675/2023 г. по описа на ВКС, трето ГО, с което не е допуснато до касационно обжалване Решение № 2698/07.10.2022 г. по в.гр.д. № 4674/2022 г. по описа на СГС, въззивен IV-В състав, с което е потвърдено Решение № 1431/24.02.2022 г. по гр.д. № 31316/2021 г. по описа на СРС, 63 състав, с което предявените от Г.С.С. искове по чл. 344 КТ са отхвърлени.

По делото е разпитан свидетел – Г.С.С., участвал в процесната проверка с ищеца. Свидетелят заявява, че на проверката двамата са констатирали, че дървесината в проверявания обект е маркирана с контролни горски марки, производствени марки, съхранява се правилно и има придружаващи превозни билети, като не са констатирани нарушения.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в частта, с която са уважени исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, както и в частта, с която частично е уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество на спора съдът приема следното:

5

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – съществувало с ответната страна трудово правоотношение и прекратяване на трудовото правоотношение посредством процесната заповед, връчена на ищеца. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е спазена законовата процедура – наказанието е наложено от работодателя или определено от него лице /чл. 192 КТ/; са изискани са писмени или устни обяснения от работника или служителя /чл. 193 КТ/; дисциплинарното наказание е наложено в сроковете по чл. 194 КТ; заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е мотивирана и връчена на работника или служителя /чл. 195 КТ/, както и че ищецът е извършил виновно нарушение на трудовото дисциплина, а наложеното наказание е съответно на това нарушение; по иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – при установяване на незаконно уволнение – че трудовото правоотношение е със срок, който не е изтекъл.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че са налице обективни пречки, които да възпрепятстват възстановяването, ако твърди да има такива; по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ – при установяване на незаконно уволнение – че е останал без работа в сочения в исковата молба период, което е в причинно-следствена връзка с уволнението от ответника, поради което ищецът е претърпял вреди, както и размер на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълно отработен месец преди уволнението от ответника.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ представлява форма на съдебна защита срещу незаконно уволнение. В предмета му се включват две тясно свързани искания – за признаване на незаконността на уволнението и за неговата отмяна. Правото е потестативно, а искът е конститутивен и уважаването му осъществява автоматично промяна в материалните отношения между страните – прекратяването на трудовото правоотношение се отменя с обратна 6 сила – от момента на прекратяването. В този смисъл – Тълкувателно решение № 3 от 19.III.1996 г. по гр. д. № 3/95 г., ОСГК, както и съдебната практика на ВКС, напр. Решение № 89 от 22.04.2019 г. по гр. д. № 3409 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение.